Практика на Съда на Европейския съюз по наказателни дела
Съд на Европейския съюз наказателно право и процес
Намерете решение според правния въпрос
Изберете тема или потърсете по номер на дело и ключова дума. Картите представят правния въпрос, кратко обяснение и връзка към официалния източник.
60 дела в 12 теми включително производства, свързани с България.
Търсене в практиката
Разгледайте по тема
60 дела в 12 теми. Отворете тема, след това избраната карта.
Информация, обвинение и превод
7 дела
Информация за обвинението, достъп до материалите, качество на превода и поправяне на процесуални дефекти.
Как езиковите гаранции се прилагат при наказателен акт, който съдържа обвинението и поражда срок за оспорване?
C‑216/14, Covaci
15.10.2015 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът разграничава правото на превод от правото страната сама да подава процесуални документи на друг език. Националният ред за връчване е допустим само ако не лишава лицето от реална възможност да узнае обвинението и да го оспори.
Значение за българската практика
Полезно при връчване на актове на чужденци и спор дали езиковата бариера е направила защитата формална.
Проверявайте дали лицето действително е разбрало акта, срока и начина за оспорване, а не само дали формално е бил осигурен превод.
Представлява ли наказателно определение, с което се налага санкция, „документ от съществено значение“?
C‑278/16, Sleutjes
12.10.2017 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Да. Акт, който установява наказателна отговорност и поражда срок за оспорване, попада сред документите от съществено значение по Директива 2010/64.
Значение за българската практика
Стандартът е релевантен при всеки акт, без чието разбиране обвиняемият не може ефективно да упражни защита.
Преценявайте функцията на документа, а не само формалното му наименование.
Как се съчетават ефективното наказателно преследване на измами с финансовите интереси на ЕС и процесуалните права на обвиняемите?
C‑612/15, Kolev и др.
05.06.2018 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът изисква ефективно преследване, но едновременно зачитане на правото на информация, достъпа до материалите и достъпа до адвокат. Ефективността не отменя процесуалните гаранции.
Значение за българската практика
Едно от основните български решения за взаимодействието между чл. 325 ДФЕС и директивите за процесуалните права.
Бързината на производството не компенсира липса на достатъчно конкретно обвинение или реален достъп до защитата.
Какво следва, ако след разпоредителното заседание се установи, че обвинителният акт не съдържа необходимата информация?
C‑282/20, ZX
21.10.2021 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Правото на ЕС не допуска уредба, която не оставя ефективен способ за отстраняване на съществени неясноти или непълноти. Съдът трябва да търси съответстващо тълкуване, а при невъзможност — да не приложи пречещата норма.
Значение за българската практика
Пряко значение за българската преклузия и за възможността обвинението да бъде приведено в съответствие с правото на информация.
При неясно обвинение проверете дали подсъдимият може да разбере фактическите и правните рамки на защитата.
Какви гаранции се дължат, когато качеството на устния превод не позволява да се установи дали обвиняемият е разбрал обвинението?
C‑564/19, IS
23.11.2021 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът свързва качеството на превода с действителното упражняване на правото на информация и защита и разглежда независимостта на националния съд при отправяне на преюдициално запитване.
Значение за българската практика
Полезно при формално назначен, но неефективен превод.
Не е достатъчно да има преводач по протокол; комуникацията трябва да е годна да осигури информирана защита.
Кога задържано лице трябва да получи основанията за задържането и материалите, необходими за оспорването му?
C‑608/21, XN
25.05.2023 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Информацията и материалите трябва да бъдат предоставени в момент и обем, които позволяват ефективно оспорване на лишаването от свобода.
Значение за българската практика
Важно при съдебен контрол върху задържането и при твърдение, че защитата е получила материалите твърде късно.
Проверявайте кога защитата реално е получила фактическите основания и ключовите материали.
Може ли съдът да даде различна правна квалификация на деянието, без предварително да информира обвиняемия?
C‑175/22, BK
09.11.2023 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Когато съдът възнамерява да възприеме различна квалификация, обвиняемият трябва своевременно да бъде уведомен и да получи реална възможност да се защити, независимо дали новата квалификация е по-лека.
Значение за българската практика
Пряко значение при преквалификация по присъдата.
Ако новата квалификация променя защитната теза или необходимите доказателства, настоявайте за време и възможност за адаптиране.
Право на адвокат
4 дела
Достъп до защитник от най-ранния момент, отказ от адвокат, правна помощ и фактическият статут на заподозряно лице.
