Наказателно право: често задавани въпроси
Въпроси и отговори
Намерете отговор на Вашия въпрос
Напишете дума или изберете тема. Отговорите са кратки и насочват какво да проверите и какво може да последва.
Има спешно действие днес? При задържане, текущ разпит, претърсване или изтичащ срок вижте бързата ориентация за спешен случай.
Изберете тема или напишете дума.
Още теми
Изберете тема или напишете дума. Натиснете върху въпрос, за да отворите отговора.
Бърза ориентация
Започнете от Вашата ситуация
Ако разпознавате проблема си, отворете въпроса директно.
Задържане
Поискайте да Ви кажат защо сте задържан, поискайте адвокат и запомнете или запишете часа, в който фактически е ограничена свободата Ви. Поискайте копие от заповедта за задържане и декларацията за правата Ви.
Имате право да посочите лице, с което да осъществите връзка, както и право на медицинска помощ. Когато задържането е заради данни, че сте извършили престъпление, имате и право да запазите мълчание. Преди да давате обяснения по случая, поискайте разговор насаме с адвокат.
Не оказвайте физическа съпротива. Ако не сте съгласен със задържането или с начина, по който е извършено, това се оспорва по законовия ред.
Вижте подробното ръководство за полицейско задържане до 24 часа.
Правно основание: чл. 72, ал. 3, 5–7 и чл. 74, ал. 7 ЗМВР.
Задържането до 24 часа е полицейско задържане по Закона за МВР. То може да бъде приложено на някое от предвидените в закона основания и не може да продължава повече от 24 часа. Ако основанието отпадне по-рано, лицето трябва да бъде освободено.
Задържането до 72 часа е различна мярка. Прокурорът може при необходимост да задържи вече привлечен обвиняем до 72 часа, за да осигури довеждането му пред съда по искане за мярка „задържане под стража“. Самата мярка „задържане под стража“ се взема от съд, а не от прокурора.
За непълнолетен обвиняем прокурорското задържане за довеждане пред съда е до 48 часа. От 1 август 2026 г. постановлението на прокурора за задържане по чл. 64, ал. 2 НПК подлежи и на самостоятелен съдебен контрол.
Вижте задържане до 72 часа: права и обжалване.
Правно основание: чл. 73 ЗМВР; чл. 64, ал. 2, чл. 64а и чл. 386, ал. 2 НПК.
Да. За полицейското задържане се издава писмена заповед. В нея трябва да бъдат посочени полицейският орган, фактическите и правните основания за задържането, данните на задържания, датата и часът на задържането и правата му.
На задържаното лице се връчват срещу подпис копие от заповедта и декларация за правата. От 2026 г. правата са уредени по-подробно в чл. 72 ЗМВР.
Правно основание: чл. 74, ал. 1–3 и ал. 7 ЗМВР.
Поискайте изрично копие от заповедта и декларацията за правата. Запомнете часа на фактическото задържане, органа и районното управление, ако са Ви известни, и уведомете адвоката си, че документите не са Ви връчени.
Невръчването е важно при преценката дали процедурата е спазена, но не разчитайте, че само по себе си Ви дава неограничен срок за жалба. По общото правило административният акт се оспорва в 14-дневен срок от съобщаването му, а при спор кога сте узнали за заповедта съдът преценява конкретните факти.
Затова при невръчена заповед е разумно жалбата да бъде подадена без забавяне, като в нея изрично се посочи, че копие от заповедта не е било връчено.
Правно основание: чл. 72, ал. 9 и чл. 74, ал. 7 ЗМВР; чл. 149, ал. 1 АПК.
Да. Задържаният има право за задържането му да бъде уведомено лице, което той посочи. Когато упражните това право, полицейските органи трябва незабавно да Ви предоставят възможност да осъществите връзка с посоченото лице.
Ако не сте български гражданин, законът предвижда и уведомяване на консулските органи на съответната държава. При двойно или множествено гражданство задържаният може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени.
Правно основание: чл. 72, ал. 3, т. 7 и ал. 7 ЗМВР.
Да. Правото на адвокат възниква от момента на задържането. Полицейските органи трябва да предприемат необходимите действия, за да може това право да бъде упражнено ефективно.
Имате право да се срещнете насаме с адвоката си и да получите правен съвет. Адвокатът има право да участва в действията, които се извършват с Ваше участие, и да прави искания, бележки и възражения.
Правно основание: чл. 72, ал. 3, т. 1 и ал. 5–6 ЗМВР.
Да. Правото на медицинска помощ е сред изрично посочените права на задържаното лице. Ако имате заболяване, приемате лекарства, получили сте травма или се чувствате зле, съобщете това веднага и поискайте медицинска помощ.
При видими или твърдени наранявания е важно те да бъдат прегледани и описани възможно най-рано. Медицинските документи могат да имат значение и ако впоследствие се оспорва употребата на сила или условията на задържането.
Правно основание: чл. 72, ал. 3, т. 8 ЗМВР.
Ако сте пострадал, първо поискайте медицинска помощ и преглед и настоявайте оплакванията и видимите травми да бъдат описани. Уведомете адвокат възможно най-скоро и запазете наличните медицински документи, снимки и данни за свидетели.
От значение могат да бъдат записи от камери в районното управление, полицейски автомобили, бодикамери или камери около мястото на инцидента. Те трябва да бъдат посочени своевременно, за да се поиска съхраняването и изискването им по надлежния ред.
Физическа сила и помощни средства могат да се използват само когато това е абсолютно необходимо, съобразено с конкретната ситуация, и употребата им трябва да бъде прекратена веднага след постигане на законната цел. В зависимост от случая могат да бъдат сезирани прокуратурата и компетентните контролни структури на МВР, както и да бъде оспорено самото задържане.
Правно основание: чл. 85–86 ЗМВР.
Законността на полицейското задържане се обжалва пред районния съд по седалището на органа, постановил задържането. По общото правило на АПК жалбата срещу заповедта се подава в 14-дневен срок от съобщаването на административния акт.
Жалбата се адресира до компетентния районен съд, но по правилото на чл. 152, ал. 1 АПК се подава чрез органа, издал заповедта. Съдът проверява законосъобразността на задържането, а решението му подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд.
Не е необходимо да чакате да изтекат 24 часа. И след освобождаването съдебната проверка има значение, включително когато се преценяват последиците от евентуално незаконно задържане.
Правно основание: чл. 72, ал. 9 ЗМВР; чл. 149, ал. 1 и чл. 152, ал. 1 АПК.
Призовка и разпит
Първо проверете кой орган Ви призовава, по кое производство, в какво качество, къде и кога трябва да се явите. Качеството е особено важно — правата Ви са различни, ако сте свидетел, обвиняем, пострадал или участвате на друго основание.
При призовка по НПК трябва да са посочени органът, номерът на делото, Вашето качество, мястото, датата и часът на явяване и последиците от неявяването. Ако сте свидетел, по правило сте длъжен да се явите. При уважителна причина за неявяване уведомете органа възможно най-рано и пазете документите, с които можете да я удостоверите.
Не давайте подробни обяснения по телефона само защото Ви уточняват явяването. Ако не сте сигурен какъв документ сте получили, вижте „Какъв документ получих?“.
Правно основание: чл. 120 и чл. 179 НПК.
Да. Свидетелят има изрично право да се яви на разпит с адвокат. Може и да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставен въпрос могат да бъдат засегнати правата му да не уличава себе си или посочените в закона близки.
Адвокатът не превръща свидетеля в обвиняем и не отменя задължението му по принцип да даде показания. Ролята му е да следи за спазването на правата на свидетеля. Ако адвокатът не се яви без уважителна причина, това само по себе си не препятства разпита.
След измененията от 2026 г., ако свидетелят започне да дава самоуличаващи показания, законът предвижда допълнителни гаранции и разпитът трябва да бъде прекъснат, за да му бъдат разяснени правата.
Правно основание: чл. 121, чл. 122, ал. 2 и чл. 139, ал. 7–11 НПК.
Законът различава отказ изобщо да се свидетелства от отказ да се отговори на отделен въпрос.
Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия, както и лицето, с което обвиняемият се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват. Това право трябва да им бъде разяснено преди разпита.
Отделно от това всеки свидетел може да откаже отговор на конкретен въпрос, когато отговорът би уличил него или посочените в чл. 121 НПК негови близки в извършване на престъпление. Съществуват и специални ограничения за поверителна информация, станала известна на защитник, повереник или преводач при срещите на обвиняемия със защитника.
Правно основание: чл. 119, чл. 121 и чл. 139, ал. 4 НПК.
Да. Свидетелят не е длъжен да отговаря на въпрос, ако отговорът би уличил него или посочените от закона негови близки в извършване на престъпление.
Това не е общо право да се откаже целият разпит. Ако рискът възниква само по определени въпроси, правото се упражнява спрямо тях. Можете да поискате възможност да се консултирате с адвокат преди да отговорите.
Ако вече сте започнали да давате показания, които Ви уличават, от 2026 г. органът има изрично задължение да прекрати разпита и да Ви разясни защитните права.
Правно основание: чл. 121, ал. 1, чл. 122, ал. 2 и чл. 139, ал. 7–11 НПК.
Ако по време на разпита започнете да давате показания, които Ви уличават в извършване на престъпление, разпитът не следва просто да продължи като обикновен свидетелски разпит.
