Обида и клевета: частна тъжба, доказване и защита

Актуализирано към 14 август 2026 г.

Обида и клевета в интернет: частна тъжба, доказателства и защита

Обида е унизително за честта или достойнството изказване или действие, извършено в присъствието на засегнатия. Клевета е разгласяване пред трето лице на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. Разликата е решаваща: при клеветата съдът изследва конкретно фактическо твърдение, а при обидата — унизителния характер на казаното или извършеното и контекста.

По правило наказателното преследване за престъпленията по чл. 146–148 НК започва с писмена частна тъжба до районния съд, а не с обвинителен акт на прокуратурата. Срокът е шест месеца от деня, в който пострадалият е узнал за извършването на престъплението. При публикация или коментар в интернет първо трябва да се запазят целият разговор, точният URL адрес, датата, видимостта и данните за профила. Скрийншотът е полезен, но сам по себе си не доказва непременно автора, пълния контекст или автентичността.

Ако срещу вас е подадена тъжба, не изтривайте материали и не публикувайте нови нападки. Запазете пълната кореспонденция и потърсете защита преди обяснения, извинение или публичен отговор, защото една прибързана реакция може да създаде нови доказателствени и процесуални проблеми.

Съдържание

1. Какво да направите веднага
2. Разлика между обида и клевета
3. Facebook, TikTok, чатове и форуми
4. Наказания по чл. 146–148 НК
5. Частна тъжба, срок и компетентен съд
6. Доказателства и неизвестен автор
7. Защита на подсъдимия
8. Обезщетение за вреди
9. Проверена съдебна практика
10. Често задавани въпроси

Какво да направите веднага при обида или клевета

Ако сте засегнат:

1. Запазете публикацията, съобщението или записа в целия му контекст.
2. Запишете точния интернет адрес, профила, датата, часа и видимостта.
3. Установете кои лица са възприели твърдението и могат да бъдат свидетели.
4. Не отговаряйте с обида и не променяйте оригиналната кореспонденция.
5. Отбележете кога сте узнали — от тази дата може да тече шестмесечният срок.

Ако сте обвинен или сте получили препис от частна тъжба: запазете целия разговор, публикацията и източниците, на които сте се основали. Не приемайте, че изтриването ще реши проблема. Не правете признания или нови публични изявления, преди да е анализирано точното обвинение, датата, подсъдността, авторството и разграничението между факт и мнение.

При онлайн спор бързината е важна, но тя не трябва да води до неточна тъжба. Частният тъжител не просто съобщава за престъпление — той повдига и поддържа обвинението пред съда. Затова трябва да очертае конкретно кой, кога, къде, пред кого и с какви думи е извършил деянието.

Каква е разликата между обида и клевета

Обида по чл. 146 НК

Съгласно чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Законът защитава личното чувство за чест и достойнство, но не превръща всяка грубост, неприятна критика или конфликт в престъпление.

Съдът преценява точните думи или действия, отношенията между участниците, мястото, повода, начина на изразяване и възприетите обществени правила за нормално общуване. Изразът трябва обективно да е унизителен, а не само субективно неприятен за адресата.

„В присъствието“ не бива да се замества механично с „публикувано в интернет“. При разговор лице в лице условието обичайно е ясно. При телефон, видеовръзка, директно съобщение, тагване или коментар под профил съдът трябва да изследва конкретния начин, по който думите са достигнали до адресата. Самият факт, че пострадалият по-късно е открил чужда публикация, не дава автоматичен отговор дали е осъществен съставът на обида.

Ако обиденият веднага е отвърнал със също такава обида, чл. 146, ал. 2 НК допуска съдът да освободи и двамата от наказание. Това не е разрешение за „ответен удар“, а ограничена възможност, която зависи от непосредствеността и съпоставимостта на двете обиди. При публичната обида правилото може да се приложи чрез чл. 148, ал. 3 НК.

Клевета по чл. 147 НК

Клеветата има две форми: разгласяване на позорно обстоятелство за друго лице или приписване на престъпление. „Разгласяване“ означава твърдението да бъде съобщено поне на едно трето лице. Не е необходимо засегнатият да присъства или сам да прочете публикацията в момента на разпространението.