Може ли достъпът до адвокат да бъде отложен, защото заподозреният не се е явил и е обявен за издирване?
C‑659/18, VW
12.03.2020 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Не само на това основание. Временни дерогации са допустими единствено при изключителните условия на Директива 2013/48.
Значение за българската практика
Процесуалното поведение на лицето не позволява автоматично обезсилване на минималното право на адвокат.
Изисквайте конкретно правно основание и проверявайте необходимостта, продължителността и пропорционалността на ограничението.
Прилагат ли се правата на заподозрения преди формално привличане, когато спрямо лицето вече се извършват принудителни действия?
C‑209/22, AB
07.09.2023 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Да. Приложното поле на директивите зависи от фактическото положение, а не само от националния етикет. Личен обиск и изземване могат да активират правото на информация и адвокат.
Значение за българската практика
Изключително важно за границата между „проверявано лице“ и лице, което фактически вече е заподозряно.
Анализирайте момента, в който действията на органите обективно показват подозрение срещу конкретното лице.
Кога отказът от адвокат е валиден и какво следва при разпит на уязвимо или неграмотно лице без защитник?
C-15/24 PPU, Stachev
14.05.2024 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Отказът трябва да е доброволен, недвусмислен и информиран и да бъде надлежно установен. При нарушение съдът трябва да отчете правото на защита и справедливостта при оценката на доказателствата.
Значение за българската практика
Едно от най-практичните български решения за първоначалния разпит и формулярния отказ от адвокат.
Подписът върху бланка не изчерпва проверката; изследвайте грамотност, състояние, разяснения и реалната воля.
Как се определя уязвимостта и какви са последиците от разпит без адвокат при право на правна помощ?
C‑530/23, Barało
08.05.2025 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът подчертава ефективния характер на правната помощ и защитата на уязвимите лица и разглежда използването на доказателства, събрани в нарушение на процесуалните права.
Значение за българската практика
Полезно като развитие на линията Stachev.
Уязвимостта не се свежда до формална категория; документирайте конкретната способност на лицето да разбира и да общува със защитата.
Невиновност и споразумение
6 дела
Публично представяне като виновен, доказателствена тежест, споразумения с няколко обвиняеми и ролята на прокурора.
Какво е значението на Директива 2016/343 за националната уредба на съдебния контрол върху задържането в периода преди изтичане на срока за транспониране?
C‑439/16 PPU, Emil Milev
27.10.2016 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът очертава задълженията на държавата през периода за транспониране и границите, в които националната уредба може да се прилага при преценка на подозрението.
Значение за българската практика
Исторически важно начало на серията български дела по презумпцията за невиновност и мерките за неотклонение.
При цитиране отчитайте времевия контекст; днес Директива 2016/343 е изцяло приложима.
Как трябва да бъде формулиран съдебен акт за задържане, за да не представя обвиняемия като виновен преди присъдата?
C‑310/18 PPU, Milev
19.09.2018 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът може да изследва доказателства и подозрение при мярка за неотклонение, но мотивите не трябва да съдържат изявление, че лицето е виновно.
Значение за българската практика
Пряко значение за езика на определенията по мерки за неотклонение.
Разграничавайте „обосновано предположение“ от категорично установяване на извършителство.
Може ли споразумение с един обвиняем да посочи други обвиняеми като участници, преди делото срещу тях да е приключило?
C‑377/18, AH и др.
05.09.2019 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Позоваване на други лица е допустимо само доколкото е необходимо за описване на деянието и при ясно обозначаване, че тяхната вина не е установена.
Значение за българската практика
Ключово при дела с множество обвиняеми и отделни споразумения.
Преглеждайте фактологията за език, който фактически предрешава вината на лице, което не е страна по споразумението.
Как се съотнася тежестта на доказване с последващия съдебен контрол върху продължаващо задържане?
C‑653/19 PPU, DK
28.11.2019 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Директива 2016/343 не хармонизира изцяло разпределението на тежестта при този вид производство, но режимът трябва да зачита презумпцията за невиновност и ефективния контрол.
Значение за българската практика
Практически важно за начина, по който се изискват нови данни за продължаващата необходимост от задържане.
Продължителността на задържането увеличава нуждата от конкретна и актуална обосновка.
Може ли в съдебната фаза споразумение с един подсъдим да зависи от съгласието на останалите подсъдими?