От 30 юни 2026 г. чл. 139 НПК изрично задължава разпитващия орган да прекрати разпита и да Ви разясни, че показанията Ви са самоуличаващи, правото да не отговаряте на такива въпроси, правото на адвокат и правна помощ, както и правото на превод, когато е приложимо. При упражняване на правото на адвокат законът предвижда възможност за среща насаме с него.
Ако вече са налице основания да бъдете привлечен като обвиняем, по-нататъшните действия трябва да се извършат при гаранциите за защита, предвидени за обвиняемия. За общата разлика между свидетел и обвиняем вижте ръководството за досъдебното производство.
Правно основание: чл. 121, чл. 122, ал. 2 и чл. 139, ал. 7–11 НПК.
Самото название „разговор“, „беседа“ или „уточняване“ не определя правата Ви. Важно е какво реално се случва — в какво качество сте, има ли вече подозрение срещу Вас и дали въпросите целят да получите самоуличаваща информация.
Ако въпросите започнат да засягат Вашето евентуално участие в престъпление, поискайте да Ви кажат в какво качество Ви задават въпроси и на какво основание. Не разчитайте, че щом няма протокол, казаното е без значение. Преди да давате подробни обяснения по факти, които могат да Ви уличат, потърсете адвокат.
ВКС е разглеждал случаи, при които извънпроцесуални признания, получени при оперативна беседа без необходимите гаранции, не могат да бъдат внесени в процеса чрез полицейски преразказ. Вижте „Неформален разговор с полицията: доказателство ли е казаното?“.
Правна рамка: чл. 118, ал. 2, чл. 121 и чл. 139, ал. 7–11 НПК; Решение № 61 от 26.01.2024 г. по н. д. № 936/2023 г., ВКС, III н. о.
Да, в предвидените от закона бързи или неотложни случаи. По НПК в бързи случаи призоваването може да стане по телефона, а по ЗМВР полицейските органи могат в неотложни случаи да призовават по телефон или факс. Телефонното призоваване трябва да бъде удостоверено писмено от длъжностното лице.
Ако получите обаждане, спокойно уточнете името и длъжността на служителя, от коя структура се обажда, за какво производство става дума, в какво качество сте призован, къде и кога трябва да се явите. При съмнение можете да проверите обаждането чрез официалния телефон на съответната институция.
Не игнорирайте автоматично телефонно призоваване само защото няма хартиена призовка, но и не обсъждайте по телефона фактите по случая, ако целта на разговора е единствено да Ви уведомят за явяването.
Правно основание: чл. 178, ал. 11 НПК; чл. 69, ал. 2–3 ЗМВР.
Да, но има значение кога установявате неточността. След действие по разследването трябва да Ви бъде дадена възможност да се запознаете с протокола или той да Ви бъде прочетен по Ваше искане. Имате право да поискате поправки, изменения и допълнения, а исканията Ви се вписват в протокола.
Прочетете внимателно протокола преди да го подпишете. Ако нещо е записано неточно или липсва съществено уточнение, поискайте корекцията да бъде направена и удостоверена по надлежния ред.
Ако по-късно си спомните нов факт или установите, че дадено обяснение е неточно, можете да уведомите органа и да поискате допълнителен разпит. Предходните показания не се „изтриват“ автоматично — евентуалните различия между тях се преценяват заедно с останалите доказателства.
За начина, по който се оценяват показания и други доказателства, вижте „Доказателства по наказателни дела: видове и оспорване“.
Правно основание: чл. 129–130 и чл. 236, ал. 1–2 НПК.
Обвиняем
Официално имате качество на обвиняем, когато бъдете привлечен като обвиняем по реда на НПК. Обичайно това става с постановление за привличане, когато са събрани достатъчно доказателства за виновността на конкретно лице.
Законът допуска и друга хипотеза: привличането да стане със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу лицето. Самото образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител или проверката по сигнал не Ви правят автоматично обвиняем.
Качеството „обвиняем“ не означава, че сте признат за виновен. Вината се установява с влязла в сила присъда.
Вижте етапите на наказателното производство.
Правно основание: чл. 54 и чл. 219, ал. 1–2 НПК.
Не непременно. Досъдебно производство може да бъде образувано за извършено престъпление, без конкретно лице вече да е привлечено като обвиняем.
За да разберете процесуалното си качество, проверете какъв документ Ви е връчен и какво действие предстои. Ако спрямо Вас вече се извършват действия, от които личи, че сте заподозрян, потърсете адвокат и преди формалното привличане — правото на защита не следва да се отлага само заради наименованието, което органът използва.
Вижте ръководството за досъдебното производство.
Правно основание: чл. 54 и чл. 219 НПК; за отделни действия преди формално привличане — измененията в НПК от ДВ, бр. 59/2026.
Не. Обвиняемият има право да даде обяснения, но има и право да откаже да дава обяснения. Не е длъжен да доказва невинността си и упражняването на правото на мълчание не е признание за вина.
Дали да се дадат обяснения е въпрос на защитна стратегия. Понякога ранните обяснения са полезни, а в други случаи е разумно първо да се изясни обвинението и наличната доказателствена картина. Преди разпита обсъдете това с адвокат.
Вижте правата при разпит на обвиняем.
Правно основание: чл. 55, ал. 1, т. 3 НПК.
Да — в зависимост от конкретната ситуация и процесуалното действие. Ако сте задържан, защитник може да участва от момента на задържането, още преди да е издадено постановление за привличане като обвиняем.
От 2026 г. НПК изрично предвижда право на адвокат и при редица действия спрямо лице, което още не е формално обвиняем, но се проверява за евентуално участие в престъпление — например при претърсване и изземване, обиск, оглед на лице и разпознаване. При определени неотложни случаи упражняването на това право може временно да бъде ограничено само при законовите предпоставки и с мотивиране.
Затова, ако органите вече Ви третират фактически като заподозрян, не е необходимо да чакате формалното обвинение, за да потърсите правна помощ.
Вижте и практиката на Съда на ЕС за правата преди формалното привличане.
Правно основание: чл. 97, ал. 1 НПК; чл. 158, 163, 164 и 171 НПК в редакцията след ДВ, бр. 59/2026.
„Привличане като обвиняем“ е процесуалният акт, с който срещу конкретно лице се формулира обвинение в досъдебното производство. В постановлението трябва да е описано какво деяние се твърди, че е извършено, каква е правната му квалификация и какви са правата на обвиняемия.
Посочват се и доказателствата, на които се основава привличането, доколкото разкриването им няма да затрудни разследването, както и мярката за неотклонение, ако такава се взема. Постановлението се предявява на обвиняемия и защитника му, а след това по правило се пристъпва към разпит.
Това е обвинение в рамките на разследването, а не присъда и не установява вина.
Вижте привличане и първи разпит на обвиняем.
Правно основание: чл. 219 и чл. 221 НПК.
Да. Разследващият орган трябва да предяви постановлението на обвиняемия и неговия защитник, да им даде възможност да се запознаят с пълното му съдържание и при необходимост да даде допълнителни разяснения.
На обвиняемия се връчва препис от постановлението срещу подпис. Запазете този документ — от него трябва ясно да личат фактическото обвинение, правната квалификация и разяснените права.
Ако не владеете български език, НПК предвижда и писмен превод на акта за привличане в разумен срок.
Правно основание: чл. 219, ал. 4 и чл. 55, ал. 4 НПК.
Обвинението в досъдебното производство не е непременно окончателно. Ако се разкрият основания за по-тежко наказуемо престъпление, съществено се изменят фактическите обстоятелства, трябва да се включат нови престъпления или нови лица, се извършва ново привличане на обвиняемия.
Това означава, че новото обвинение трябва да бъде формулирано и предявено по установения ред, така че защитата да знае срещу какви факти и правна квалификация трябва да се защитава.
Сравнете внимателно новото постановление с предходното — особено датите, мястото, описанието на деянието, формата на участие и правната квалификация.
Правно основание: чл. 225 във връзка с чл. 219 НПК.
Да. Обвиняемият има право да представя доказателства и да прави искания, бележки и възражения. В досъдебното производство може да поиска например разпит на конкретен свидетел, изискване на документ или запис, назначаване или допълване на експертиза и други относими действия.
Органите на досъдебното производство събират доказателствата и служебно, и по искане на заинтересованите лица. Те са длъжни да събират и проверяват както уличаващите, така и оправдаващите или смекчаващите доказателства.
Добре е искането да посочва какъв факт трябва да бъде установен и защо поисканото доказателство има значение за защитата, вместо само да се изброяват свидетели или документи без връзка с предмета на делото.
Вижте защитата в досъдебното производство.
Правно основание: чл. 55, ал. 1, т. 5 и 7 и чл. 107, ал. 1–4 НПК.
Претърсване и телефон
Да, но само в предвидения от НПК неотложен случай. По правило претърсването и изземването в досъдебното производство се извършват с предварително разрешение на съдия по искане на прокурора.
Без предварително разрешение може да се действа, когато случаят е неотложен и това е единствената възможност доказателствата да бъдат събрани и запазени. Тогава наблюдаващият прокурор трябва да представи протокола за съдебно одобряване незабавно, но не по-късно от 24 часа.
Самото твърдение, че случаят е „неотложен“, не прави действието автоматично законосъобразно. Предпоставките могат да бъдат проверявани и по-късно при оценката на доказателствата.
Вижте „Претърсване и изземване по НПК“.
Правно основание: чл. 160 и чл. 161 НПК.
