Задържане до 72 часа от прокурор: обжалване и права

Задържане до 72 часа от прокурор: какво означава и как се обжалва

Прокурорското задържане до 72 часа не е присъда и не е съдебна мярка „задържане под стража“. То е временно задържане на вече привлечен обвиняем с конкретна цел — да бъде доведен пред първоинстанционния съд, когато прокурорът възнамерява да поиска най-тежката мярка за неотклонение.

От 1 август 2026 г. обвиняемият или неговият защитник може да обжалва законността на прокурорското постановление пред съда по новия чл. 64а НПК. Жалбата се подава чрез прокурора, който трябва незабавно да я изпрати на съда заедно с материалите по досъдебното производство. Съдът я разглежда незабавно в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и защитника. Ако постановлението бъде отменено и няма друго законово основание за задържане, определението се изпълнява незабавно.

Съдържание

1. Какво да направите веднага
2. Какво представлява задържането до 72 часа
3. Разлика между 24 часа, 72 часа и задържане под стража
4. Какво се промени от 1 август 2026 г.
5. Как се подава жалбата по чл. 64а НПК
6. Какво проверява съдът
7. Права на задържания обвиняем
8. Как се изчисляват 24 и 72 часа
9. Какво следва при искане за задържане под стража
10. Съдебна практика
11. Често задавани въпроси

Какво да направите веднага при прокурорско задържане

Първите действия трябва да са насочени към установяване на точните часове, документите и предстоящото съдебно заседание. Не е разумно защитата да чака изтичането на 72 часа, защото този срок е максимален, а съдебният контрол по чл. 64а НПК е замислен като незабавен.

1. Поискайте копие от постановлението. Проверете кога е издадено, кога е връчено, от кой прокурор и за каква цел е постановено задържането.
2. Установете фактическия начален час. Запишете кога свободата е била ограничена за първи път и дали преди прокурорското постановление е имало полицейско задържане до 24 часа.
3. Поискайте защитник и разговор насаме. Жалбата трябва да бъде подготвена според обвинението, документите, здравословното състояние и реалния риск от укриване.
4. Не давайте необмислени обяснения. Обвиняемият има право да мълчи. Решението дали да изложи версия трябва да се вземе след консултация и преглед на наличната информация.
5. Съберете документите за личните обстоятелства. Адрес, работа, семейни задължения, медицински документи и други факти могат да имат значение за необходимостта от задържането и за последващата мярка за неотклонение.

Не оказвайте физическа съпротива. Незаконността на задържането се оспорва по съдебен ред. Съпротивата може да доведе до допълнителни полицейски действия или до отделен правен риск.

Какво представлява задържането до 72 часа по чл. 64, ал. 2 НПК

Съгласно чл. 64, ал. 2 НПК прокурорът трябва да осигури незабавно явяването на обвиняемия пред съда. При необходимост той може да постанови задържане до 72 часа за довеждането му пред съда.

От тази разпоредба следват няколко граници:

• лицето трябва вече да има процесуално качество обвиняем;
• задържането не се постановява като наказание или като време за неопределено разследване;
• целта му е довеждането пред компетентния съд във връзка с искане за мярка „задържане под стража“;
• 72 часа са максимален срок, а не задължително време, което трябва да бъде изчерпано;
• прокурорът трябва да действа без неоправдано забавяне и да освободи лицето, ако отпадне основанието за задържане и няма друго законово основание.

Практически смисъл: постановлението до 72 часа не решава дали обвиняемият ще остане в ареста за по-дълго. Това може да реши само съдът в отделното производство по искането за мярка за неотклонение.

Каква е разликата между 24 часа, 72 часа и задържане под стража

До 24 часа

Орган: полицейски орган.

Основание: Законът за МВР.

Акт: писмена заповед за задържане.

Контрол: отделно обжалване пред районния съд по реда на ЗМВР.

До 72 часа

Орган: прокурор.

Основание: чл. 64, ал. 2 НПК.

Цел: довеждане на обвиняемия пред съда.

Контрол: жалба по чл. 64а НПК.

Задържане под стража

Орган: съд.

Основание: чл. 63 и 64 НПК.

Характер: най-тежката мярка за неотклонение.

Контрол: въззивно обжалване и последващи искания по чл. 65 НПК.