C‑398/23, PT II
28.11.2024 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът приема, че Директива 2012/13 и Хартата не изключват национално правило, което изисква такова съгласие, когато споразумението е сключено по време на съдебната фаза.
Значение за българската практика
Част от европейския контекст на българската уредба на споразумението при множество подсъдими.
Различавайте досъдебната и съдебната фаза и кои конкретни страни са засегнати.
Обвързан ли е наказателният съд от позицията на прокурора, когато обвинението поиска оправдаване или по-лека квалификация за част от деянията?
C‑404/24, Dimnev
01.08.2025 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Правото на ЕС не изключва модел, при който съдът самостоятелно решава обвинението въз основа на доказателствата, дори прокурорът да е променил позицията си.
Значение за българската практика
Важен акт за независимата решаваща функция на съда.
Промяната на прокурорската позиция е съществен процесуален факт, но не замества собствената съдебна преценка.
Участие в съдебното заседание
6 дела
Право на лично участие, отсъствие, повторен процес, дистанционно участие и провеждане на доказателствени действия.
Кога отделни съдебни заседания могат да се проведат без личното присъствие на обвиняемия?
C‑688/18, TX и UW
13.02.2020 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Правото на присъствие се преценява спрямо производството като цяло и ролята на конкретното заседание. Отсъствието не става автоматично допустимо само защото присъства защитник.
Значение за българската практика
Полезно при преценка кои действия изискват лично участие.
Установете дали в конкретното заседание се решават въпроси или събират доказателства, по които личното участие има реална защитна функция.
Има ли право на нов процес лице, осъдено задочно, когато органите не са успели да го открият?
C‑569/20, IR
19.05.2022 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Когато властите не могат да открият лицето въпреки разумни усилия, процесът може да продължи, но по принцип трябва да има нов процес, освен ако с точни и обективни данни се установи съзнателно укриване и отказ от участие.
Значение за българската практика
Пряко значение за задочното производство.
Не приравнявайте автоматично „не е намерен“ на „укрива се“; събирайте данни за уведомяване и реално знание за процеса.
Може ли лице да бъде съдено задочно, ако самата държава не му позволява да влезе на територията ѝ?
C‑420/20, HN
15.09.2022 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Държавата не може да се позовава на отсъствието, когато собствена забрана за влизане прави присъствието невъзможно.
Значение за българската практика
Показва, че отказът от право трябва да е реален и доброволен, а не резултат от държавна пречка.
При чужденец проверявайте административния статут и дали органите са осигурили практическа възможност за участие.
Може ли нарушение, при което свидетел е разпитан без обвиняемия и защитника, да бъде поправено чрез последващ разпит?
C‑347/21, DD
15.09.2022 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Възможно е, ако последващата процедура действително възстановява възможността обвиняемият и адвокатът ефективно да участват и да разпитат свидетеля.
Значение за българската практика
Релевантно при повторен разпит и саниране на ограничено право на участие.
Формалното повторно призоваване не е достатъчно; защитата трябва реално да може да постави пропуснатите въпроси.
Допустимо ли е подсъдимият да участва чрез видеоконференция по свое изрично искане?
C‑760/22, FP и др.
04.07.2024 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 не изключва такова участие, когато е поискано изрично и са гарантирани правата на справедлив процес.
Значение за българската практика
Важно разграничение от принудителното дистанционно участие.
Документирайте информираното искане и проверете поверителната комуникация със защитника и пълноценното участие.
Прилага ли се Директива 2016/343 към правило, което запазва задържането само за да обезпечи присъствието, след като обвиняемият е използвал възможност да не присъства?
C‑68/26 PPU, Kilyanov
Определение от 27.03.2026 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът приема, че член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/343 не се прилагат към така описаното правило.
Значение за българската практика
Актуален акт, който очертава границата на приложното поле на директивата, без да решава всички въпроси по националното право или ЕКПЧ.
Разделяйте приложимостта на директивата от отделната проверка на основанията и пропорционалността на задържането.
Доказателства и лични данни
5 дела
Допустимост и използване на доказателства, прихващане на комуникации, трафични данни, полицейска регистрация и ефективен контрол.
Изисква ли защитата на финансовите интереси на ЕС съдът да използва телефонни прихващания, разрешени от некомпетентен съд?
C‑310/16, Dzivev и др.
17.01.2019 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Не. Член 325 ДФЕС не задължава националния съд да пренебрегне национално правило за изключване на доказателства, получени в нарушение на процесуалните гаранции.