Да, когато са налице законовите предпоставки за действие по разследването. Ако органите търсят в автомобила предмети, книжа, устройства или други доказателства, претърсването трябва да бъде извършено по реда на НПК — по правило с предварително съдебно разрешение, а при доказана неотложност с последващо съдебно одобряване до 24 часа.
Не всяка полицейска проверка на автомобил е „претърсване“ по смисъла на НПК. Важно е какво фактически са направили органите, каква е била целта и какъв протокол е съставен.
Следете какво точно се намира и изземва и поискайте бележките и възраженията Ви да бъдат вписани в протокола.
Правно основание: чл. 160–163 и чл. 236 НПК.
Да. След измененията на НПК от 2026 г. преди претърсването на лицето, което използва помещението, на пълнолетен член на семейството му или на представителя на юридическо лице трябва да бъдат разяснени, наред с другото, правото на адвокат и правото на правна помощ.
Когато това право бъде упражнено, адвокатът има право да присъства при претърсването и изземването. Разясняването на правата и присъствието на адвоката трябва да бъдат отразени в протокола.
НПК допуска изключение само при конкретна неотложна необходимост — например за предотвратяване на тежки последици за лице или когато незабавното действие е наложително и забавянето би затруднило сериозно разследването. Тази преценка трябва да бъде мотивирана в протокола.
Вижте актуалните права при претърсване след измененията от 2026 г..
Правно основание: чл. 163, ал. 2 и ал. 4–9 НПК.
Да. Препис от протокола за претърсване и изземване се връчва на лицето, спрямо което е извършено действието.
Преди да подпишете, прочетете внимателно как са описани мястото, началният и крайният час, присъстващите лица, намерените и иззетите вещи, направените възражения и разяснените права. Имате право да поискате поправки, изменения и допълнения на протокола и исканията Ви следва да бъдат вписани.
Запазете получения препис. Той е основният документ, по който впоследствие се проверява как е проведено действието и какво точно е иззето.
Правно основание: чл. 129–130 и чл. 236, ал. 2 и 4 НПК.
Да, ако телефонът или съдържащите се в него данни могат да имат значение за наказателното производство и са спазени процесуалните правила. Телефонът може да бъде иззет като предмет, а компютърните информационни данни могат да бъдат копирани по реда на НПК.
Когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, законът изисква участие на специалист — технически помощник. Изземването на компютърни данни се извършва чрез запис върху носител, който се съхранява и запечатва по установения ред.
Ако физическото задържане на телефона вече не е необходимо за доказването, правоимащото лице може да поиска връщането му по чл. 111 НПК.
Правно основание: чл. 109–111, чл. 159–163 НПК.
НПК не съдържа отделно общо правило, което изрично да казва, че гражданинът е длъжен устно да съобщи PIN код или парола за устройство.
Законът обаче предвижда, че по искане на съда или органите на досъдебното производство гражданите по принцип са длъжни да запазят и предадат намиращи се у тях компютърни информационни данни и други данни от значение за делото. От 2026 г. е предвидена и специална гаранция: ако с предаването гражданинът може да уличи себе си в престъпление, действието трябва да бъде прекратено и да му бъдат разяснени правото на адвокат и правото да запази мълчание.
Затова при искане за парола не давайте прибързан отговор и не се опитвайте да унищожавате, променяте или укривате данни. Поискайте да Ви бъде посочено правното основание и упражнете правото си на адвокат преди да решите как да реагирате.
Правно основание: чл. 159, ал. 2–8 и чл. 163, ал. 2–9 НПК.
Да, когато данните могат да имат значение за делото и са събрани по надлежния процесуален ред. НПК допуска изземване на компютърни информационни данни чрез запис върху носител, а когато действието е свързано с компютърни системи, участва специалист — технически помощник.
Това не означава, че всяка информация в телефона автоматично става относима към делото. При претърсването и изземването не трябва да се извършват действия, които не се налагат от целта му, а за разкрити обстоятелства от интимния живот трябва да се вземат мерки да не се разгласяват.
При електронна поща законът съдържа и специални правила за задържане и изземване на кореспонденция.
Вижте „Доказателства по наказателни дела: видове и оспорване“.
Правно основание: чл. 162, ал. 6, чл. 163, ал. 11–14 и чл. 165 НПК.
По правило веществените доказателства се пазят до приключване на наказателното производство. Законът обаче допуска предметът да бъде върнат по-рано на правоимащото лице, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и предметът не е предмет на административно нарушение.
В досъдебното производство подайте писмено искане до прокурора и обяснете защо вещта Ви е необходима и защо задържането ѝ вече не е необходимо за разследването. Прокурорът трябва да се произнесе в тридневен срок.
При отказ правоимащото лице може да го обжалва пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася в тридневен срок в закрито заседание с окончателно определение.
Правно основание: чл. 111, ал. 1–3 НПК.
НПК не предвижда обща самостоятелна жалба срещу всеки протокол за претърсване и изземване. Това обаче не означава, че нарушенията остават без последици.
Още на място поискайте възраженията Ви да бъдат вписани в протокола. След това могат да се поставят въпроси за липса на съдебно разрешение или реална неотложност, нарушено право на адвокат, липса на изискуемите присъстващи лица, неправилно описване или запечатване на вещите, действия извън целта на претърсването и други нарушения.
В хода на делото защитата може да оспори годността и доказателственото значение на събраните материали. Не всяко формално нарушение автоматично води до изключване на доказателството — значение имат характерът на нарушението и отражението му върху процесуалните права и надеждността на доказателствения източник.
Ако спорът е за продължаващото задържане на конкретна вещ, отделно може да се използва процедурата за връщане по чл. 111 НПК.
Вижте подробния анализ и практиката на ВКС при претърсване и изземване.
Правно основание: чл. 111, чл. 129–130, чл. 160–163 и чл. 236 НПК.
Разследване и доказателства
Законът определя срокове за разследването, но това не означава, че всяко досъдебно производство приключва окончателно за три или шест месеца.
По общото правило разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в тримесечен срок от образуването, а при фактическа и правна сложност — в шестмесечен срок. При сложност прокурорът може да удължи срока до 12 месеца, а при необходимост са възможни и последващи удължавания по реда на закона.
След получаване на делото прокурорът също разполага със срок за произнасяне. Затова при конкретен случай трябва да се провери кога е образувано производството, какви удължавания са постановени и дали делото е било спирано.
Вижте ръководството за досъдебното производство.
Правно основание: чл. 22, ал. 2, чл. 234 и чл. 242, ал. 4–5 НПК.
НПК предвижда специално искане за ускоряване на разследването. След измененията през 2025–2026 г. редът е съдебен: искането се подава чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото в съда.
Обвиняемият може да използва тази процедура, когато от привличането му са изтекли повече от две години при тежко престъпление или повече от шест месеца в останалите случаи. Пострадалият, неговите наследници и ощетеното юридическо лице имат право на искане и когато повече от една година след образуването още няма привлечен обвиняем.
Съдът преценява сложността на делото, извършените действия и причините за забавянето и при неоправдано забавяне определя срок за извършване на необходимите действия.
Вижте „Ускоряване на досъдебното производство“.
Правно основание: чл. 368–369 НПК.
Обвиняемият има право да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения. Същото право има и защитникът в рамките на защитата.
Най-пълното запознаване с материалите се извършва при предявяване на разследването. Тогава на явилите се обвиняем и защитник, както и на пострадалия и повереника му, когато са поискали предявяване, се предоставят всички материали по разследването за проучване.
На практика моментът и обхватът на достъпа преди финалното предявяване могат да зависят от процесуалното качество на лицето и етапа на производството. Ако Ви е отказан достъп, поискайте отказът и основанието му да бъдат оформени по начин, който може да бъде проверен.
Правно основание: чл. 55, ал. 1, чл. 99, ал. 1 и чл. 227–228 НПК.
Предявяването е етапът след приключване на необходимите действия по разследването, при който материалите се предоставят за проучване на лицата, които имат това право и са поискали да участват.
Обвиняемият и защитникът, както и пострадалият и неговият повереник, се призовават за предявяването, ако са поискали това. След като се запознаят с материалите, те могат да направят искания, бележки и възражения — например за допълнителен разпит, експертиза или друго действие.
По тези искания наблюдаващият прокурор се произнася в срок до седем дни. Ако бъдат извършени допълнителни действия по разследването, разследването се предявява отново.
Правно основание: чл. 226–230 НПК.
Да. Органите на досъдебното производство събират доказателства служебно, но и по искане на заинтересованите лица. Обвиняемият изрично има право да представя доказателства и да прави доказателствени искания.
Можете да поискате например разпит на конкретен свидетел, изискване на документ, видеозапис, справка, назначаване на експертиза или друго допустимо действие. Искането е по-силно, когато посочва какъв конкретен факт трябва да бъде установен и защо доказателството е относимо.
Законът изисква да се събират и проверяват както уличаващите, така и оправдаващите доказателства. Не може да бъде отказано събиране на доказателство само защото искането не е направено в определен срок.
Правно основание: чл. 55, ал. 1 и чл. 107 НПК.
Експертното заключение не е задължително за прокурора или съда и подлежи на проверка заедно с останалите доказателства.
Ако заключението е непълно или неясно, може да се поиска допълнителна експертиза. Ако е необосновано или има съмнение в правилността му, може да се поиска повторна експертиза. Можете да формулирате допълнителни въпроси към вещото лице и да посочите конкретно кои изводи оспорвате и защо.
Самото несъгласие с неблагоприятен резултат не е достатъчно. Най-полезно е да се посочат конкретни методологични пропуски, липсващи материали, противоречия или грешни изходни данни.
