Мярка за неотклонение: задържане под стража, обжалване и срокове

Ако прокуратурата иска „задържане под стража“, тежестта на обвинението сама по себе си не е достатъчна. За най-тежката мярка трябва да има обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, и доказателствата да сочат реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление.

НПК предвижда четири мерки: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Определението по първоначалното искане за задържане се обжалва в 3-дневен срок. Ако човек вече е задържан, може да поиска изменение по чл. 65 НПК, а максималните срокове на задържането по чл. 63, ал. 4 важат за досъдебното производство.

Какво да направите, ако заседанието е скоро?

При предстоящо разглеждане на мярката най-важното е защитата да разполага с конкретните факти и документи, а не само с общи твърдения, че обвиняемият няма да се укрие.

Установете точния час и основанието на задържането и какви актове са връчени.
Прегледайте постановлението за привличане и прокурорското искане за задържане.
Защитникът трябва да получи възможност да се запознае с всички събрани до момента доказателства по делото.
Подгответе документи за действителен адрес, работа, семейни задължения и здравословно състояние, когато са относими.
Установете на какъв конкретен риск се позовава прокуратурата и кои доказателства го опровергават или позволяват той да бъде овладян с по-лека мярка.

Какво означава мярка за неотклонение?

Мярката за неотклонение е процесуална мярка спрямо обвиняем, а не предварително наказание. По чл. 56, ал. 1 НПК тя може да бъде взета по дело от общ характер, когато доказателствата позволяват да се направи обосновано предположение за извършено престъпление и е налице някоя от целите по чл. 57 НПК.

Тези цели са да се попречи на обвиняемия:

да се укрие;
да извърши престъпление;
да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Мярката не решава въпроса за вината. При разглеждането ѝ съдът прави оценка на доказателствата и риска към конкретния момент. Вината се установява по реда на наказателното производство и окончателно с влязла в сила присъда.

При избора на конкретната мярка се вземат предвид обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и другите данни за неговата личност.

Кои са четирите мерки?

Гаранция

Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа. При определяне на размера ѝ трябва да се вземе предвид и имущественото положение на обвиняемия. Тя може да бъде внесена и от друго лице.

Когато гаранцията е определена от орган на досъдебното производство, обвиняемият или защитникът може да я обжалва пред съответния първоинстанционен съд в 3-дневен срок от предявяването на акта. Съдът се произнася незабавно в закрито заседание и определението е окончателно.

При първоначално определяне на гаранция или при замяна на подписка с гаранция срокът за внасянето ѝ трябва да бъде между 3 и 15 дни.

Няма законова тарифа за размера на гаранцията. Ако сумата е спорна, значение имат действителните доходи, имущество, задължения и семейни разходи на обвиняемия.

Домашен арест

Домашният арест забранява на обвиняемия да напуска определеното жилище без разрешение. В досъдебното производство тази мярка се взема и контролира от съда. Спазването ѝ се контролира от МВР и може да бъде наблюдавано с електронни средства.

За срока на домашния арест в досъдебното производство се прилагат съответно максималните срокове по чл. 63, ал. 4 НПК.

Задържане под стража

Това е най-тежката мярка за неотклонение. Тя лишава обвиняемия от свобода и затова законът поставя допълнителни условия за нейното вземане и продължаване.

Кога се допуска задържане под стража?

За „задържане под стража“ трябва едновременно да са налице две основни предпоставки:

обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание;
доказателствата да сочат реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление.

Има ли достатъчна доказателствена основа?

Повдигнатото обвинение не е достатъчно само по себе си. Съдът трябва да провери дали събраните до този момент доказателства дават реална фактическа основа да се предположи, че обвиняемият е съпричастен към престъплението.

Това не е окончателната доказателствена оценка, която се прави с присъдата, но обвинението трябва да има конкретна опора в материалите по делото.

Има ли риск от укриване?

Рискът се извежда от конкретни факти. Значение могат да имат действителният адрес, поведението след узнаване за разследването, предишните явявания пред органите, опити за укриване, връзки с чужбина и други данни по случая.