Значение за българската практика
Ключово за тезата, че ефективното преследване не легитимира доказателства, събрани при съществен порок.
При СРС проверявайте компетентността на разрешаващия орган и националните последици от нарушението.
Кой може да разреши достъп до трафични и местонахождението данни за наказателно разследване?
C‑746/18, Prokuratuur
02.03.2021 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Достъпът до данни, позволяващи точни изводи за личния живот, изисква предварителен контрол от съд или независим орган. Прокурор, който ръководи разследването и поддържа обвинението, не е достатъчно независима трета страна.
Значение за българската практика
Особено релевантно при български искания за трафични данни.
Изследвайте интензитета на данните, престъплението, периода и дали контролът е предварителен и действително независим.
Допустимо ли е системно събиране на снимки, пръстови отпечатъци и ДНК от обвиняеми за определени умишлени престъпления?
C‑205/21, MVR
26.01.2023 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Директива 2016/680 изисква обработването на чувствителни биометрични и генетични данни да бъде абсолютно необходимо и пропорционално. Автоматизмът без конкретна оценка е несъвместим с този стандарт.
Значение за българската практика
Основното решение на Съда на ЕС по българската полицейска регистрация.
Проверявайте конкретната необходимост, категорията на данните, целта, срока на съхранение и възможността за контрол.
Достатъчно ли е съдебното разрешение за телефонно прихващане да използва предварително изготвен шаблон без отделни индивидуализирани мотиви?
C‑349/21, HYA и др.
16.02.2023 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът преценява изискването за мотиви в контекста на цялата процедура и материалите. Шаблонът не прави разрешението автоматично невалидно, ако основанията могат да бъдат разбрани и проверени.
Значение за българската практика
Много важно за българската практика по СРС и за реалността на съдебния контрол.
Съпоставяйте разрешението с искането и материалите, за да установите дали има индивидуализирана съдебна преценка.
Произнася ли се Съдът по същество по въпросите за порочно събрани доказателства и достъп до оправдателни материали?
C‑342/25, Stogenchev
11.06.2026 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Не. По въпросите за член 47 от Хартата Съдът приема, че няма компетентност, а останалата част от запитването е недопустима.
Значение за българската практика
Делото не трябва да се цитира като материален стандарт за допустимост на доказателствата.
Преди позоваване на Хартата установявайте конкретната норма на правото на ЕС, която националната уредба прилага.
Разследване в друга държава
4 дела
Компетентен издаващ орган, правни средства за защита, получаване на вече събрани доказателства и EncroChat.
Трябва ли издаващият орган да описва в самата Европейска заповед за разследване правните средства за защита в издаващата държава?
C‑324/17, Gavanozov I
24.10.2019 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Директива 2014/41 не изисква в раздел J на формуляра да се описват правните средства за защита.
Значение за българската практика
Първото от серията Gavanozov; трябва да се чете с Gavanozov II относно реалното наличие на средства за защита.
Разграничете съдържанието на формуляра от самото задължение националната система да осигурява ефективна защита.
Може ли държава да издава ЕЗР за принудителни действия, ако националното ѝ право не осигурява ефективни правни средства срещу тях?
C‑852/19, Gavanozov II
11.11.2021 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Директива 2014/41, прочетена с член 47 от Хартата, изисква ефективна възможност за защита. Липсата на национални средства може да попречи на издаването на ЕЗР.
Значение за българската практика
Пряко значение за българската уредба на обжалването на действията по разследването.
Проверявайте как засегнатото лице може реално да оспори законността на мярката.
Може ли прокурор да издаде ЕЗР за трафични данни, когато аналогичната вътрешна мярка изисква съдебно разрешение?
C‑724/19, HP
16.12.2021 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Когато по националното право само съдия може да разпореди аналогичната вътрешна мярка, прокурорът не може да бъде компетентният издаващ орган за такава ЕЗР.
Значение за българската практика
Непосредствено значение за компетентността на българските органи при трансгранично събиране на комуникационни данни.
Сравнявайте кой би могъл да разпореди същото действие по чисто вътрешно дело.
При какви условия може чрез ЕЗР да се прехвърлят доказателства от криптирани комуникации, вече събрани в друга държава?
C‑670/22, M.N. (EncroChat)
30.04.2024 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът допуска ЕЗР за предаване на доказателства, с които изпълняващите органи вече разполагат, при условията на Директива 2014/41, и разглежда компетентността, необходимостта, уведомяването и последиците от нарушение.