Правно основание: чл. 145, чл. 152–154 и чл. 107 НПК.
Постановлението на прокурора за отказ да образува досъдебно производство първо се обжалва пред по-горестоящата прокуратура.
Ако по-горестоящият прокурор потвърди отказа, съдебно обжалване е предвидено за отказите относно тежки престъпления и изрично посочените в чл. 213, ал. 4 НПК други престъпления. В тези случаи жалбата до съответния първоинстанционен съд се подава в 7-дневен срок от получаването на потвърждаващото постановление.
Не всеки потвърден прокурорски отказ подлежи на съдебен контрол. Затова първо трябва да се провери правната квалификация на твърдяното престъпление и дали попада в обхвата на чл. 213, ал. 4 НПК.
Правно основание: чл. 213 НПК.
Когато прокурорът спре наказателното производство, препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице.
Тези лица могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася в закрито заседание, а определението му е окончателно.
При отмяна на спирането започва да тече нов срок по чл. 234 НПК за извършване на разследването.
Правно основание: чл. 244, ал. 3, 5 и 7 НПК.
Постановлението за прекратяване се изпраща на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице. Те могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа.
Съдът проверява обосноваността и законосъобразността на прекратяването и може да го потвърди, измени или отмени и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Определението на първоинстанционния съд също може да бъде обжалвано или протестирано пред съответния въззивен съд в 7-дневен срок от съобщаването. Определението на въззивния съд е окончателно.
Правно основание: чл. 243, ал. 4–8 НПК.
Мерки за неотклонение
Не. Мярката за неотклонение не е наказание и не означава, че обвиняемият е признат за виновен. Тя има процесуална цел — да обезпечи явяването на обвиняемия, да ограничи риска от укриване, извършване на престъпление или осуетяване на изпълнението на влязла в сила присъда.
За пълнолетен обвиняем законът предвижда подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. При избора на конкретната мярка се преценяват обществената опасност на престъплението, доказателствата, здравословното и семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността.
Вижте подробното ръководство за мерките за неотклонение.
Правно основание: чл. 56–58 НПК.
В досъдебното производство „задържане под стража“ се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.
Не е достатъчно обвинението да е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. Трябва да има обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, и доказателствата да сочат реална опасност да се укрие или да извърши престъпление.
Ако тези предпоставки не са налице, съдът може да не вземе мярка или да определи по-лека. При отпадане на опасността задържането трябва да бъде изменено в по-лека мярка или отменено.
Правно основание: чл. 63, ал. 1 и 3 и чл. 64, ал. 1 и 5 НПК.
Определението на първоинстанционния съд, с което се взема или отказва мярка „задържане под стража“, подлежи на проверка от въззивния съд. При обявяване на определението първата инстанция насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни, ако бъде подадена частна жалба или частен протест.
Отделно от обжалването на първоначалната мярка, обвиняемият или защитникът му могат по всяко време на досъдебното производство да поискат изменение на задържането по чл. 65 НПК, когато обстоятелствата го налагат.
Това е различно и от самостоятелното обжалване на прокурорското задържане до 72 часа по чл. 64а НПК.
Правно основание: чл. 64, ал. 6–9, чл. 64а и чл. 65 НПК.
Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа. При определяне на размера законът изрично изисква да се вземе предвид и имущественото положение на обвиняемия.
Когато гаранцията е определена от орган на досъдебното производство, обвиняемият или защитникът му могат да я обжалват пред съответния първоинстанционен съд в тридневен срок от предявяването на акта. Съдът се произнася окончателно.
Ако размерът е несъразмерен спрямо доходите, имуществото и останалите обстоятелства, това трябва да бъде конкретно посочено и подкрепено с данни.
Правно основание: чл. 61, ал. 1–3 НПК.
Домашният арест представлява забрана обвиняемият да напуска определеното жилище без разрешение на съответния орган. В досъдебното производство мярката се взема и контролира от съда.
Съдът определя адреса, на който мярката се изпълнява. Спазването ѝ се контролира от структурите на МВР и може да се използва електронно наблюдение по предвидения в закона ред.
Нарушаването на домашния арест може да доведе до определяне на по-тежка мярка.
Правно основание: чл. 62 и чл. 66 НПК.
Редът зависи от вида на мярката и етапа на производството. При „задържане под стража“ в досъдебната фаза обвиняемият или защитникът му могат по всяко време да поискат изменение чрез прокурора, който незабавно изпраща делото на съда.
Съдът проверява дали продължават да съществуват основанията за задържането и отчита всички нови обстоятелства — например промяна в доказателствата, здравословното състояние, продължителността на задържането и риска от укриване или ново престъпление.
При другите мерки също е възможна промяна или отмяна по реда на НПК, но компетентният орган и процедурата зависят от това кой е взел мярката и на какъв етап се намира делото.
Правно основание: чл. 63, ал. 3 и 6, чл. 65 и чл. 66 НПК.
Да. НПК позволява обвиняемият или защитникът му по всяко време на досъдебното производство да поискат изменение на мярката „задържане под стража“.
Когато съдът остави искането без уважение, той може да определи срок до два месеца, в който ново искане е недопустимо, освен ако се основава на влошено здравословно състояние. Затова е важно при всяко ново искане да се провери какво е постановил съдът при предходното разглеждане.
Правно основание: чл. 65 НПК.
Да, при определени предпоставки. В досъдебното производство прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска страната, когато той е привлечен за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт.
Обвиняемият може да поиска от прокурора разрешение да напусне страната за определен период. Отказът подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд. Съдът може и да отмени забраната, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.
В съдебната фаза тези правомощия се упражняват от съда, който разглежда делото.
Правно основание: чл. 68 НПК.
Съд и обжалване
Внасянето на обвинителен акт означава, че прокурорът е приключил досъдебната фаза с преценка, че обвинението следва да бъде разгледано от съд. Това не означава, че сте признат за виновен.
Когато делото е подсъдно на съда и няма основание за незабавно прекратяване, съдията-докладчик насрочва разпоредително заседание. По общото правило то се насрочва в двумесечен срок от постъпването на делото, а при фактическа или правна сложност и други изключителни случаи срокът може да бъде по-дълъг, но не повече от три месеца.
На подсъдимия се връчва препис от обвинителния акт и се съобщават датата на разпоредителното заседание, въпросите, които ще се обсъждат, правото на защитник и възможността при законовите предпоставки делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В 7-дневен срок от съобщението могат да се направят становища и искания по въпросите на разпоредителното заседание.
Вижте етапите на наказателното производство.
Правно основание: чл. 247б–247в и чл. 248 НПК.
Разпоредителното заседание е първата ключова проверка на съда след внасянето на обвинителния акт. На този етап съдът не решава дали подсъдимият е виновен, а проверява дали делото може законосъобразно да продължи към разглеждане по същество.
Обсъждат се например подсъдността, основанията за прекратяване или спиране, допуснати ли са отстраними съществени процесуални нарушения, има ли основания за разглеждане по особен ред, въпросите за мярката за неотклонение, допълнителни доказателства и насрочването на съдебното заседание.
Важно: възраженията за нарушенията по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК по принцип трябва да бъдат поставени на обсъждане именно тук. Ако не бъдат поставени или бъдат приети за несъществени, законът ограничава възможността да бъдат повдигани по-късно. В разпоредителното заседание обаче не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата.
Правно основание: чл. 248–252 НПК.
След приключване на разследването прокурорът или защитникът може да предложи делото да бъде решено със споразумение. То не е допустимо за изрично посочените в чл. 381, ал. 2 НПК престъпления и за всяко престъпление, с което е причинена смърт.
Когато са причинени имуществени вреди, по правило те трябва да бъдат възстановени или обезпечени. Обвиняемият трябва доброволно да приеме споразумението, да разбира последиците му и да се откаже от разглеждане на делото по общия ред.
Споразумението подлежи на съдебно одобрение. Съдът го одобрява само ако не противоречи на закона и морала. Определението за одобряване е окончателно, а одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Споразумение може да бъде постигнато и след започване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие, при условията на закона.
Вижте подробното ръководство за споразумение по наказателно дело.
Правно основание: чл. 381–384 НПК.
Съкратеното съдебно следствие е особен ред за разглеждане на делото пред първата инстанция. То не е споразумение — съдът продължава да разглежда делото и постановява присъда.
При хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Съдът може да използва самопризнанието само ако то се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Защитникът е задължителен.
При осъдителна присъда по този ред наказанието лишаване от свобода се определя по правилата на НК и след това се намалява с една трета. Този ред по чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт.
Правно основание: чл. 369а–373 НПК и чл. 58а НК.
Бързото производство е специален ред за случаи, при които законът предполага, че фактите могат да бъдат изяснени в по-кратки срокове — например когато лицето е заловено при или непосредствено след престъплението, има явни следи, направило е признание пред компетентен орган или е посочено от очевидец. При определени по-леки престъпления прокурорът също може да разпореди бързо производство.
Разследването по основните хипотези приключва до 7 дни, а в случаите, разпоредени от прокурора по чл. 356, ал. 2 — до 14 дни, с предвидена възможност за ограничено продължаване при фактическа и правна сложност. След внасяне на обвинителен акт съдията-докладчик насрочва делото в 7-дневен срок и не провежда разпоредително заседание по чл. 248 НПК.
Особен е и срокът за въззивно обжалване: 7 дни от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено — 15 дни.
