Мерки за неотклонение: видове, обжалване и промяна

Актуализирано към 8 август 2026 г.

Мерки за неотклонение по НПК: как се определят, обжалват и променят

Мерките за неотклонение са четири: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Те не са наказание и не доказват вина. Целта им е да предотвратят укриване, извършване на престъпление или осуетяване на изпълнението на влязла в сила присъда.

Коя мярка е законосъобразна зависи от доказателствата, конкретния риск и личните обстоятелства. Няма един общ срок за обжалване на всички мерки: при гаранцията, първоначалното задържане под стража и последващия съдебен контрол действат различни процедури.

Съдържание 1. Какво е мярка за неотклонение 2. Четирите вида мерки 3. Какво проверява съдът 4. Първоначално задържане под стража 5. Срокове и обжалване 6. Промяна или отмяна на мярката 7. Максимални срокове в досъдебното производство 8. Подготовка на защитата 9. Съдебна практика 10. Често задавани въпроси

Какво е мярка за неотклонение

Мярка за неотклонение може да бъде взета спрямо обвиняем по дело от общ характер, когато доказателствата позволяват обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението, и е налице поне една от целите по чл. 57 НПК.

• да се попречи на обвиняемия да се укрие;
• да се предотврати извършването на престъпление;
• да не бъде осуетено привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Важно разграничение: полицейското задържане до 24 часа, прокурорското задържане за довеждане пред съд и съдебната мярка „задържане под стража“ са различни правни институти. Различни са основанията, актовете и редът за съдебен контрол.

Тежестта на обвинението има значение, но не решава сама въпроса. Законът изисква индивидуална преценка на доказателствата и риска, а при избора на мярката се отчитат още здравословното състояние, семейството, професията, възрастта и другите данни за личността.

Кои са четирите вида мерки за неотклонение

Подписка

Обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Спазването се контролира от МВР. Отделно от това всяко лице с взета мярка трябва писмено да съобщи новия си адрес при промяна на местоживеенето.

Гаранция

Гаранцията е в пари или ценни книжа. При размера ѝ задължително се отчита и имущественото положение на обвиняемия. Тя може да бъде внесена и от друго лице, но след внасянето не може да бъде оттеглена по желание.

Домашен арест

Обвиняемият няма право да напуска определения от съда адрес без разрешение. В досъдебното производство мярката се взема и контролира от съд. Контролът е от МВР и може да включва електронно наблюдение.

Задържане под стража

Това е най-тежката мярка. Тя изисква обосновано предположение за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, и доказателства за реална опасност от укриване или извършване на престъпление.

Няма законова „тарифа“ за гаранцията. Публикуваните в интернет средни или обичайни суми не заместват индивидуалната преценка. Ако размерът е определен от орган на досъдебното производство, актът може да се атакува и с доводи и документи за действителното имуществено състояние.

Какво проверява съдът при искане за задържане под стража

Има ли обосновано предположение

Съдът не решава окончателно дали обвиняемият е виновен. Той проверява дали наличните към момента доказателства създават достатъчно обосновано предположение за съпричастност. Защитата може да посочи противоречия, липсващи връзки, проблеми при събирането на доказателства и факти, които подкрепят друга версия.

Има ли реална опасност от укриване

Оценката е конкретна. Значение могат да имат постоянен и действителен адрес, семейни връзки, работа или обучение, поведение след узнаване за разследването, предишни явявания, пътувания и реални връзки с друга държава. Самото наличие на паспорт или абстрактната възможност за пътуване не следва механично да се приравняват на намерение за укриване.

Има ли реална опасност от извършване на престъпление

Съдът може да обсъжда съдебното минало, висящи производства, характера и повторяемостта на твърдяното поведение и други факти. Законът предвижда оборими предположения в определени хипотези при първоначалното вземане на най-тежката мярка, но защитата може да представя доказателства в обратен смисъл.

Практическият въпрос е за пропорционалността: ако целта може да бъде постигната с гаранция, домашен арест или подписка, защитата трябва да обясни конкретно защо по-леката мярка е достатъчна и как ще бъде спазвана.

Как протича първоначалното вземане на „задържане под стража“

1. Прокурорът отправя искане до съответния първоинстанционен съд.
2. Обвиняемият се довежда пред съда. При необходимост прокурорът може да постанови задържане до 72 часа с цел довеждането.
3. Защитата получава достъп до всички събрани до момента доказателства по делото, съгласно чл. 64, ал. 3 НПК.
4. Съдът заседава незабавно в открито заседание с прокурор, обвиняем и защитник.
5. Съдът решава дали да наложи задържане, по-лека мярка или да не вземе мярка.

Съдебното определение се изпълнява незабавно. Ако бъде подадена частна жалба или протест, въззивното разглеждане се насрочва в срок до седем дни. Самата частна жалба срещу първоинстанционното определение се подава в тридневен срок.

От 1 август 2026 г.: новият чл. 64а НПК позволява на обвиняемия или защитника да обжалва и законността на прокурорското постановление за задържане до 72 часа. Първата инстанция разглежда жалбата незабавно в открито заседание; нейното определение може да се обжалва пред въззивния съд в тридневен срок от съобщаването.