Значение за българската практика
Централно решение за трансгранични цифрови доказателства.
Проверявайте произхода, компетентния орган, равностойната вътрешна мярка, уведомяването и възможността за оспорване.
Европейска заповед за арест
8 дела
Издаващ съдебен орган, взаимно доверие, условия на задържане, съдебна независимост, задочни присъди и здравословен риск.
Валидна ли е системата на ЕЗА, включително списъкът от престъпления без проверка за двойна наказуемост?
C‑303/05, Advocaten voor de Wereld
03.05.2007 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът потвърждава валидността на Рамково решение 2002/584 по разглежданите основания и приема, че режимът не нарушава принципите на законност и равенство.
Значение за българската практика
Основополагащ акт за ЕЗА и взаимното признаване.
Определете дали деянието попада в категория без проверка на двойна наказуемост и дали са изпълнени праговете.
Може ли изпълняващата държава да изисква по-висока национална конституционна гаранция за повторен процес от хармонизирания режим на ЕЗА?
C‑399/11, Melloni
26.02.2013 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Когато условията на Рамково решение 2002/584 за задочни решения са изпълнени, държавата не може да добавя условие, което подкопава примата, единството и ефективността на правото на ЕС.
Значение за българската практика
Ключово за отношението между национални конституционни стандарти и хармонизираните правила на взаимното признаване.
Проверявайте дали конкретният въпрос е изцяло хармонизиран от правото на ЕС.
Какво трябва да направи съдът при реален риск лицето да бъде държано в нечовешки или унизителни условия след предаване?
C‑404/15 и C‑659/15 PPU, Aranyosi и Căldăraru
05.04.2016 г.
Какво приема Съдът на ЕС
При обективни данни за системни или общи недостатъци съдът трябва да направи конкретна индивидуална оценка и при реален риск да отложи изпълнението и да поиска допълнителна информация.
Значение за българската практика
Основният европейски стандарт за условията на задържане при ЕЗА.
Не е достатъчен общ доклад за затворите; свържете го с конкретното място и индивидуалното положение.
Може ли предаване по ЕЗА да бъде отказано заради риск от нарушение на правото на независим и безпристрастен съд?
C‑216/18 PPU, LM
25.07.2018 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът развива двустепенна проверка: общи или системни недостатъци и конкретна индивидуална оценка дали лицето ще бъде изложено на реален риск.
Значение за българската практика
Основен стандарт при възражение, свързано със съдебната независимост.
Общата критика към съдебната система не е достатъчна; необходима е връзка с конкретния съд, производство и лице.
Кога прокуратура може да бъде „издаващ съдебен орган“ по ЕЗА?
C‑508/18 и C‑82/19 PPU, OG и PI
27.05.2019 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Прокуратура, изложена на риск от конкретни указания на изпълнителната власт при издаване на ЕЗА, не отговаря на изискването за независим издаващ съдебен орган.
Значение за българската практика
Отправна точка и за българските дела MM и PI.
Проверявайте институционалната независимост и съдебния контрол върху необходимостта и пропорционалността.
Може ли ЕЗА да бъде основана само на прокурорски акт, без отделна изпълняема национална заповед за задържане или равностоен съдебен акт?
C‑414/20 PPU, MM
13.01.2021 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът подчертава изискването ЕЗА да се основава на национално съдебно решение по член 8, параграф 1, буква в) и необходимостта от ефективна съдебна защита.
Значение за българската практика
Пряко за български ЕЗА, издавани в прокурорски модел.
Проверете валидното вътрешно основание за задържане и самостоятелния контрол върху пропорционалността на ЕЗА.
Осигурява ли моделът достатъчна защита, когато прокурорът издава националното постановление за задържане и ЕЗА, без съдебен контрол преди предаването?
C‑648/20 PPU, PI
10.03.2021 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът приема, че такава система не осигурява изискваната ефективна съдебна защита, ако пропорционалността на ЕЗА не може да бъде контролирана от съд преди предаването.
Значение за българската практика
Едно от най-важните български решения за издаването на ЕЗА.
Проследете кога и от кой съд се контролира националното основание и необходимостта от трансгранично предаване.
Как се процедира, ако предаването създава сериозен риск за здравето на лице с тежко хронично заболяване?
C‑699/21, E.D.L.
18.04.2023 г.