Правно основание: чл. 356–360 НПК.
Да, но само при законовите предпоставки. По дела за тежко престъпление присъствието на подсъдимия по правило е задължително. Законът обаче допуска разглеждане в отсъствие, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина и е налице някоя от хипотезите на чл. 269, ал. 3 НПК.
Такива случаи могат да бъдат например неоткриване на посочения адрес след неизпълнение на задължението за уведомяване, неизвестно местоживеене след щателно издирване, неявяване след редовно призоваване без уважителна причина при изпълнена законова процедура или пребиваване извън България при посочените в закона условия.
Задочното осъждане не означава, че винаги е изгубена възможността за защита. Чл. 423 НПК предвижда специален ред за възобновяване по искане на задочно осъден поради неучастието му в производството. Срокът по този ред е шест месеца от узнаването на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава на България, като законът предвижда и изключения.
Правно основание: чл. 269 и чл. 423 НПК.
Общият срок е 15 дни от обявяването на присъдата. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил присъдата.
Срокът тече от обявяването на присъдата, а не от момента, в който по-късно получите мотивите. Затова, ако присъдата е неблагоприятна или има спорни части, не е разумно да се изчаква получаването на мотивите, преди да се обсъди обжалването.
При бързо производство действа специално правило — 7 дни от обявяването на присъдата, а ако изготвянето на мотивите е отложено, срокът е 15 дни.
Вижте ориентира за процесуалните срокове.
Правно основание: чл. 319 и чл. 360 НПК.
Не всяко наказателно дело има автоматична трета инстанция. До Върховния касационен съд могат да достигнат само съдебните актове, които законът изрично допуска до касационна проверка.
Сред тях са решенията и новите присъди на апелативния съд при предвидените в чл. 346 НПК изключения, новите присъди на окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, както и определени други актове, изрично посочени в закона.
Касационните основания са нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явно несправедливо наказание. Срокът за касационна жалба по правило е 15 дни по реда на чл. 350 НПК, но преди подаване трябва да се провери дали конкретният въззивен акт изобщо подлежи на касационно обжалване.
Правно основание: чл. 346–351 НПК.
Възобновяването е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове. То не е просто още една въззивна или касационна жалба и е допустимо само при основанията, предвидени в НПК.
Такива основания са например установена неистинност на доказателства, престъпление на съдия, прокурор или разследващ орган във връзка с производството, новоразкрити съществени обстоятелства или доказателства, определени нарушения, установени с решение на Европейския съд по правата на човека, както и съществени нарушения по чл. 348 НПК при изрично предвидените в чл. 422, ал. 1, т. 5 случаи.
Кой може да поиска възобновяване и в какъв срок зависи от конкретното основание и съдебния акт. За част от хипотезите законът предвижда шестмесечни срокове. За задочно осъден има отделен ред по чл. 423 НПК. Затова преди подаване трябва да се проверят едновременно основанието, компетентният съд, легитимацията и началният момент на срока.
Вижте процесуалните срокове по наказателни дела.
Правно основание: чл. 419–425 НПК.
Присъда и наказание
Условната присъда не е отделен вид наказание. Съдът налага наказание лишаване от свобода, но отлага неговото изтърпяване, ако са изпълнени предпоставките на чл. 66 НК.
За пълнолетен основното правило е конкретно наложеното лишаване от свобода да е до три години, лицето да отговаря на изискването за съдебното минало и съдът да прецени, че за постигане целите на наказанието не е необходимо то да бъде изтърпяно ефективно. Реабилитацията може да има значение при преценката на съдебното минало.
Затова „първо престъпление“ или чисто свидетелство за съдимост сами по себе си не гарантират условно осъждане. Значение имат правната квалификация, конкретно определеното наказание, личността на подсъдимия и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Вижте и примерите за условно осъждане при престъпления по транспорта.
Правно основание: чл. 66 НК.
При условно осъждане съдът отлага изтърпяването на лишаването от свобода за изпитателен срок от три до пет години. Законът поставя и допълнително ограничение: изпитателният срок не може да надвишава срока на наложеното лишаване от свобода с повече от три години.
Например при една година лишаване от свобода изпитателният срок не може да бъде пет години, защото би надхвърлил наказанието с повече от три години. За престъпление, извършено като непълнолетен, действат специални правила.
Изпитателният срок е периодът, през който поведението на условно осъдения има значение за това дали отложеното наказание ще остане неизтърпяно. Самото изтичане на срока трябва да се разглежда заедно с въпроса дали през него е извършено ново престъпление.
Правно основание: чл. 66, ал. 1–2 и чл. 69 НК.
Най-тежката последица е при ново умишлено престъпление от общ характер, извършено преди изтичането на изпитателния срок, за което впоследствие бъде наложено наказание лишаване от свобода. В тази хипотеза по чл. 68, ал. 1 НК осъденият изтърпява и отложеното наказание.
Не е необходимо новата присъда да е постановена преди края на изпитателния срок — решаващо е кога е извършено новото престъпление и какво наказание е наложено за него.
При други хипотези — например непредпазливо престъпление или различен вид наказание — не следва автоматично да се прилага правилото на чл. 68, ал. 1. Последиците трябва да се проверят според конкретната присъда и приложимите алинеи на чл. 68 НК.
Правно основание: чл. 68 НК.
Чл. 78а НК позволява пълнолетно лице да бъде освободено от наказателна отговорност, като съдът му наложи административно наказание, когато са изпълнени едновременно законовите предпоставки.
Сред основните условия са: за умишлено престъпление законът да предвижда лишаване от свобода до три години или по-леко наказание, а при непредпазливо — до пет години или по-леко; лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер и да не е освобождавано по този раздел в релевантния по закон смисъл; причинените имуществени вреди да са възстановени.
Има и изрични изключения. Чл. 78а не се прилага например при тежка телесна повреда или смърт, при пияно състояние, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, при множество престъпления и в други посочени от закона случаи. Затова само предвиденият размер на наказанието не е достатъчен за извод, че чл. 78а е приложим.
Вижте и разликата между обичайното споразумение и специалния режим по чл. 375а НПК.
Правно основание: чл. 78а НК и чл. 375–378 НПК.
Не в смисъла на осъждане с присъда за престъпление. При чл. 78а НК съдът освобождава лицето от наказателна отговорност и му налага административно наказание. Това е различно от осъдителна присъда.
Това обаче не означава, че решението е без значение занапред. Данните за освобождаването по чл. 78а се съхраняват, имат значение при преценка за последващо приложение на същия институт и в определени случаи могат да бъдат посочени в свидетелството за съдимост, когато специален закон изрично изисква такава информация.
Затова при кандидатстване за конкретна длъжност, разрешение или професия трябва да се провери специалният закон, а не само общият въпрос „осъждан ли съм“.
Правно основание: чл. 78а НК; Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост.
Пробацията е самостоятелно наказание без лишаване от свобода. Тя представлява съвкупност от мерки за контрол и въздействие, определени от съда.
Задължително за всеки осъден на пробация се налагат регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител. В зависимост от случая съдът може да добави ограничения в свободното придвижване, програми за обществено въздействие, поправителен труд или безвъзмезден труд в полза на обществото.
Срокът и конкретните мерки зависят от присъдата. Неизпълнението им може да има сериозни последици, включително замяна на неизтърпяната част при предпоставките на закона.
Правно основание: чл. 42а–43 НК.
Чл. 55 НК се прилага при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото наказание, предвидено в конкретната разпоредба, би било несъразмерно тежко.
В такава хипотеза съдът може да определи наказание под законовия минимум или в предвидените от закона случаи да замени наказанието с по-леко. Това не е автоматична последица от признание на вина, чисто съдебно минало или споразумение.
Преценката е конкретна: съдът сравнява броя и тежестта на смекчаващите обстоятелства с характера на деянието и останалите данни по делото.
Правно основание: чл. 55 НК.
Групиране е възможно, когато едно лице е извършило няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Съдът определя наказание за всяко престъпление и по правилото на чл. 23 НК налага общо най-тежкото наказание.
Същият режим се прилага и когато наказанията са постановени с отделни присъди. При определени условия общото най-тежко наказание от един и същ вид може да бъде увеличено до една втора, но не над сбора на отделните наказания и не над максимума за съответния вид. Вече изтърпяното наказание се приспада по правилата на чл. 25 НК.
Не всяка поредица от присъди може да бъде групирана. Решаващи са датите на извършване на престъпленията и датите на влизане в сила на присъдите, затова проверката се прави хронологично за всички осъждания.
Правно основание: чл. 23–25 НК.
Реабилитацията по правило заличава осъждането и отменя занапред последиците, които законът свързва с него, освен когато специален закон предвижда друго. Не във всеки случай е необходимо да се подава молба до съд.
НК урежда различни режими. При определени предпоставки реабилитацията настъпва по право по чл. 86 НК. Например при условно осъждане тя настъпва, ако изпитателният срок изтече без престъпление, което да води до изтърпяване на отложеното наказание. Когато реабилитация по право не е налице, може да се провери възможността за съдебна реабилитация по чл. 87 НК. Чл. 88а НК урежда отделен режим с по-широк заличаващ ефект след изтичане на предвидените срокове.
При няколко осъждания, неплатени глоби, невъзстановени вреди или специални професионални ограничения изчисляването може да бъде по-сложно. Проверяват се присъдите, изпълнението на всички наказания и точните дати.
Правно основание: чл. 85–88а НК.