За клевета е нужно твърдение с достатъчно конкретно фактическо съдържание — нещо, което по принцип може да бъде проверено като вярно или невярно. Например твърдение, че точно определен човек е извършил конкретна измама, кражба или подкуп, може да представлява приписване на престъпление. Това е хипотетичен пример; правната квалификация винаги зависи от целия текст и контекста.

Не всяко отрицателно мнение е клевета. Думи като „безотговорен“, „неподготвен“ или „лош ръководител“ често изразяват оценка. Но граматическата форма не е достатъчна: фраза, представена като „мое мнение“, може в действителност да съдържа конкретно фактическо обвинение. Обратно, риторичен или преувеличен израз може да бъде оценъчно съждение, ако разумният читател не би го възприел като съобщаване на проверим факт.

По чл. 147, ал. 2 НК деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаното престъпление. Това правило не означава, че всяка лична информация може безнаказано да се публикува. В зависимост от случая могат да се поставят отделни въпроси за личния живот, личните данни, професионалната тайна или други права.

Критика, мнение и свобода на изразяване

Свободата на изразяване е защитена от чл. 39–41 от Конституцията и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Тя обхваща и остра, шокираща или смущаваща критика, особено по въпроси от обществен интерес. Но правото не е абсолютно: репутацията, честта и достойнството на другите също са защитени.

При публичен дебат съдът следва да преценява приноса към тема от обществен интерес, статута на засегнатия, фактическата основа на изявлението, добросъвестността, езика, обхвата и тежестта на санкцията. Политическите фигури и държавните служители търпят по-широки граници на допустима критика относно публичната си дейност, но не са лишени от защита срещу конкретни неверни обвинения или самоцелно унижение.

Обида и клевета във Facebook, TikTok, Instagram, чатове и форуми

Онлайн средата не създава отделно престъпление „интернет клевета“. Прилагат се общите правила на чл. 146–148 НК, като се изследват начинът на комуникация, аудиторията, авторството и точният момент на разгласяване или възприемане.

Публична публикация или коментар

Публикация, достъпна за неограничен или широк кръг лица, може да попадне в квалифицираните хипотези на чл. 148 НК — например обида, нанесена публично, или разпространение чрез средство за масова информация или по друг начин. Това обаче не се приема само от наименованието „Facebook“ или „TikTok“. Трябва да се докажат конкретната видимост, разпространението и съдържанието към релевантния момент.

Затворена група

„Затворена“ не означава непременно „лична“. Ако десетки или стотици членове са имали достъп, разгласяване пред трети лица може да е налице. За квалификацията са важни броят и определеността на адресатите, правилата на групата, реалната достъпност и дали публикацията е препратена извън нея.

Директно съобщение или имейл

Съобщение само до засегнатия поначало не осъществява „разгласяване“ пред трето лице и затова обичайно не съставлява клевета. Възможно е да се обсъжда обида, ако са изпълнени нейните признаци. Ако копие е изпратено и до други получатели, въпросът за клевета вече стои различно.

Споделяне и препубликуване

Споделянето на чуждо твърдение не е автоматично неутрално. Лице, което съзнателно препредава конкретно позорно фактическо обвинение, може да участва в ново разгласяване. Съдът ще изследва какво точно е споделено, дали е добавен коментар, какъв е контекстът и дали публикацията е представена като факт, цитат за опровержение или част от обществен дебат.

Анонимен или фалшив профил

Това е един от най-сериозните практически проблеми. Чл. 81, ал. 1 НПК изисква тъжбата да съдържа данни за лицето, срещу което се подава. Частното наказателно дело не е обичайно досъдебно разследване срещу неизвестен извършител. НПК позволява пострадалият и подсъдимият да искат съдействие от МВР за сведения, които не могат сами да съберат, но това не гарантира, че чуждестранна платформа ще предостави навреме достатъчни данни или че авторът ще бъде идентифициран.

Затова не бива да се обещава, че „съдът ще изиска IP адреса и ще открие автора“. Данните може да не се пазят, профилът да е използван от друго лице, IP адресът да сочи само връзка, а платформата да се намира в друга юрисдикция. Идентифицирането трябва да бъде анализирано възможно най-рано, без да се изпуска шестмесечният срок.

Какви са наказанията за обида и клевета през 2026 г.