Какво приема Съдът на ЕС
При обективни данни за реален риск от значително увреждане на здравето изпълнението може да бъде временно отложено и следва съдебен диалог за отстраняване на риска.
Значение за българската практика
Практически важен стандарт при медицински възражения срещу предаване.
Медицинската теза трябва да е конкретна: диагноза, ефект от предаването, налични грижи и възможни гаранции.
Конфискация и чуждо имущество
4 дела
Средства на престъплението, разширена конфискация, добросъвестни собственици и пропорционалност.
Може ли да бъде конфискувано средство на престъплението, което принадлежи на добросъвестно трето лице?
C‑393/19, OM
14.01.2021 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Рамково решение 2005/212, прочетено с правото на собственост и ефективна защита, не допуска конфискация, която не защитава добросъвестния собственик и не му дава ефективен способ да защити правата си.
Значение за българската практика
Основен европейски акт, който е пряко важен и за българската конституционна линия по отнемането.
Установете собствеността, знанието или участието на собственика и процесуалната му възможност да бъде изслушан.
Приложима ли е разширената конфискация при наркотични престъпления без трансграничен елемент и как се защитават трети лица?
C‑845/19 и C‑863/19, DR и TS
21.10.2021 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Директива 2014/42 може да се приложи и при чисто вътрешна фактическа ситуация. Лице, което твърди, че е собственик на имущество, трябва да има ефективна възможност да участва и да защити правата си.
Значение за българската практика
Пряко значение за български производства по отнемане, свързани с наркотични престъпления.
При спорна собственост поискайте участие на третото лице и разграничете имущество, свързано с престъпна дейност, от законно имущество.
Допуска ли правото на ЕС отнемане на средство, използвано при престъпление, когато то принадлежи на добросъвестно трето лице?
C‑450/24, Cudu
Определение от 10.02.2025 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът потвърждава защитата на добросъвестния собственик: Рамково решение 2005/212, прочетено с член 17 от Хартата, не допуска разглежданото отнемане.
Значение за българската практика
Продължава линията OM и е важна за вещите на трети лица.
Не смесвайте използването на вещта за престъплението с въпроса дали нейният невиновен собственик може да понесе отнемането.
Прилагат ли се инструментите на ЕС за конфискация към транспортни престъпления след употреба на алкохол/наркотици и представлява ли автомобилът средство на престъплението?
C‑655/24, Latranov
Запитване и заключение на генерален адвокат
Актуалният статус не е потвърден при тази редакция. Картата не удостоверява, че делото продължава да е висящо.
Предмет на производството
Производството е включено за проследяване във връзка с отнемането на превозно средство. Отворете официалното досие за последващи актове и актуален статус.
Значение за българската практика
Въпросът е свързан с чл. 343б от Наказателния кодекс и отнемането на автомобила или неговата равностойност.
Не представяйте заключението на генералния адвокат като решение на Съда.
Повторно наказване и законност
8 дела
Двойно санкциониране, окончателност на производството, давност и принципът за законоустановеност на престъпленията и наказанията.
Кога комбинацията от данъчни санкции и наказателно преследване попада под член 50 от Хартата?
C‑617/10, Åkerberg Fransson
26.02.2013 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Когато националните мерки прилагат правото на ЕС, Хартата е приложима. Ne bis in idem се активира, ако първата санкция има наказателен характер по приложимите критерии.
Значение за българската практика
Основополагащ акт за приложното поле на Хартата и двойното санкциониране.
Не се водете само от националния етикет „административна санкция“; анализирайте естеството, целта и тежестта.
Съвместимо ли е с Хартата условието, че за ne bis in idem наложеното наказание трябва да е изпълнено, в процес на изпълнение или вече да не може да бъде изпълнено?
C‑129/14 PPU, Spasic
27.05.2014 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът приема, че изпълнителното условие на член 54 КШПС е съвместимо с член 50 от Хартата.
Значение за българската практика
Важно при трансгранични дела с окончателно решение в друга държава.
Проверете не само окончателността на акта, но и стадия на изпълнение на наказанието.
Създава ли ne bis in idem прокурорско прекратяване, постановено без задълбочено разследване?
C‑486/14, Kossowski
29.06.2016 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Актът трябва действително и окончателно да разрешава наказателната отговорност след достатъчно съдържателна преценка. Прекратяване без подробно разследване може да не е окончателно разрешаване по член 54 КШПС.
Значение за българската практика
Релевантно при твърдение за второ преследване след чуждо прокурорско прекратяване.