Алкохол и наркотици
По основния състав на чл. 343б, ал. 1 НК — не. Той изисква концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установена по надлежния ред. Точно 1,20‰ не е „над 1,2‰“.
При стойност над 0,8‰ до 1,2‰ включително по принцип се прилага административната отговорност по ЗДвП. Има обаче важна отделна хипотеза: ако водачът вече е осъден с влязла в сила присъда за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, управление с концентрация над 0,5‰ може да съставлява престъпление по ал. 2.
При гранична стойност трябва да се провери и по какъв ред е установена концентрацията — техническо средство, доказателствен анализатор или лабораторно изследване — както и дали са спазени правилата за изследването.
Вижте ръководството за шофиране след употреба на алкохол или наркотици.
Правно основание: чл. 343б, ал. 1–2 НК; чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
Не. Положителният тест е основание проверката да продължи, но сам по себе си не означава автоматично, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е доказано.
Когато след положителния тест са взети биологични проби и е извършено химико-токсикологично лабораторно изследване, Наредба № 1 предвижда, че употребата се доказва чрез резултата от кръвната проба. ВКС също приема, че при извършено лабораторно изследване отрицателната кръвна проба не може да бъде заместена само от положителен полеви тест и данни от урината.
При отказ да се дадат биологични проби правилата са различни и резултатът от теста може да придобие самостоятелно значение по Наредба № 1. Затова трябва да се проверят целият протокол, талонът за изследване, явяването в лечебното заведение и лабораторният резултат.
Вижте „Наркотици: положителен тест, но отрицателна кръв“.
Правно основание: чл. 343б, ал. 3 НК; чл. 3а, чл. 6, ал. 9, чл. 7, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 Наредба № 1/2017 г.
Отказът има самостоятелни тежки последици и не е безопасен начин да се избегне проверката. Ако водачът не е участвал в ПТП и не е налице престъплението по чл. 343б, ал. 6 НК, отказът по принцип се санкционира административно с две години лишаване от право да управлява МПС и с глобата, посочена в чл. 174, ал. 3 ЗДвП — 2000 лв. по нормативния текст, прилагана след въвеждането на еврото по законовите правила за превалутиране.
Ако водачът вече е бил наказан по административен ред за относим отказ, нов отказ при управление може да съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 6 НК. Законът предвижда лишаване от свобода до шест месеца и глоба от 2000 до 5000 лв. по нормативния текст, като паричните санкции се прилагат по правилата за превалутиране след въвеждането на еврото.
Има и отделни правила при участие в ПТП. Затова трябва да се установи точно какво е отказано — полевият тест, медицинското изследване, биологичните проби или повече от едно действие — и как е документиран отказът.
Вижте „Отказ от тест за наркотици: последици и защита“ и отказа едновременно от проверка за алкохол и наркотици.
Правно основание: чл. 174, ал. 3 ЗДвП; чл. 343б, ал. 6 НК; Наредба № 1/2017 г.
Да, ако не приемате резултата, това трябва да бъде заявено при проверката. Наредба № 1 урежда медицинско и лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста.
При наркотични вещества след положителен тест полицейският орган съпровожда водача до мястото за медицинско изследване и вземане на биологични проби. По действащата редакция се вземат проби кръв и урина, а при лабораторното изследване употребата се доказва чрез резултата от кръвната проба.
Важно е да се спазят мястото и срокът, посочени в талона за изследване. Неявяване в определения срок или отказ от даване на проби може да доведе до приемане на резултата от полевия тест по правилата на Наредбата.
Правно основание: чл. 3а, чл. 6, ал. 6–9, чл. 7, ал. 2 и чл. 23 Наредба № 1/2017 г.
Самият факт, че веществото е прието по лекарско предписание, не означава автоматично, че чл. 343б, ал. 3 НК е неприложим. Законът не съдържа общо изключение за предписан метадон или за лекарствен продукт, когато установеното вещество попада сред наркотичните вещества или техните аналози.
Това обаче не означава, че всеки положителен полеви тест доказва престъпление. Трябва да се установят точното вещество, лекарството и дозата, лабораторният резултат от кръвната проба, спазването на Наредба № 1 и субективната страна на деянието. Някои лекарства могат да дадат реакция при скринингов тест, която след това да не бъде потвърдена лабораторно.
Носете или посочете рецептата, епикризата, амбулаторния лист или друг документ за лечението, но не разчитайте само на тях — решаващи са конкретното вещество и доказването му по надлежния ред.
Вижте разликата между „след употреба“ и „под въздействие“.
Правно основание: чл. 343б, ал. 3 НК; Наредба № 1/2017 г.
При ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП свидетелството може да бъде временно отнето до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Това не означава, че книжката трябва непременно да остане отнета 18 месеца. От 2026 г. Наредба № I-157 изрично предвижда връщане при получен лабораторен протокол, според който алкохолът е до 0,5‰, съответно резултатът за наркотични вещества или техни аналози е отрицателен. Възможно е връщане и при отмяна на ПАМ или спиране на предварителното ѝ изпълнение.
Когато лабораторният резултат се бави, трябва да се провери както движението на пробата, така и възможността за съдебна защита срещу самата мярка.
Вижте ръководството за обжалване на ПАМ при отнета книжка.
Правно основание: чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП; чл. 24 Наредба № I-157/2002 г.
Заповедта за ПАМ се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред компетентния административен съд. По общото правило жалбата се подава в 14-дневен срок от съобщаването на заповедта и чрез органа, който я е издал.
Жалбата не спира автоматично изпълнението. Книжката остава отнета, докато съдът не разпореди друго или не настъпи друго основание за връщането ѝ. Може да се направи и отделно искане за спиране на предварителното изпълнение при предпоставките на чл. 166 АПК.
Решението на административния съд по жалбата срещу ПАМ е окончателно по силата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Вижте „Отнета книжка: обжалване на ПАМ“.
Правно основание: чл. 172, ал. 5–6 ЗДвП; чл. 149, чл. 152 и чл. 166 АПК.
При престъпленията по чл. 343б, ал. 1–4 НК действа специалното правило на ал. 5. Ако автомобилът е собственост на виновния, той се отнема в полза на държавата. Ако собствената кола липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.
От 2026 г. текстът изрично урежда и случаите, когато автомобилът не е собственост на виновния или е в съсобственост — тогава се присъжда неговата равностойност по правилата на действащия чл. 343б, ал. 5 НК.
Това е последица при установено престъпление, а не автоматично окончателно отнемане още при пътната проверка. В досъдебното производство могат да бъдат предприемани отделни процесуални действия за обезпечаване на бъдещото отнемане или присъждане на равностойност.
Правно основание: чл. 53 и чл. 343б, ал. 5 НК, в редакцията след ДВ, бр. 32/2026 г.
Чл. 343б, ал. 3 НК използва израза „след употреба“, а не „под въздействие“. За съставомерността не е необходимо отделно да се доказва, че водачът е залитал, говорил е неясно или е бил видимо повлиян.
Това не означава, че всяка следа или всеки положителен скринингов тест е достатъчен. От 2023 г. законът изрично изисква употребата да бъде установена по надлежния ред. Когато има химико-токсикологично лабораторно изследване, Наредба № 1 определя кръвната проба като доказваща употребата.
При наркотичните вещества законът не съдържа общ минимален числов праг, подобен на 1,2‰ при алкохола. Затова при конкретен случай се проверяват веществото, видът на пробата, лабораторният метод, резултатът и спазването на процедурата.
Вижте подробния анализ „След употреба“ и „под въздействие“ на наркотици: каква е правната разлика?.
Правно основание: чл. 343б, ал. 3 НК; чл. 23 Наредба № 1/2017 г.
Чести обвинения
Наказанието зависи най-вече от вида на веществото, целта на държането и конкретната квалификация. За държане или придобиване без цел разпространение чл. 354а, ал. 3 НК предвижда за високорискови вещества лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2000 до 10 000 лв. по текста на НК, а за рискови вещества — лишаване от свобода до пет години и глоба от 1000 до 5000 лв.
При доказана цел разпространение или самото разпространение се прилага по-тежкият състав на чл. 354а, ал. 1 НК. При маловажен случай по ал. 5 наказанието е глоба до 1000 лв. по нормативния текст. Малкото количество или твърдението „за лична употреба“ не правят държането автоматично законно и не означават автоматично маловажен случай.
Вижте подробното ръководство за притежание на наркотици и чл. 354а НК.
Правно основание: чл. 354а, ал. 1, 3, 5 и 6 НК.
„За лична употреба“ не е отделно законно основание за държане на наркотик. Ако няма доказана цел разпространение, обвинението обичайно се обсъжда по чл. 354а, ал. 3 НК. Ако е доказано, че веществото е придобито или държано с цел да бъде разпространено, или вече е разпространявано, се прилага чл. 354а, ал. 1 НК.
Целта за разпространение се доказва от цялата съвкупност от факти: количество и вид на веществото, отделни разфасовки, везни и опаковки, електронни съобщения, парични средства, наблюдение, свидетели и други допустими доказателства. Нито количеството, нито наличието на няколко пакетчета сами по себе си решават въпроса.
Вижте анализа за държане, цел разпространение и маловажен случай.
Правно основание: чл. 354а, ал. 1, 3 и 5 НК.
Чистото съдебно минало е важно, но не определя само по себе си изхода на делото. При основния състав по чл. 194, ал. 1 НК наказанието е лишаване от свобода до осем години. Първо трябва да се провери точната квалификация — обикновена или квалифицирана кражба, опит, маловажен случай, стойността на вещта, начинът на отнемане и дали вещта е върната или вредата е възстановена.