След изменението в ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29 юли 2025 г., действащите размери са:

• Обида по чл. 146, ал. 1 НК: глоба от 500 до 3000 лв.; съдът може да наложи и обществено порицание.
• Клевета по чл. 147, ал. 1 НК: глоба от 1000 до 7000 лв. и обществено порицание.
• Квалифицирана обида по чл. 148, ал. 1 НК: глоба от 500 до 10 000 лв. и обществено порицание.
• Квалифицирана клевета по чл. 148, ал. 2 НК: глоба от 1000 до 15 000 лв. и обществено порицание.

По-тежките хипотези включват публична обида, разпространение чрез средства за масова информация или по друг начин, деяние от длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод службата или функцията му, както и расистки или ксенофобски подбуди. При клеветата по чл. 148, ал. 2 значение имат и настъпилите тежки последици.

От 2023 г. качеството на засегнатото лице като длъжностно лице или представител на обществеността само по себе си вече не е квалифициращ признак — старата т. 3 на чл. 148, ал. 1 е отменена. Квалифицираща може да е хипотезата, при която извършителят е длъжностно лице или представител на обществеността и действа при или по повод функцията си. Това е съществена промяна, която много по-стари публикации не отразяват.

Законът не предвижда лишаване от свобода за тези състави. Към глобата могат да се добавят присъдено обезщетение, законна лихва и разноски. Конкретният резултат зависи от състава, доказателствата, личността на дееца, последиците и всички смекчаващи или отегчаващи обстоятелства.

Как се подава частна тъжба за обида или клевета

Кой започва делото

Чл. 161, ал. 1 НК предвижда, че наказателното преследване за престъпленията по чл. 146–148а се възбужда по тъжба на пострадалия. Пострадалият участва като частен тъжител и повдига и поддържа обвинението пред съда. Обичайно няма досъдебна фаза, в която прокуратурата да събира доказателствата вместо него.

Изключение е възможно в предвидените от чл. 48 и 49 НПК случаи, когато пострадалият не може да защити правата си поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя. Тогава прокурорът може да встъпи или в изключителни случаи да образува производство. Това не превръща обикновения онлайн спор в дело от общ характер.

Шестмесечният срок

По чл. 81, ал. 3 НПК тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършването на престъплението. Съответно чл. 84, ал. 1 НК предвижда, че наказателното преследване не се възбужда, ако тъжбата не бъде подадена в този срок.

Това не е обикновен инструктивен срок. Пропускът може да доведе до невъзможност да се образува делото или до неговото прекратяване. При продължаващо онлайн съдържание не бива да се приема, че срокът започва отначало всеки ден, докато публикацията е достъпна. Нужно е да се установят конкретното деяние, моментът на разгласяването и датата на узнаване.

Какво трябва да съдържа тъжбата

По чл. 81 НПК тъжбата е писмена, подписана и съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Прилага се документ за внесена държавна такса. На практика изложението трябва ясно да посочи:

• точните думи или действия, без преразказ, който променя смисъла;
• автора и данните, позволяващи призоваването му;
• датата, мястото и начина на извършване;
• пред кого е разгласено твърдението или как е достигнало до адресата;
• защо изразът е обиден или кое конкретно обстоятелство е позорно;
• доказателствата и исканията за свидетели, документи или експертиза.

Частният тъжител не е длъжен непременно да даде безупречна правна квалификация, но е длъжен да очертае фактите на обвинението. Съдът не може да замести липсващо фактическо твърдение с предположения. Непълна или неясна тъжба може да бъде оставена без движение, а ако нередовностите не бъдат отстранени — производството да не започне или да бъде прекратено.

Кой съд е компетентен

Делата за обида и клевета като първа инстанция са подсъдни на районния съд. По общото правило на чл. 36, ал. 1 НПК местно компетентен е съдът, в чийто район е извършено престъплението. При интернет публикации определянето на мястото не винаги е очевидно и не следва автоматично да се свързва с адреса на пострадалия. Мястото на действие на автора, мястото на довършване и конкретният начин на разпространение трябва да бъдат анализирани по фактите.

Помирение, оттегляне и неявяване

Производството може да бъде прекратено при помирение, при оттегляне на тъжбата или ако частният тъжител не се яви без уважителна причина и не е представляван от повереник — съобразно чл. 24, ал. 5 НПК. Условията на евентуално споразумение трябва да бъдат ясни, особено когато включват премахване на публикация, опровержение, извинение, разноски или обезщетение.