Самата възможност човек да пътува, липсата на семейство или липсата на постоянна работа не доказват автоматично намерение за укриване.

Има ли риск от извършване на престъпление?

Могат да имат значение съдебното минало, други производства, характерът и продължителността на твърдяното поведение и останалите конкретни данни по делото.

При първоначалното вземане законът предвижда и оборими предположения за наличие на риск. Те се отнасят до определени случаи на повторност или опасен рецидив, предходно ефективно осъждане за тежко умишлено престъпление, обвинение за престъпление с предвидено наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода и някои случаи на обвинение при условията на чл. 269, ал. 3 НПК. Тези предположения могат да бъдат опровергавани с доказателства.

По-леката мярка трябва да бъде разгледана според конкретния риск. Въпросът не е само дали има риск, а дали подписка, гаранция или домашен арест могат достатъчно да постигнат целите на мярката.

Как протича първото заседание за задържане?

В досъдебното производство процедурата по чл. 64 НПК започва с искане на прокурора до съответния първоинстанционен съд.

Прокурорът внася искането за вземане на „задържане под стража“.
Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно. При необходимост прокурорът може да постанови задържане до 72 часа за довеждането му.
Съдът предоставя на обвиняемия и защитника възможност да се запознаят с всички събрани до момента доказателства по делото.
Делото се разглежда незабавно в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и защитника.
Съдът може да постанови задържане, да определи по-лека мярка или да не вземе мярка, ако основанията за най-тежката мярка не са налице.

Определението се обявява в заседанието и се изпълнява незабавно. При жалба или протест въззивното заседание се насрочва в срок до седем дни.

72-часовото прокурорско задържане и съдебната мярка „задържане под стража“ са различни. Прокурорското задържане по чл. 64, ал. 2 има за цел обвиняемият да бъде доведен пред съда. Самата мярка „задържане под стража“ се определя от съда.

От 1 август 2026 г. чл. 64а НПК предвижда и отделен съдебен контрол върху законността на прокурорското постановление за задържане. Подробно за тази процедура вижте Задържане до 72 часа: права и обжалване.

Как се обжалва мярката?

Първоначално задържане под стража

Определението на първоинстанционния съд по чл. 64 НПК се обжалва с частна жалба или частен протест в 3-дневен срок. Седемте дни в същата разпоредба са срок за насрочване на въззивното разглеждане, а не срокът за подаване на жалбата.

Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии и неговото определение е окончателно.

Изменение на задържането

Определението по чл. 65 НПК също се обжалва с частна жалба или протест в 3-дневен срок. Въззивното определение е окончателно.

Гаранция в досъдебното производство

Когато гаранцията е определена от орган на досъдебното производство, жалбата се подава в 3-дневен срок от предявяването на акта. Съдът се произнася незабавно и окончателно.

Прокурорско задържане до 72 часа

След връчване на постановлението обвиняемият или защитникът може да обжалва законността му по чл. 64а НПК. За тази първа жалба законът не определя отделен срок в дни. Тя се подава чрез прокурора, който трябва незабавно да я изпрати на съда заедно с материалите по досъдебното производство.

Определението на първоинстанционния съд по тази жалба може да се обжалва пред въззивния съд в 3-дневен срок от съобщаването му. Въззивният съд се произнася окончателно.

Не разчитайте на общото правило „имам седем дни“. При мерките срокът зависи от конкретния акт, а в основните производства по чл. 64 и 65 той е три дни.

За други срокове по наказателното производство можете да използвате и ориентира за процесуалните срокове.

Кога може да се поиска изменение?

Обвиняемият или защитникът може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка „задържане под стража“ по чл. 65 НПК.

Искането се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда. Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му.

Съдът проверява всички обстоятелства, свързани със законността на продължаващото задържане. На практика значение имат:

поддържа ли се обоснованото предположение от актуалните доказателства;
съществуват ли още конкретните рискове;
как се е развило разследването;
колко време е изминало от задържането;
има ли нови данни за адрес, работа, семейство или здравословно състояние;
може ли по-лека мярка вече да постигне целите на закона.