Трите режима не трябва да се смесват. Отмяната на полицейската заповед не отменя автоматично прокурорското постановление. Отмяната на 72-часовото задържане също не предрешава окончателно каква мярка ще вземе съдът, ако е внесено отделно искане по чл. 64, ал. 1 НПК. За първия режим вижте подробното ръководство за полицейско задържане до 24 часа.

Какво се промени от 1 август 2026 г.

Новият чл. 64а НПК е обнародван в ДВ, бр. 59 от 2026 г. и е в сила от 1 август 2026 г. Той създава изричен съдебен ред за контрол върху постановлението на прокурора за задържане до 72 часа.

Преди промяната законът не съдържаше ясен самостоятелен ред с подробно уредени съд, заседание и обжалване. Това беше проблем особено когато прокурорът не внасяше искане за постоянна мярка и обвиняемият изобщо не се изправяше пред съд в периода на задържането.

Сега законът изрично предвижда:

• право на жалба за обвиняемия и неговия защитник;
• компетентност на съответния първоинстанционен съд;
• подаване чрез прокурора и незабавно изпращане на жалбата и материалите;
• открито заседание с прокурор, обвиняем и защитник;
• незабавно произнасяне и изпълнение на съдебното определение;
• въззивно обжалване в тридневен срок от съобщаването;
• окончателно определение на тричленен въззивен състав в закрито заседание.

Как се обжалва прокурорското постановление по чл. 64а НПК

Стъпка 1: връчване на постановлението.
Правото на жалба възниква след връчването. Затова копието, датата и часът на връчване трябва да бъдат запазени.

Стъпка 2: жалба до първоинстанционния съд.
Жалбата се адресира до съда, който би разгледал искането на прокурора за мярка „задържане под стража“, но се подава чрез прокурора.

Стъпка 3: незабавно изпращане.
Прокурорът е длъжен незабавно да изпрати жалбата и материалите по досъдебното производство на съда.

Стъпка 4: открито съдебно заседание.
Съдът разглежда жалбата незабавно с участие на прокурора, обвиняемия и защитника.

Стъпка 5: незабавно изпълнимо определение.
Съдът обявява определението в заседанието. Ако отмени задържането и няма друго основание за лишаване от свобода, освобождаването не трябва да се отлага.

Стъпка 6: въззивна проверка.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред съответния въззивен съд в тридневен срок от съобщаването. Въззивният съд заседава в тричленен състав, в закрито заседание, и актът му е окончателен.

Важно разграничение за сроковете: чл. 64а, ал. 1 НПК не посочва отделен фиксиран брой дни за подаване на първата жалба срещу прокурорското постановление; законът казва, че тя може да се подаде след връчването му. Тридневният срок по ал. 5 се отнася до обжалването на определението на първоинстанционния съд. Поради кратката продължителност на задържането първата жалба следва практически да се подаде веднага.

Какво проверява съдът при жалбата срещу 72-часовото задържане

Чл. 64а НПК определя предмета като проверка на законността на прокурорското постановление. Конкретният обхват ще се доизяснява от практиката, защото разпоредбата е нова. От закона и целта на чл. 64, ал. 2 НПК следват поне следните въпроси:

• имало ли е валидно привличане на лицето като обвиняем;
• компетентен ли е прокурорът и издаден ли е надлежен писмен акт;
• посочени ли са фактическите и правните основания за задържането;
• имало ли е реална необходимост обвиняемият да бъде задържан за довеждане пред съда;
• внесено ли е или предстои ли действително искане за мярка „задържане под стража“;
• действа ли прокуратурата незабавно или срокът се използва за неоправдано забавяне;
• съразмерно ли е ограничението с оглед адреса, поведението, здравето и риска от укриване;
• спазени ли са правата на обвиняемия, включително връчването на постановлението и достъпът до защитник.

Тази проверка не е напълно идентична с разглеждането на искането за постоянна мярка. При мярката съдът преценява предпоставките на чл. 63 НПК — обосновано предположение за извършено престъпление и реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. При жалбата по чл. 64а водещият въпрос е дали самото временно прокурорско задържане е било законно и необходимо.

Какви права има задържаният обвиняем

Прокурорското постановление ограничава свободата, но не отнема останалите процесуални права. Обвиняемият има право:

• да научи в какво е обвинен и въз основа на какви съществени факти;
• да получи копие от постановлението за задържане;
• да има защитник и да разговаря с него поверително;
• да дава или да откаже да дава обяснения;
• да представя доказателства, да прави искания и възражения;
• да участва в откритото заседание по чл. 64а НПК;
• да получи медицинска помощ и да документира здравословното си състояние;
• да бъде осигурен превод, когато не разбира български език;
• да поиска уведомяване на семейство или друго посочено лице, а при чуждо гражданство — и на консулските органи при условията на закона.