Разноските са реален риск. По дела от частен характер частният тъжител ги внася предварително, а при оправдаване на подсъдимия или прекратяване по правило те се възлагат на тъжителя съгласно чл. 190, ал. 1 НПК. Затова доказателственият и правният анализ преди подаването е съществен.

Как се доказва обида или клевета в интернет

В наказателния процес доказателствата нямат предварително определена сила. Нито скрийншотът, нито нотариалният протокол, нито свидетелят „печелят делото“ сами по себе си. Съдът преценява съвкупността от доказателства и връзката между съдържанието, автора, адресатите, времето и контекста.

Какво да запазите

• цял екран с профила, датата, часа и адресната лента;
• директния URL към публикацията или коментара;
• предходните и следващите реплики, а не само отделен израз;
• настройките за видимост и наличните данни за споделяния или получатели;
• оригиналния файл при аудио, видео, имейл или чат;
• данни за свидетели, които лично са възприели съдържанието;
• съобщения от платформата и документирани сигнали за премахване.

Добра практика е да се направят едновременно екранни снимки и екранен запис, който показва навигацията от профила до конкретното съдържание. Запазването на оригиналния файл и метаданните е по-полезно от многократно препращана снимка. Не редактирайте, не изрязвайте и не добавяйте надписи върху единственото копие.

Какво доказва нотариалният протокол

Нотариален констативен протокол може да помогне да се документира какво е било визуализирано на определена дата. Той не доказва автоматично кой физически е управлявал профила, дали съдържанието е истинно, дали екранът не е бил манипулиран или какъв е пълният контекст. Затова твърдението, че нотариалното удостоверяване има „най-висока доказателствена сила“, е подвеждащо.

Авторство на публикацията

Името и снимката на профила не са достатъчни във всеки случай. Авторството може да се подкрепи с признание, свързани съобщения, свидетели, последователност на публикациите, технически данни, контрол върху акаунта и други косвени доказателства. Ако профилът е компрометиран или общ, защитата може да оспори именно този елемент.

Вреди и причинна връзка

При иск за обезщетение трябва да се докажат и вредите. Свидетелските показания могат да установят промяна в поведението, тревожност, обществен отзвук или професионални последици. Медицински документи са релевантни, когато действително има здравни последици. Загуба на работа или доход изисква конкретни доказателства и причинна връзка, а не общо предположение.

Как се изгражда защита при обвинение в обида или клевета

Получаването на тъжба не означава, че обвинението е доказано. Частният тъжител носи обвинителната функция, а подсъдимият се ползва от презумпцията за невиновност и има право да не дава обяснения, да представя доказателства, да разпитва свидетели и да обжалва.

Проверка на процесуалните предпоставки

Защитата първо проверява дали тъжбата е подадена в шестмесечния срок, дали съдържа достатъчно конкретни факти, дали подсъдимият е идентифициран, дали делото е местно подсъдно и дали няма друго основание за прекратяване. Тези въпроси са отделни от спора дали думите са обидни или клеветнически.

Факт или оценъчно съждение

При обвинение за клевета централният въпрос често е дали изразът съобщава проверим факт. Ако това е мнение, предположение, реторика или интерпретация, съставът на клевета може да липсва. Оценъчното съждение обаче не дава автоматичен имунитет — начинът на изразяване може да бъде обсъждан като обида или като противоправно засягане на чужди права в граждански процес.

Истинност и фактическа основа

Когато обвинението е за клевета, доказаната истинност по чл. 147, ал. 2 НК изключва наказването. Запазете документите, източниците и кореспонденцията, съществували към момента на изявлението. При журналистическа или обществено значима публикация добросъвестната проверка и достатъчната фактическа основа имат значение и за баланса по чл. 10 ЕКПЧ.

Липса на авторство, разгласяване или „присъствие“

Защитата може да оспори, че подсъдимият е авторът, че твърдението е достигнало до трето лице, че пострадалият е бил идентифицируем или че обидата е извършена в негово присъствие. При онлайн комуникация тези елементи не бива да се извеждат само от съществуването на профил или от последващ скрийншот.

Свобода на изразяване и обществен интерес

Когато изявлението е част от дебат по обществен въпрос, сигнал до компетентен орган, журналистическо разследване или критика на публична дейност, съдът трябва да приложи стандартите на чл. 10 ЕКПЧ. Подаването на сигнал до орган не се приравнява автоматично на публично разгласяване; адресатът, целта, добросъвестността и фактическата основа са съществени.