Какви са сроковете за обжалване

Гаранция в досъдебното производство

Когато гаранцията е взета от орган на досъдебното производство, обвиняемият или защитникът може да я обжалва пред първоинстанционния съд в 3-дневен срок от предявяването на акта. Съдът се произнася незабавно в закрито заседание и определението е окончателно.

Първоначално съдебно задържане

Определението по чл. 64 НПК се обжалва или протестира пред въззивния съд в 3-дневен срок. Въззивният съд се произнася окончателно.

Последващ контрол по чл. 65 НПК

Определението по искането за изменение на задържането се обжалва или протестира в 3-дневен срок. Въззивното определение е окончателно.

Прокурорско задържане до 72 часа

Законността на постановлението може да се оспори след връчването му по новия чл. 64а НПК. Определението на първата инстанция подлежи на въззивна проверка в 3-дневен срок от съобщаването.

Не разчитайте на общо правило „седем дни“. Седемдневният срок при чл. 64 и 65 се отнася до насрочването пред въззивния съд, а не до срока за подаване на частната жалба. При получен акт проверете кой го е издал, кога е предявен или съобщен и по коя разпоредба се атакува.

Кога може да се поиска промяна или отмяна на мярката

В досъдебното производство обвиняемият или защитникът може по всяко време да поиска изменение на задържането под стража. Искането се подава чрез прокурора, който трябва незабавно да изпрати делото на съда. Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му.

Съдът проверява всички обстоятелства, свързани със законността на продължаващото задържане. Обичайно се обсъждат:

• дали обоснованото предположение продължава да се подкрепя от доказателствата;
• дали рискът от укриване или престъпление е реален и актуален;
• изминалото време и действията на разследването;
• нови доказателства за адрес, работа, семейни грижи и здраве;
• възможността целите да се постигнат с по-лека мярка.

Ако съдът потвърди задържането, може да определи период, през който ново искане от обвиняемия или защитника е недопустимо. Този период не може да бъде по-дълъг от два месеца и не важи при искане, основано на влошено здравословно състояние.

В съдебната фаза въпросът за изменението може да бъде поставен по всяко време по чл. 270 НПК, а ново искане пред съответната инстанция се прави при промяна на обстоятелствата.

Какви са максималните срокове в досъдебното производство

Чл. 63, ал. 4 НПК определя максимума на задържането под стража само в досъдебното производство:

• до 2 месеца във всички останали случаи;
• до 8 месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление;
• до 1 година и 6 месеца при обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или по-тежко наказание.

След изтичането на приложимия максимум задържаният трябва да бъде освободен незабавно по разпореждане на прокурора. Същите срокове се прилагат съответно и за домашния арест в досъдебното производство. За непълнолетни обвиняеми законът съдържа специални правила.

Максималният срок не оправдава автоматично задържане до последния ден. При отпадане на опасността законът изисква мярката да бъде изменена в по-лека или отменена.

Как се подготвя защитата по мярката

Добрата защита не се изчерпва с общо твърдение, че обвиняемият „няма да се укрие“. Тя свързва всеки довод с проверим факт или документ.

• документ за постоянен и действителен адрес;
• трудов договор, служебна бележка или данни за собствен бизнес;
• документи за деца, зависими близки и семейни ангажименти;
• медицински документи, когато здравето е релевантно;
• доказателства за доброволно явяване и съдействие;
• данни, опровергаващи конкретните твърдения за укриване или престъпление;
• реалистично предложение за по-лека мярка и адрес за изпълнение на домашен арест, ако се иска такъв.

Защитникът следва да провери и материалите, върху които се гради обоснованото предположение. Решението на Съда на ЕС по делото „Стачев“ потвърждава, че при избора на адекватна мярка националният съд трябва да може да прецени дали доказателства са събрани в нарушение на правото на адвокат и при необходимост да ги изключи.

При нарушение на мярката последиците могат да бъдат тежки: определяне на по-тежка мярка, а при гаранция — отнемане на сумата или ценните книжа в полза на държавата и определяне на по-висока гаранция.

Съдебна практика за задържането и правото на защита

Военно-апелативен съд: Определение № 24 от 17 април 2024 г. по в.ч.н.д. № 23/2024 г.

Въззивният съд изменя задържането под стража в домашен арест с електронно наблюдение. Приема, че при контрола по чл. 65 НПК е нужна актуална и индивидуална оценка, а максималният допустим срок не означава, че обвиняемият трябва да остане задържан до изтичането му. Обсъдени са конкретно личните, семейните и обществените обстоятелства; подчертано е, че задържането не е наказание.

Пълен текст на Определение № 24/2024 г. в ЕПЕП

Военно-апелативен съд: Определение № 67 от 21 август 2024 г. по в.ч.н.д. № 60/2024 г.