При определени по-леки случаи законът допуска по-благоприятни режими, включително маловажен случай по чл. 194, ал. 3 НК, а при изпълнение на специалните предпоставки — административна санкция по чл. 218б НК. В други случаи могат да се обсъждат условно осъждане или освобождаване от наказателна отговорност, но само ако са изпълнени всички законови условия.
Вижте ръководството за защита при обвинение за кражба.
Правно основание: чл. 194–196, чл. 218б и според случая чл. 66 и 78а НК.
Неизпълнен договор или неплатен дълг не са автоматично измама. За измамата по чл. 209 НК трябва да има възбуждане или поддържане на заблуждение с цел имотна облага и именно това заблуждение да е довело до имуществено разпореждане и имотна вреда.
Практически е особено важно намерението към момента на поемане на задължението. Ако страната реално е възнамерявала да изпълни, но впоследствие не е успяла, спорът може да остане граждански. Ако още отначало е използвано заблуждение без реално намерение за изпълнение и чрез него е причинена имотна вреда, може да има данни за измама. Изводът се прави от доказателствата, а не само от факта на неизпълнението.
Вижте и Практическата карта на Наказателния кодекс — чл. 209–212а НК.
Правно основание: чл. 209–212а НК.
Редът зависи от вида на телесната повреда и конкретната квалификация. Основните случаи на лека телесна повреда по чл. 130 НК се преследват по тъжба на пострадалия. Тъжбата се подава до съда в шестмесечния срок по НПК.
Средната и тежката телесна повреда по правило са престъпления от общ характер и се разследват от прокуратурата. Има обаче специални изключения. Например за средна телесна повреда по чл. 129 НК, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, чл. 161, ал. 2 НК предвижда наказателното преследване от общ характер да се възбуди по тъжба на пострадалия до прокуратурата и след това то не може да бъде прекратено по негово искане.
Квалифицирана телесна повреда в условията на домашно насилие по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК не следва режима на обикновената лека телесна повреда от частен характер. Затова точната правна квалификация трябва да се установи преди да се избере редът за защита.
Вижте „Лека телесна повреда: тъжба, доказателства и обезщетение“.
Правно основание: чл. 128–131 и чл. 161 НК; чл. 81, ал. 3 НПК.
Не всеки акт, за който може да се търси защита по Закона за защита от домашното насилие, е автоматично отделно престъпление. Наказателна отговорност възниква, когато конкретното поведение осъществява състав от Наказателния кодекс.
Такива случаи могат да бъдат телесна повреда в условията на домашно насилие, закана, принуда, системно следене, сексуално посегателство или друго престъпление. Отделно, неизпълнението на заповед за защита от домашно насилие може само по себе си да съставлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
Понятието „в условията на домашно насилие“ по НК е определено в чл. 93, т. 31 НК. Кръгът на отношенията и целите на този наказателноправен режим не трябва механично да се смесват с по-широката защита по ЗЗДН.
Вижте съдебната практика за домашно насилие и защитата на пострадалите.
Правно основание: чл. 93, т. 31, чл. 131, ал. 1, т. 5а, чл. 143, чл. 144, ал. 3, чл. 144а, ал. 3 и чл. 296, ал. 1 НК; ЗЗДН.
Не всяка груба реплика или конфликт е престъпна закана. По чл. 144, ал. 1 НК трябва да има закана с престъпление против личността или имота на адресата или негови ближни и по съдържание и обстановка тя да е годна да възбуди основателен страх, че ще бъде осъществена.
Преценяват се точните думи или действия, контекстът, отношенията между страните, предходното поведение, наличието на оръжие, непосредствеността и останалите обстоятелства. Заканата с убийство и заканата в условията на домашно насилие са по-тежки хипотези по чл. 144, ал. 3 НК.
Редът за започване на делото също зависи от квалификацията: основният състав по чл. 144, ал. 1 е сред престъпленията, преследвани по тъжба на пострадалия, докато квалифицираните случаи по ал. 3 не следват този частен ред.
Правно основание: чл. 144 и чл. 161, ал. 1 НК.
Обидата и клеветата са различни престъпления. При обида се казва или извършва нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. При клевета се разгласява позорно обстоятелство за другиго или му се приписва престъпление. При клеветата законът предвижда, че деецът не се наказва, ако докаже истинността на разгласеното обстоятелство или на приписаното престъпление.
По общото правило тези престъпления се преследват по частна тъжба пред съда, а не чрез обвинителен акт на прокуратурата. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК. При публикации в интернет е важно своевременно да се запазят URL адресът, съдържанието, датата, профилът и други данни, позволяващи да се установят публикацията и авторът.
Публичното разпространение, включително чрез средства за масова информация или по друг начин, може да доведе до квалифициран състав по чл. 148 НК, но наказателното преследване остава по реда на частната тъжба в хипотезите на чл. 161, ал. 1 НК.
Вижте ръководството за обида и клевета в интернет.
Правно основание: чл. 146–148а и чл. 161, ал. 1 НК; чл. 81, ал. 3 НПК.
Пострадал от престъпление
Ако сте претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението, имате права като пострадал. За да ги упражнявате пълноценно в досъдебното производство, трябва изрично да поискате да участвате и да посочите адрес в страната за призоваване и уведомяване.
След това можете да бъдете информиран за хода на производството в предвидения от закона обхват, да правите искания, бележки и възражения, да представяте доказателства, да имате повереник и да обжалвате актове за спиране или прекратяване. С изрично съгласие съобщения могат да Ви се изпращат и на посочен електронен адрес.
Практически е добре искането да е писмено и да съдържа номера на преписката или досъдебното производство, ако Ви е известен.
Правно основание: чл. 74–75 НПК.
За престъпление от общ характер можете да подадете съобщение за извършено престъпление до орган на досъдебното производство — например прокуратурата или компетентен орган на МВР. Съобщението може да бъде писмено или устно; за устното се съставя протокол.
Писменото съобщение трябва да е подписано и да съдържа данни за подателя. Анонимният сигнал сам по себе си не е законен повод за започване на разследване. Изложете фактите хронологично и приложете наличните документи, снимки, записи или данни за свидетели, без да е необходимо сами да давате окончателна правна квалификация.
Важно е да се различава сигналът за престъпление от частната тъжба до съда — това са различни процесуални способи.
Правно основание: чл. 207–209 НПК.
Частна тъжба се подава директно до съда, когато престъплението по закон се преследва по тъжба на пострадалия. Такива са например определени случаи на обида, клевета и лека телесна повреда.
По общото правило срокът е 6 месеца от деня, в който пострадалият е узнал за извършването на престъплението. Когато вече образувано производство е спряно, защото деянието се преследва по тъжба на пострадалия, законът свързва срока с получаването на съобщението за спирането.
Тъжбата трябва да е писмена и подписана, да посочва подателя, лицето срещу което се подава и обстоятелствата на престъплението; към нея се прилага документ за внесена държавна такса. Пропускането на шестмесечния срок може да доведе до загубване на възможността за наказателно преследване по този ред.
Правно основание: чл. 80–81 НПК и приложимата разпоредба на НК за конкретното престъпление.
Пострадалият или неговите наследници могат да предявят в съдебната фаза граждански иск за имуществени и неимуществени вреди, причинени от престъплението, и да поискат да бъдат конституирани като граждански ищци.
В молбата се посочват лицето, което предявява иска, срещу кого се предявява, делото, престъплението, видът на вредите и размерът на претендираното обезщетение. По дело от общ характер искът се предявява най-късно до започването на разпоредителното заседание. Ако същият иск вече е предявен по граждански ред, той не може повторно да бъде предявен в наказателното производство.
Дали е по-разумно обезщетението да се търси в наказателното дело или по отделен граждански/застрахователен ред зависи от конкретния случай.
Правно основание: чл. 84–85 НПК.
При престъпление от общ характер пострадалият, който е претърпял имуществени или неимуществени вреди, може да поиска да бъде конституиран в съдебното производство като частен обвинител. Това качество не възниква автоматично само защото сте участвали като пострадал в досъдебната фаза.
Частният обвинител поддържа обвинението наред с прокурора. Той може да се запознава с делото, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения и да обжалва съдебни актове, когато са засегнати неговите права и законни интереси.
Молбата може да е устна или писмена и трябва да бъде направена най-късно до започването на разпоредителното заседание. Затова не е разумно да се чака самото заседание, ако вече сте получили съобщение от съда.
Правно основание: чл. 76–79 НПК.
Ако сте пострадал и получите постановление за спиране или прекратяване на наказателното производство, проверете веднага датата на получаването му. По общия ред и двата акта могат да бъдат обжалвани пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.
При прекратяване съдът проверява обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление. Определението на първоинстанционния съд подлежи на последващо обжалване пред въззивния съд в 7-дневен срок. При спиране съдът се произнася по жалбата с окончателно определение по общия режим.
Не смесвайте този ред с отказа да се образува досъдебно производство — за него законът предвижда отделна процедура и съдебен контрол само в определените от НПК случаи.
Правно основание: чл. 243, ал. 4–8 и чл. 244, ал. 3–5 НПК.
При ПТП с данни за престъпление пострадалият има общите права по чл. 75 НПК: да поиска участие в досъдебното производство, да има повереник, да прави доказателствени искания и възражения, да следи определени актове на прокуратурата и да обжалва спиране или прекратяване.