Извинението, опровержението или премахването на публикацията могат да имат значение за помирение, вреди и индивидуализация на последиците, но не заличават автоматично вече извършено деяние. Преди такъв ход трябва да се оцени дали текстът няма да се възприеме като признание на спорни факти.

Може ли да се иска обезщетение за обида или клевета

Да. Пострадалият може да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Искът може да бъде предявен в наказателното производство при условията на НПК или отделно по граждански ред. Ако вече е предявен по ГПК, същият иск не може повторно да се предяви в наказателното дело.

Няма законова тарифа „толкова лева за една обида“. Съдът определя неимущественото обезщетение по справедливост, като отчита съдържанието, обхвата и продължителността на разпространението, положението на страните, интензитета на преживените страдания, поведението след деянието и доказаните последици. Броят последователи или гледания е релевантен само ако е доказан, а не приблизително заявен.

За деликтните вземания по общото правило се прилага петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. При непозволено увреждане чл. 114, ал. 3 ЗЗД свързва началото с откриването на дееца. Това е различен срок от шестмесечния срок за частната тъжба. Пропускът на наказателнопроцесуалния срок не трябва автоматично да се смесва с давността на гражданския иск.

Какво показва проверената съдебна практика

Важно: решенията по отделни дела не са обща гаранция за изхода на друг спор. Те дават правни ориентири, които се прилагат към конкретно установени факти.

ВКС: конкретен факт срещу оценъчно съждение

В Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н.д. № 596/2015 г., III н.о. ВКС приема, че предмет на клеветата могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание за точно определено обстоятелство, а не оценъчни съждения, изведени чрез интерпретации и предположения. По конкретното дело осъждането е отменено, защото инкриминираният израз е оценка, а не конкретен позорящ факт. Решението подчертава и необходимостта тъжбата да очертае фактическите обстоятелства на обвинението.

Конституционният съд: баланс, а не автоматичен приоритет

В Решение № 20 от 14.07.1998 г. по к.д. № 16/1998 г. Конституционният съд приема, че наказателната и гражданската отговорност за обида и клевета могат да бъдат допустимо ограничение на свободата на изразяване за защита на честта и доброто име. Съдът едновременно подчертава, че политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на по-високо ниво на обществена критика и че балансът се прави за всеки конкретен случай.

Това решение е постановено при стара законова редакция. Оттогава лишаването от свобода е премахнато, а през 2023 г. е отменена по-тежката защита само заради качеството на пострадалия като длъжностно лице. Принципът за пропорционалност и конкретен баланс обаче остава релевантен.

ЕСПЧ: критика, добросъвестност и пропорционалност

По делата Kasabova v. Bulgaria и Bozhkov v. Bulgaria, решения от 19.04.2011 г., ЕСПЧ установява нарушения на чл. 10 във връзка с осъждането на журналисти за публикации по въпрос от обществен интерес. Съдът не премахва задължението за журналистическа добросъвестност, а изследва фактическата основа и прекомерната обща тежест на глобите, обезщетенията и разноските.

В Marinova and Others v. Bulgaria, решение от 12.07.2016 г., ЕСПЧ разглежда осъждания след жалби и сигнали до органи. Съдът поставя акцент върху контекста, добросъвестното упражняване на правото да се подава сигнал и необходимостта националните съдилища да извършат убедителен баланс, вместо механично да санкционират критично твърдение.

По Bosev v. Bulgaria, жалба № 62199/19, решение от 04.06.2024 г., ЕСПЧ установява нарушения на чл. 6 § 1 и чл. 10. В изпълнение на решението ВКС с Решение № 121 от 10.03.2025 г. по н.д. № 71/2025 г. възобновява националното дело и го прекратява поради изтекла абсолютна давност. Този развой показва, че при клевета съдът трябва да отчете не само текста на НК, но и гаранциите за безпристрастен процес и свободата на изразяване.