Съдът потвърждава замяната на задържането под стража с домашен арест и електронно наблюдение. Отчетени са намаляването на опасността от престъпление с течение на времето, събраните гласни и писмени доказателства, постоянният адрес и семейните връзки, които опровергават реален риск от укриване.

Пълен текст на Определение № 67/2024 г. в ЕПЕП

Конституционен съд: Решение № 13 от 5 октомври 2021 г. по к.д. № 12/2021 г.

Конституционният съд подчертава, че първоначалното задържане под стража е съдебна процедура с особено високи гаранции: лично изслушване, състезателност, равенство на страните и достъп до относимите доказателства. Част от тогавашната възможност за участие чрез видеоконференция е обявена за противоконституционна.

Официален текст на Решение № 13/2021 г.

ЕСПЧ: Ilijkov v. Bulgaria, жалба № 33977/96, решение от 26 юли 2001 г.

ЕСПЧ приема, че продължаващото задържане трябва да бъде оправдано с конкретни и достатъчни основания. Тежестта на обвинението и очакваното наказание са относими, но не могат сами да поддържат задържането, нито тежестта за доказване да се прехвърля върху задържания.

Официален текст в HUDOC

ЕСПЧ: Buzadji v. the Republic of Moldova [GC], жалба № 23755/07, решение от 5 юли 2016 г.

Голямата камара разяснява, че обоснованото подозрение е необходимо условие, но след първоначалния период властите трябва да посочват и други релевантни и достатъчни основания. Националните съдилища трябва действително да обсъждат алтернативите на лишаването от свобода.

Официален текст в HUDOC

Съд на ЕС: дело C-15/24 PPU, Stachev, решение от 14 май 2024 г.

По българско преюдициално запитване Съдът на ЕС приема, че съдът, който определя адекватната мярка, не може да бъде лишен от възможността да провери дали доказателства са събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат и при необходимост да ги изключи.

Официален текст в EUR-Lex

Съд на ЕС: дело C-608/21, решение от 25 май 2023 г.

Решението е за полицейско, а не за съдебно задържане под стража, но е важно за ранната защита: основанията за лишаването от свобода трябва да бъдат съобщени при задържането или възможно най-скоро след него, а съществените материали трябва да бъдат достъпни навреме за ефективно оспорване.

Официален текст в EUR-Lex

Свързани публикации

• Полицейско задържане до 24 часа: права и обжалване
• Привличане като обвиняем: права и защита
• Досъдебно производство: етапи, срокове и защита
• Наказателен адвокат в София: защита по наказателни дела

Често задавани въпроси

Мярката за неотклонение означава ли, че лицето е виновно?

Не. Мярката е временна процесуална принуда. Вината се установява с влязла в сила присъда.

Може ли да няма никаква мярка за неотклонение?

Да. Ако законовите предпоставки не са налице, компетентният орган или съдът може да не вземе мярка.

Колко са мерките за неотклонение?

Четири: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. „Поръчителство“ не е самостоятелна мярка по действащия чл. 58 НПК.

Кой определя домашен арест в досъдебното производство?

Съдът, по реда за вземане и контрол на най-тежката мярка. Съдът определя и адреса, на който домашният арест се изпълнява.

Може ли гаранцията да се внесе от близък?

Да. Законът допуска гаранцията да бъде представена от обвиняемия или от друго лице.

Освобождава ли се задържаният веднага, ако съдът замени мярката с гаранция?

Освобождаването следва след внасянето на определената гаранция, когато влязлото в сила определение заменя задържането с гаранция.

Може ли задържането да се променя повече от веднъж?

Да, но след потвърждаване съдът може да определи до два месеца, през които ново искане е недопустимо. Ограничението не важи при влошаване на здравето.

Има ли отделно обжалване на прокурорското задържане до 72 часа?

Да. От 1 август 2026 г. чл. 64а НПК урежда самостоятелен съдебен контрол върху законността на прокурорското постановление.

Какво става при нарушение на подписката или домашния арест?

Може да бъде взета по-тежка мярка. Конкретната реакция зависи от нарушението и се извършва по предвидения в НПК ред.

Правни източници

• Наказателно-процесуален кодекс — чл. 56–66, чл. 270
• Конституционен съд — Решение № 13/2021 г.
• Военно-апелативен съд — Определение № 24/2024 г. по в.ч.н.д. № 23/2024 г.
• Военно-апелативен съд — Определение № 67/2024 г. по в.ч.н.д. № 60/2024 г.
• ЕСПЧ — Ilijkov v. Bulgaria
• ЕСПЧ — Buzadji v. the Republic of Moldova [GC]
• Съд на ЕС — C-15/24 PPU, Stachev
• Съд на ЕС — C-608/21

Защита при искане или промяна на мярка за неотклонение

При предстоящо съдебно заседание са важни точният акт, часът на задържането, доказателствата по обвинението и документите за личните обстоятелства. Изпратете наличните материали за конкретна преценка.

Заявете консултация Контакти

Материалът е с общ информационен характер и не замества правна консултация по конкретно дело. Законът и практиката се прилагат според фактите, процесуалния етап и съдържанието на конкретния акт.