Практически при ПТП често са решаващи записите от камери, разпитът на очевидци, автотехническата и съдебномедицинската експертиза, медицинските документи и доказателствата за направените разходи. В съдебната фаза трябва отделно и навреме да се прецени дали да поискате участие като частен обвинител и/или граждански ищец.
Вижте правата на пострадалия при ПТП в досъдебното производство и правата на пострадалия при ПТП в съдебното производство.
Правно основание: чл. 74–79 и чл. 84–85 НПК; при конкретния случай — приложимите състави на НК и правилата за обезщетяване на вредите.
Международни случаи и непълнолетни
Поискайте адвокат незабавно и, ако не владеете български език, преводач. При задържане по Европейска заповед за арест (ЕЗА) законът изисква да Ви бъде осигурен защитник и преводач, както и да получите декларация за правата си на разбираем за Вас език.
Не давайте съгласие за предаване, преди да сте обсъдили с адвокат съдържанието на ЕЗА, основанията за евентуален отказ и последиците от съгласието. Законът допуска даденото съгласие да бъде оттеглено в тридневен срок, но защитата трябва да бъде организирана още от първото съдебно заседание.
Производството се разглежда от окръжния съд по местонахождението на исканото лице. При определени случаи първоначалното задържане може да е до 72 часа, след което съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
Вижте практиката на Съда на ЕС по Европейската заповед за арест и защитата при ЕЗА и екстрадиция.
Правно основание: чл. 38, 42–45 и 48 ЗЕЕЗА.
Изпълнението на ЕЗА не се отказва по свободна преценка. Окръжният съд проверява дали са налице задължителните или факултативните основания за отказ, предвидени в закона и приложимото право на ЕС.
Сред задължителните основания са например амнистията при предвидените условия, влязла в сила присъда за същото престъпление при условията на закона и случаят, когато исканото лице е малолетно по българското право. Сред основанията, при които съдът може да откаже, са определени висящи или прекратени производства в България, изтекла давност при наличие на българска юрисдикция, териториална връзка с България, липса на двойна наказуемост извън законовите изключения и някои задочни присъди без достатъчни процесуални гаранции.
Затова защитата по ЕЗА започва с проверка на самата заповед, престъплението, предходните производства и присъди, давността, мястото на деянието и начина, по който е проведено чуждото производство.
Правно основание: чл. 36 и чл. 39–41 ЗЕЕЗА; Рамково решение 2002/584/ПВР.
Европейската заповед за арест е опростена съдебна процедура за задържане и предаване между държавите членки на Европейския съюз, основана на взаимното признаване на съдебните решения. По правило решенията се вземат пряко от съдебните органи и законът предвижда кратки срокове.
Екстрадицията е различен режим за предаване на лице по искане на друга държава или международен съд и най-често се прилага в отношенията с държави извън ЕС съобразно международен договор, ЗЕЕЗА и принципа на взаимност. Основанията за отказ и процедурата не са идентични с тези при ЕЗА.
Когато има едновременно ЕЗА и молба за екстрадиция от трета държава, законът предвижда специална преценка на конкуренцията между двете искания.
Правно основание: чл. 1–4 и чл. 46 ЗЕЕЗА.
Да, при предвидените от закона условия, но не автоматично. Влязла в сила чуждестранна присъда, която не е призната по приложимия ред, по принцип не се изпълнява от българските органи.
За съдебни актове от други държави членки на ЕС, с които е наложено лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, действа специален закон за взаимното признаване. В други случаи могат да се прилагат правилата на НПК за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд и приложим международен договор.
Проверяват се конкретният вид на присъдата, държавата, гражданството и местопребиваването на осъдения, двойната наказуемост когато е приложима, процесуалните гаранции и условията за приспособяване и изпълнение на наказанието в България.
Правно основание: чл. 4, ал. 2 и чл. 463–466 НПК; Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.
Да, когато не владее български език. Лицето може да използва родния си или друг език, който разбира, а в наказателното производство се назначава преводач. За обвиняемия законът предвижда незабавен устен превод и писмен превод на определени съществени актове — например акта за привличане, съдебни актове за задържане, обвинителния акт и присъдата.
Участието на защитник е задължително, когато обвиняемият не владее български език. Разноските за преводача в досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а в съдебното производство — за сметка на съда.
Ако преводът не е разбираем или пропуска съществена част от казаното или от документа, възражението следва да бъде направено веднага и да бъде отразено в протокола.
Вижте правата при привличане като обвиняем.
Правно основание: чл. 21, ал. 2, чл. 55, ал. 4, чл. 94, ал. 1, т. 4 и чл. 189, ал. 2 НПК.
Непълнолетният обвиняем има всички общи права на обвиняемия и допълнителни гаранции. Участието на защитник е задължително. Правата трябва да му бъдат обяснени и устно на достъпен за него език, а родител, попечител или друго лице, което полага грижи за него, по правило също получава информация.
Законът предвижда право на придружаване при съдебни заседания и при определени действия на досъдебното производство, право на медицински преглед при задържане, установяване на личностните особености и защита на личния и семейния живот. Разследването се води от органи и прокурори със специална подготовка или достъп до специализирано обучение в областта на правата на детето.
При разпит, когато е необходимо, може да участва педагог, психолог, лекар с подходяща специалност или друг специалист. Делата с непълнолетен обвиняем се разглеждат с предимство.
Правно основание: чл. 22, ал. 3, чл. 94, ал. 1, т. 1 и чл. 385–388 НПК.
Да, но при специални гаранции. Полицейското задържане по ЗМВР може да бъде до 24 часа и непълнолетният има задължителен адвокат от момента на задържането. Той се настанява отделно от пълнолетните и има право на медицински преглед без неоправдано забавяне.
Ако непълнолетният вече е обвиняем и прокурорът трябва да осигури явяването му пред съда за мярка за неотклонение, прокурорското задържане е до 48 часа, а не до 72 часа. Задържането под стража спрямо непълнолетен се взема само в изключителни случаи; законът предвижда и специални по-леки мерки за надзор.
Копие от полицейската заповед се предоставя и на родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за непълнолетния, при условията на закона.
Правно основание: чл. 72 и 74а ЗМВР; чл. 385а–385г и чл. 386 НПК.
За консултацията
- Кратка хронология и в какво качество участвате.
- Вида на получения документ, органа и номера на преписката или делото, ако са Ви известни.
- Датата на най-близкия разпит, заседание или срок.
При първото запитване не изпращайте ЕГН, пароли, банкови данни или поверителни документи. Вижте подготовката за консултация с адвокат.
60 EUR за разговор до 30 минути по телефон или с предварително уговорена видеовръзка.
Подробен предварителен преглед на голям обем материали, писмено становище, жалба или представителство по дело се договарят отделно.
Вижте условията за онлайн консултация и информацията за адвокатските хонорари.
Не. Първо се преценяват въпросът, срокът и възможността за поемане на случая, включително дали има конфликт на интереси.
Поемането се потвърждава след уточняване на работата, възнаграждението и условията за възлагане. Не приемайте изпратеното съобщение като потвърждение, че адвокат вече следи сроковете Ви.
За по-подробно обяснение вижте Правните ръководства.
Правни източници и актуалност
- Наказателно-процесуален кодекс — Министерство на правосъдието: чл. 54–90, 97, 107, 109–111, 118–122, 129–130, 139, 145, 152–154, 158–165, 171, 178–180, 207–213, 219, 221, 225–230, 234, 242–252, 269, 319–320, 346–351, 356–360, 368–373, 381–384 и 419–425, 463–466.
- Наказателен кодекс — Министерство на правосъдието: чл. 23–25, 42а–43, 53, 55, 58а, 66, 68–69, 78а, 85–88а, 93, т. 31, 128–131, 143–148а, 161, 194–196, 209–212а, 218б, 296, 343б–343г и 354а.
- Закон за защита от домашното насилие — Министерство на правосъдието: чл. 1–5 и приложимите мерки за защита.
- Закон за движението по пътищата — МВР: чл. 171, 172 и 174.
- Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.: чл. 3а, 5–7, 13–14 и 20–26.
- Наредба № 8 от 26 февруари 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост — Министерство на правосъдието: правилата за свидетелството за съдимост и отразяването на освобождаване по чл. 78а НК.
- Закон за Министерството на вътрешните работи — МВР: чл. 69, 72–74 и 85–86.
- Административнопроцесуален кодекс — Министерство на правосъдието: чл. 149 и 152.
- Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест: чл. 1–8, 36–48 и приложимите правила за предаване.
- Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода — взаимно признаване и изпълнение на наказания в ЕС.
- Държавен вестник, бр. 59 от 30 юни 2026 г. — изменения в НПК и ЗМВР.
- Държавен вестник, бр. 32 от 2026 г. — актуалната редакция на чл. 53 и чл. 343б, ал. 5 НК относно отнемането и равностойността на МПС.
Правна проверка на разделите „Задържане и първи действия“, „Призовка, свидетел и разпит“, „Обвиняем и право на защита“, „Претърсване, изземване и телефон“, „Досъдебно производство и доказателства“, „Мерки за неотклонение и други ограничения“, „Съдебно производство, споразумение и обжалване“, „Присъда и наказание“, „Алкохол и наркотици при управление на МПС“, „Чести обвинения“, „Пострадал от престъпление“ и „Международни случаи, чужденци и непълнолетни“: Отговорите са общ ориентир. Конкретният ред, срок и защита зависят от документа и фактите по случая.