Чести грешки, които отслабват делото

• Изчакване до края на шестия месец. Остава твърде малко време за идентифициране на автора и поправка на нередовна тъжба.
• Само изрязан скрийншот. Липсват URL, дата, профил, контекст и видимост.
• Смесване на обида и клевета. Тъжбата не посочва дали се твърди унизителна оценка, позорно обстоятелство или приписано престъпление.
• Приемане, че публичният профил доказва автора. Профилът и физическият автор не винаги са едно и също.
• Категорично твърдение, че Facebook е „медия“. Квалификацията зависи от начина и обхвата на разпространението.
• Публичен ответен пост. Той може да доведе до насрещна тъжба и да увеличи вредите.
• Недоказан размер на обезщетението. Искането не заменя доказването на реалните последици.
• Пренебрегване на разноските. При оправдаване или прекратяване частният тъжител по правило носи разноските по делото.

Често задавани въпроси

Какъв е срокът за тъжба за обида или клевета?

Шест месеца от деня, в който пострадалият е узнал за извършването на престъплението. При спряно производство по чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК срокът може да тече от съобщението за спирането. Изчисляването зависи от конкретното деяние и датата на узнаване.

Къде се подава частната тъжба?

До компетентния районен съд, по правило според мястото на извършване на престъплението. При онлайн публикация местната подсъдност трябва да се прецени конкретно и не се определя автоматично от адреса на пострадалия.

Трябва ли първо да подам жалба в полицията или прокуратурата?

По правило не. Обида и клевета по чл. 146–148 НК се преследват по частна тъжба до съда. Сигналът до полицията не замества редовната тъжба и не спира шестмесечния срок. Има тесни изключения за безпомощност или зависимост по чл. 48–49 НПК.

Достатъчен ли е скрийншот от Facebook?

Не винаги. Той може да докаже какво е било изобразено, но може да бъде оспорен относно авторство, дата, автентичност, видимост и контекст. Запазете URL, целия разговор, оригиналните файлове, данните за профила и възможните свидетели.

Може ли мнение да бъде клевета?

Чистото оценъчно съждение не е проверим факт и по правило не осъществява клевета. Съдът обаче гледа действителния смисъл, а не етикета „мнение“. Ако изразът съдържа конкретно фактическо обвинение, той може да бъде преценен като клеветнически.

Ако казаното е вярно, има ли клевета?

По чл. 147, ал. 2 НК деецът не се наказва, ако истинността на разгласеното обстоятелство или приписаното престъпление бъде доказана. Възможни са отделни претенции за личен живот, лични данни или тайна, които се преценяват по други правила.

Може ли да се заведе дело срещу анонимен профил?

Частната тъжба трябва да съдържа данни за лицето, срещу което се подава. Ако физическият автор не е установен, образуването и воденето на делото е сериозно затруднено. Не е гарантирано, че платформата ще предостави навреме достатъчни данни за идентификация.

Мога ли да искам премахване на публикацията и извинение?

Това може да бъде поискано доброволно или договорено при помирение. Наказателната присъда основно решава въпроса за виновността и наказанието; конкретни непарични мерки и защитата по граждански ред трябва да се подберат според случая.

Какъв размер обезщетение се присъжда?

Няма фиксирана сума. Размерът зависи от доказаните вреди, обхвата и продължителността на разпространението, съдържанието, последиците и поведението на страните. Публикувани „тарифи“ и универсални диапазони могат да бъдат подвеждащи.

Може ли делото да приключи с помирение?

Да. При помирение или оттегляне на тъжбата производството от частен характер може да бъде прекратено при условията на чл. 24, ал. 5 НПК. Добре е да се уредят изрично публикацията, опровержението, обезщетението и разноските.

Правна помощ при обида или клевета

Адвокатска помощ е особено важна, когато наближава шестмесечният срок, авторът е неизвестен, публикацията е достигнала до голяма аудитория, приписано е престъпление, засегната е професионална репутация или вече сте получили призовка и препис от тъжба.

За индивидуална преценка на публикацията, срока, компетентния съд и възможностите за тъжба, защита или обезщетение вижте страницата Контакти и профила на адвокат Венелин Йорданов.

Правни източници

• Наказателен кодекс – чл. 146–148а, чл. 161 и чл. 84.
• Наказателно-процесуален кодекс – чл. 24, 36, 48–49, 81 и 190.
• Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н.д. № 596/2015 г. на ВКС.
• Решение № 20 от 14.07.1998 г. по к.д. № 16/1998 г. на Конституционния съд.
• Решение № 121 от 10.03.2025 г. по н.д. № 71/2025 г. на ВКС.

Свързана тема: Наказателно право – адвокат по наказателни дела.

Публикацията е с общ информационен характер и не заменя правна консултация по конкретен случай.