За решението дали да бъдат дадени обяснения вижте отделната публикация „Разпит на обвиняем: права, мълчание и адвокатска защита“.

Събират ли се 24-часовото и 72-часовото задържане

На практика често първо има полицейско задържане до 24 часа, след което прокурорът постановява задържане до 72 часа. Това може да доведе до фактическо лишаване от свобода, доближаващо 96 часа преди първото явяване пред съд.

Въпросът не бива да се представя като окончателно решен в една посока. В публикуваната практика има различни подходи:

Апелативен съд – Пловдив: срокът се оценява от фактическото задържане

С протоколно определение № 274/15.06.2023 г. по в.ч.н.д. № 271/2023 г. Апелативен съд – Пловдив приема, че последователните задържания трябва да се отчитат сумарно с оглед своевременното изправяне пред съд и констатира незаконност за времето над 72 часа от началото на фактическото задържане.

Окръжен съд – Хасково: кумулирането не е автоматично незаконно

С протоколно определение № 983/01.12.2025 г. по ч.н.д. № 1048/2025 г., III състав, Окръжен съд – Хасково приема, че самото последователно прилагане на двата режима не е достатъчно за незаконност, когато те са постановени от различни органи, при различни предпоставки и прокурорът е спазил срока за внасяне на искането.

Следователно защитата трябва да изчисли точно целия период от фактическото ограничаване, да провери кога са връчени двата акта и да изложи доводи според конкретното забавяне и практиката по чл. 5 ЕКПЧ. Не е коректно да се твърди нито че 24 + 72 часа винаги са допустими, нито че сборът автоматично води до отмяна във всеки случай.

Какво следва, когато прокурорът поиска „задържане под стража“

Искането за постоянна мярка се разглежда в отделно производство по чл. 64 НПК. Съдът предоставя на обвиняемия и защитника възможност да се запознаят със събраните до момента доказателства, разглежда делото незабавно в открито заседание и преценява предпоставките по чл. 63 НПК.

Съдът може:

• да вземе мярка „задържане под стража“;
• да определи по-лека мярка — домашен арест, гаранция или подписка;
• да не вземе мярка за неотклонение, когато липсват законовите предпоставки.

Определението за мярката подлежи на отделно въззивно обжалване в тридневен срок, като съдът насрочва делото пред въззивната инстанция в срок до седем дни. Подробно разграничение на мерките има в статията за видовете мерки за неотклонение, обжалването и промяната им.

Какви документи и факти са полезни за защитата

Защитата по жалбата и по последващата мярка трябва да започне с точна хронология. Полезни са:

• заповедта за полицейско задържане и декларацията за права;
• постановлението за привличане като обвиняем;
• постановлението за задържане до 72 часа;
• данни за точния час на фактическото ограничаване на свободата;
• протоколи от разпит, претърсване, изземване или доброволно предаване;
• документи за постоянен адрес, работа, семейство и лица на издръжка;
• медицинска документация и сведения за необходима терапия;
• конкретни доказателства, които опровергават опасност от укриване или друго основание за необходимостта от задържане.

Документите трябва да се използват целево. Самото представяне на удостоверение за адрес или трудов договор не е достатъчно, ако не се обясни как то се отнася към конкретната необходимост от задържане.

Защо съдебният контрол е важен: ЕСПЧ и първото приложение на чл. 64а НПК

ЕСПЧ: Звездев срещу България

В решението от 7 януари 2010 г. по делото Звездев срещу България, жалба № 47719/07, Пето отделение на ЕСПЧ установява нарушения на чл. 5, § 3 и § 4 ЕКПЧ. Съдът отчита 96-часовия период, получен от последователното 24- и 72-часово задържане, и липсата на ефективно съдебно средство за оспорване на прокурорското постановление.

Конституционният стандарт за незабавен съдебен контрол

В Решение № 13/05.10.2021 г. по к.д. № 12/2021 г. Конституционният съд подчертава изключителното значение на ефективния съдебен контрол срещу незаконно и произволно задържане, личното изправяне пред съд и поверителната адвокатска защита. Делото е относно видеоконференцията при първоначалната мярка, но развитите стандарти са относими към защитата на личната свобода.