Ако съдът потвърди задържането, може да определи период, през който обвиняемият или защитникът не могат да направят ново искане. Той не може да бъде по-дълъг от два месеца от влизането в сила на определението. Ограничението не важи, когато новото искане се основава на влошаване на здравословното състояние.

Ако делото вече е в съда?

По чл. 270 НПК въпросът за изменение на мярката може да бъде поставян по всяко време на съдебното производство. Ново искане в съответната инстанция може да се направи при промяна на обстоятелствата.

Колко може да продължи задържането?

Максималните срокове по чл. 63, ал. 4 НПК се отнасят до досъдебното производство:

до 2 месеца във всички останали случаи;
до 8 месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление;
до 1 година и 6 месеца, когато обвинението е за престъпление, за което е предвидено наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

След изтичането на приложимия максимален срок задържаният трябва да бъде освободен незабавно по разпореждане на прокурора.

Тези срокове се прилагат съответно и за домашния арест в досъдебното производство. Следователно изтичането на максималния срок не позволява ограничението на свободата просто да продължи под формата на домашен арест.

Максималният срок не е разрешение човек да бъде задържан до последния възможен ден. Ако опасността от укриване или извършване на престъпление отпадне по-рано, мярката трябва да бъде изменена в по-лека или отменена.

Какво има значение за по-лека мярка?

Добрата защита не се изчерпва с твърдение, че обвиняемият има адрес и семейство. Важно е доказателствата да отговарят на конкретния риск, който прокуратурата поддържа.

Според случая могат да имат значение:

действителен и проверим адрес;
трудова заетост или собствен бизнес;
грижи за деца или зависими близки;
здравословно състояние и необходимост от лечение;
доброволно явяване и коректно процесуално поведение;
липса на действия, сочещи намерение за укриване;
конкретни условия, при които домашният арест може да бъде изпълняван;
имущественото положение, когато се обсъжда гаранция.

Също толкова важно е да се провери доказателствената основа на самото обвинение. Ако материалите отслабват обоснованото предположение или са налице процесуални нарушения, това може да има значение и за преценката по мярката.

Ако трябва да подредите документите и фактите преди разговор с адвокат, използвайте „Подгответе консултацията“.

Какво показва съдебната практика?

Велико Търново: след пет месеца е определен домашен арест

Апелативен съд – Велико Търново, Определение № 226 от 18.06.2026 г. по ВЧНД № 176/2026 г. Състав: председател Корнелия Колева, членове Десислава Чалъкова и Славка Димитрова.

Съдът отменя определението на Окръжен съд – Габрово и изменя мярката от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Приема, че обоснованото предположение продължава да е налице, но отчита изминалия период на задържане, развитието на разследването и личните данни на обвиняемата.

Практически важен е изводът, че липсата на постоянна работа, семейна ангажираност или пребиваване на постоянния адрес не могат сами по себе си да обосноват намерение за укриване.

Пълен текст чрез Dela.bg · Делото в ЕПЕП

Варна: максималният срок важи и за домашния арест

Апелативен съд – Варна, III състав, Протоколно определение № 143 от 26.05.2026 г. по ВЧНД № 167/2026 г. Състав: председател Иваничка Д. Славкова, членове Павлина Г. Димитрова и Румяна Панталеева.

Обвинението е за непредпазливо престъпление и приложимият максимален срок на задържането в досъдебното производство е два месеца. След изтичането му въззивният съд приема, че ограничаването на свободата не може да продължи нито като „задържане под стража“, нито като „домашен арест“, защото чл. 62, ал. 7 НПК препраща към максималните срокове по чл. 63, ал. 4.

Съдът определя гаранция от 1000 евро и постановява обвиняемият да бъде освободен незабавно, ако не се задържа на друго основание.