Изследвайте причината и дълбочината на първото прекратяване, а не само формалното му влизане в сила.
Абсолютна ли е забраната за последователни административни и наказателни производства за едни и същи факти?
C‑524/15, Menci
20.03.2018 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Ограничение може да е допустимо само при строги условия: ясна основа, легитимна цел, координация и обща тежест на санкциите, която не надхвърля необходимото.
Значение за българската практика
Важен стандарт при пресичане на административнонаказателна и наказателна отговорност.
Проверявайте идентичността на фактите, наказателния характер на първата санкция, координацията и общата репресивна тежест.
Как се определя идентичността на деянието и кога двойно производство може да бъде оправдано?
C‑117/20, bpost
22.03.2022 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Решаващо е дали материалните факти са идентични, а не тяхната правна квалификация или защитаваният правен интерес. Ограничение е възможно само при условията на член 52, параграф 1 от Хартата.
Значение за българската практика
Уточнява съвременния тест за „idem“ и се чете заедно с Menci.
Сравнявайте конкретните действия, време, място и участници, а не заглавията на нарушенията.
Как се прилага ne bis in idem при производства на различни национални органи за свързано трансгранично поведение?
C‑151/20, Nordzucker и др.
22.03.2022 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът потвърждава, че идентичността се определя по съвкупността от конкретни факти, които са неразривно свързани; правната квалификация сама не е решаваща.
Значение за българската практика
Макар делото да е по конкурентно право, стандартът за „същите факти“ има общо значение за член 50 от Хартата.
Използвайте го като общ критерий за идентичност на фактите, но проверявайте специфичния наказателноправен контекст.
Може ли национален давностен режим да бъде оставен без приложение, ако системно пречи на ефективното наказване на тежки измами с ДДС?
C‑105/14, Taricco и др.
08.09.2015 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Taricco I изисква при определени условия да се даде пълен ефект на член 325 ДФЕС, включително чрез неприлагане на правила, които правят санкционирането неефективно.
Значение за българската практика
Решението трябва задължително да се чете заедно с Taricco II.
Не цитирайте Taricco I изолирано като теза, че правото на ЕС винаги измества наказателната давност.
Трябва ли националният съд да остави давностна норма без приложение, ако това би нарушило принципа за законоустановеност?
C‑42/17, M.A.S. и M.B. (Taricco II)
05.12.2017 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Не. Задължението за защита на финансовите интереси на ЕС не налага резултат, който нарушава наказателната законност, предвидимостта или забраната за обратно влошаване.
Значение за българската практика
Ключова европейска опора за наказателната законност.
При конфликт между ефективността на преследването и законността проверявайте дали резултатът би бил непредвидим или ретроактивно по-неблагоприятен.
Присъди от друга държава
3 дела
Отчитане на чужди осъждания, общо наказание, трансфер и изпълнение на лишаване от свобода.
Коя държава решава как трудът, положен в затвор преди трансфера, влияе върху остатъка от наказанието?
C‑554/14, Ognyanov
08.11.2016 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Рамково решение 2008/909 разпределя компетентността между издаващата и изпълняващата държава; изпълняващата не може да преурежда период, който принадлежи на издаващата.
Значение за българската практика
Основно българско решение за трансфера на осъдени лица.
Разделете периодите преди и след предаването и установете кой правен ред е компетентен за всяко зачитане.
Може ли предходна присъда от друга държава членка да се вземе предвид само след специално национално производство по признаване?
C‑171/16, Beshkov
21.09.2017 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Рамково решение 2008/675 изисква предходните осъждания от други държави да се вземат предвид при условия, еквивалентни на националните, без допълнителна процедура, която подкопава принципа.
Значение за българската практика
Пряко значение при кумулация или групиране на наказания и чужди осъждания.
Проверете как би се третирала идентична българска присъда и дали към чуждата не се добавя непропорционална пречка.
Кои чужди решения попадат в понятието за предходно осъждане, което трябва да бъде взето предвид в ново наказателно производство?
C‑263/24, Smiliev
03.07.2025 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Съдът уточнява границите на взаимното отчитане по Рамково решение 2008/675 и системата за обмен на информация за съдимост, включително разграничението спрямо административни нарушения.
Значение за българската практика
Актуално за справките за съдимост и оценката на чужди санкции.
Не приравнявайте автоматично всеки чужд санкционен акт на присъда; проверете правната му природа.
Защита на пострадалите
2 дела
Уязвими пострадали, разпит, непосредственост и баланс с правото на защита.