Първи официално оповестен пример след промяната

Окръжен съд – Русе съобщава, че на 6 август 2026 г. е разгледал жалба по новия чл. 64а НПК в открито заседание в 23:00 ч., за да бъде осигурено участието на защитника. Публикацията на съда показва практическото приложение на изискването за незабавно разглеждане, но не замества пълния съдебен акт и не е основание за общ извод как ще се решават следващите жалби.

Чести грешки при прокурорско задържане

• да се чака автоматично изтичането на 72 часа, вместо жалбата да се подаде веднага;
• да се обжалва само пред по-горестоящ прокурор, без да се използва новият съдебен ред;
• да се смесват жалбата срещу постановлението и защитата по искането за постоянна мярка;
• да не се записва началният час на фактическото задържане;
• да се дават подробни обяснения без преглед на обвинението и доказателствата;
• да се представят общи твърдения за работа и семейство без документи и връзка с риска;
• да се приема, че освобождаването прави всяка проверка на законността безпредметна.

Често задавани въпроси

Може ли прокурорът да задържи човек за 72 часа без обвинение?

Чл. 64, ал. 2 НПК се прилага спрямо обвиняем. Ако лицето не е надлежно привлечено като обвиняем, това е съществен въпрос за законността на постановлението.

Трябва ли прокурорът винаги да използва целите 72 часа?

Не. Законът допуска задържане „до“ 72 часа и задължава прокурора да осигури явяването пред съда незабавно. Продължителността трябва да е необходима за законната цел, а не автоматична.

В какъв срок се подава първата жалба по чл. 64а НПК?

Чл. 64а, ал. 1 не посочва отделен фиксиран срок в дни; правото се упражнява след връчването на постановлението. Поради максималния 72-часов период жалбата практически трябва да бъде подадена незабавно.

Къде се подава жалбата?

Тя се адресира до съответния първоинстанционен съд, но се подава чрез прокурора, издал или поддържащ постановлението. Прокурорът трябва незабавно да я изпрати на съда заедно с материалите.

Задържаният участва ли лично в заседанието?

Законът предвижда открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Конкретната организация на довеждането се осигурява от компетентните органи.

Може ли определението на първия съд да се обжалва?

Да. Прокурорът може да протестира, а обвиняемият или защитникът да обжалва пред въззивния съд в тридневен срок от съобщаването. Въззивният съд се произнася окончателно в тричленен състав и закрито заседание.

Отмяната на 72-часовото задържане означава ли, че делото приключва?

Не. Отменя се конкретното основание за временно лишаване от свобода. Наказателното производство може да продължи, а съдът може отделно да разгледа искане за мярка, ако е надлежно внесено.

Могат ли 24-часовото и 72-часовото задържане да станат общо 96 часа?

На практика двата режима често се прилагат последователно, но съдебната практика относно сумарното им отчитане не е еднопосочна. Решаващи са началният момент, конкретното забавяне, целта на всеки акт и изискването за своевременно изправяне пред съд.

Може ли да се търси обезщетение при незаконно задържане?

Възможно е при установени законови предпоставки, но основанието, ответникът и доказването зависят от вида на отменения акт и конкретните вреди. Първо трябва да се запазят документите и да се установи незаконността по надлежния ред.

Задържан е Ваш близък до 72 часа?

За преценка на жалбата са необходими постановлението на прокурора, точният час на фактическото задържане, документите за обвинението и информацията за предстоящото съдебно заседание. Изпратете четливи копия чрез онлайн консултацията или използвайте публикуваните контакти.

Правни източници

• Наказателно-процесуален кодекс — чл. 55, 63, 64, 64а и 65;
• Решение № 13/05.10.2021 г. по к.д. № 12/2021 г. на Конституционния съд;
• ЕСПЧ, Звездев срещу България, жалба № 47719/07, решение от 07.01.2010 г.;
• Апелативен съд – Пловдив, протоколно определение № 274/15.06.2023 г. по в.ч.н.д. № 271/2023 г.;
• Окръжен съд – Хасково, протоколно определение № 983/01.12.2025 г. по ч.н.д. № 1048/2025 г., III състав;
• Окръжен съд – Русе, съобщение от 07.08.2026 г. за приложение на чл. 64а НПК.

Публикацията предоставя обща правна информация. Законността на конкретното задържане се преценява според постановлението, обвинението, точната хронология и материалите по досъдебното производство.