Как националният съд трябва да защити малолетно пострадало лице при събиране на показания?
C‑105/03, Pupino
16.06.2005 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Националното право следва, доколкото е възможно, да се тълкува така, че уязвимото дете да бъде разпитано при условия, които намаляват вредата, без да се нарушават основните права на обвиняемия.
Значение за българската практика
Исторически основополагащ акт за защитата на уязвими пострадали.
Търсете процесуална форма, която едновременно пази пострадалия от вторична виктимизация и гарантира ефективно оспорване.
Трябва ли пострадалият да бъде разпитан отново при промяна на съдебния състав, ако защитата го поиска?
C‑38/18, Gambino и Hyka
29.07.2019 г.
Какво приема Съдът на ЕС
Директива 2012/29 не забранява повторен разпит, когато е свързан с непосредствеността и справедливия процес, но съдът трябва да използва защитни мерки срещу вторична виктимизация.
Значение за българската практика
Полезно при баланс между непосредствеността и защитата на пострадалия.
При искане за повторен разпит обосновете защо е необходим и предложете конкретни защитни мерки.
Други производства за проследяване
3 дела
Тези карти представят поставени въпроси. Актуалното развитие трябва да се провери в официалния регистър; въпросът сам по себе си не е решение.
Транспонирала ли е България правилно Директива 2013/48 относно достъпа до адвокат и ефективното участие на защитника?
C‑545/26, Комисия/България
Иск, предявен на 23.05.2026 г.
Актуалният статус не е потвърден при тази редакция. Картата не удостоверява, че делото продължава да е висящо.
Предмет на производството
В предоставеното резюме е описан иск на Европейската комисия за установяване на неизпълнение. За актуалното развитие проверете официалното досие.
Значение за българската практика
Делото може да има пряко отражение върху българските правила и практика за достъп и участие на адвокат.
Не представяйте твърденията на Комисията като вече установено нарушение от Съда.
Имат ли обвиняемите пряко право да бъдат изслушани и да обжалват съдебно разрешение за принудително събиране на биометрични и генетични данни?
C‑376/26, Parvo rayonno upravlenie
Запитване от 21.04.2026 г.
Актуалният статус не е потвърден при тази редакция. Картата не удостоверява, че делото продължава да е висящо.
Предмет на производството
Описаното запитване засяга Директива 2016/680 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. За последващи актове проверете официалното досие.
Значение за българската практика
Естествено продължение на C‑205/21 MVR.
Следете делото при всяко възражение срещу принудителна ДНК или дактилоскопна регистрация.
Правилно ли е транспонирано понятието за участие в престъпна организация и какво означава „активно участие“?
C‑236/26, Manlov
Запитване от 23.03.2026 г.
Актуалният статус не е потвърден при тази редакция. Картата не удостоверява, че делото продължава да е висящо.
Предмет на производството
В предоставеното резюме са описани въпроси на Софийския градски съд за признаците на престъплението и тълкуването на националния закон в съответствие с правото на ЕС. Проверете официалното досие за актуалното развитие.
Значение за българската практика
Може да е важно за български обвинения за организирана престъпна група и границите на разширителното тълкуване.
До решението работете с действащия НК и националните стандарти; самото запитване не променя състава.
Няма съвпадения. Опитайте с по-кратка дума или премахнете филтрите с „Изчистете“.
Как да използвате резюметата и източниците
Това е тематичен подбор, а не пълен регистър на практиката. Резюмето не замества мотивите и диспозитива — частта от акта, в която съдът формулира решението си. Приложимостта към конкретен случай зависи от фактите, правния въпрос и приложимата редакция на закона.
Преюдициално запитване означава въпрос от национален съд за тълкуването или валидността на правото на ЕС. Поставеният въпрос, исковите твърдения и заключението на генералния адвокат не са решение на Съда.
Използвани съкращения: ЕЗА — европейска заповед за арест; ЕЗР — европейска заповед за разследване; СРС — специални разузнавателни средства; PPU — спешно преюдициално производство. „Ne bis in idem“ обозначава забраната за повторно наказателно преследване или наказване за едно и също деяние при приложимите условия.
При тази редакция са обновени представянето, навигацията и вътрешните връзки. Резюметата следва да се използват за ориентация и да се сверяват с официалния акт при конкретно позоваване. За актуалния статус и последващите актове използвайте официалния регистър CURIA и съдебната практика в EUR-Lex.