Пълен текст чрез Dela.bg · Делото в ЕПЕП

Конституционният съд: участието на обвиняемия е реална гаранция

С Решение № 13 от 05.10.2021 г. по к. д. № 12/2021 г. Конституционният съд обявява за противоконституционна тогавашната част от чл. 64, ал. 2 НПК, която позволява участие чрез видеоконференция при условия, несъвместими с конституционните гаранции.

Решението е важно за принципния стандарт: производството по първоначалното задържане трябва да осигурява ефективно лично участие, състезателност, равенство на страните и реална адвокатска защита.

Официален текст на Решение № 13/2021 г.

Съдът на ЕС: нарушенията на правото на адвокат имат значение и при мярката

В Решение от 14.05.2024 г. по дело C-15/24 PPU „Стачев“, ECLI:EU:C:2024:399 Съдът на ЕС разглежда именно оценката при определяне на мярка за неотклонение на доказателства, събрани при нарушение на правото на достъп до адвокат.

Практическото значение е, че съдът по мярката трябва да може да прецени отражението на подобно нарушение върху доказателствата и правата на защитата, като се съобразят изискванията за справедливост на производството.

Официален текст в EUR-Lex

За още подбрани съдебни актове и практически коментари вижте „Съдебна практика с коментар“.

Често задавани въпроси

Мярката за неотклонение означава ли, че съм виновен?

Не. Мярката е процесуална и не представлява присъда. Съдът по мярката оценява доказателствата и риска към конкретния момент, а вината се установява по реда на наказателното производство.

Може ли изобщо да няма мярка за неотклонение?

Да. Ако няма законовите предпоставки и необходимост за постигане на целите по чл. 57 НПК, мярка може да не бъде взета. При искане по чл. 64 съдът изрично може да не вземе мярка или да определи по-лека.

Какъв е срокът за обжалване на задържането под стража?

Определението по първоначалното искане за „задържане под стража“ се обжалва в 3-дневен срок. Седемдневният срок в чл. 64 НПК се отнася до насрочването на въззивното разглеждане.

Колко дълго може да продължи задържането под стража?

В досъдебното производство максимумът е 2 месеца във всички останали случаи, 8 месеца при тежко умишлено престъпление и 1 година и 6 месеца при обвинение за престъпление с предвидено наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Това са максимални граници, а не автоматично допустима продължителност във всеки случай.

Може ли домашният арест да продължи след максималния срок?

За домашния арест в досъдебното производство чл. 62, ал. 7 НПК прилага съответно сроковете по чл. 63, ал. 4. Затова след изтичане на приложимия максимален срок ограничението не може да бъде продължено само чрез замяна на задържането под стража с домашен арест.

Мога ли отново да поискам промяна на мярката?

По принцип искане по чл. 65 НПК може да се направи по всяко време на досъдебното производство. Ако съдът потвърди задържането, може да определи период до два месеца от влизането в сила на определението, през който обвиняемият или защитникът не могат да направят ново искане. Ограничението не важи при влошаване на здравословното състояние.

Кога се освобождава задържаният при замяна с гаранция?

При производство по чл. 65 НПК задържаният се освобождава, когато определението за гаранцията влезе в сила и гаранцията бъде внесена. Ако обаче вече е изтекъл максималният допустим срок по чл. 63, ал. 4, законът изисква незабавно освобождаване.

Може ли да се обжалва прокурорското задържане до 72 часа?

Да. От 1 август 2026 г. чл. 64а НПК предвижда самостоятелен съдебен контрол върху постановлението за задържане по чл. 64, ал. 2. Жалбата може да бъде подадена след връчването му. Определението на първата инстанция подлежи на въззивно обжалване в 3-дневен срок от съобщаването.

Правни източници и обхват на проверката

Наказателно-процесуален кодекс — Министерство на правосъдието. Проверени са чл. 56–66 и чл. 270, включително чл. 64а, в сила от 01.08.2026 г.
Апелативен съд – Велико Търново, Определение № 226/18.06.2026 г. по ВЧНД № 176/2026 г. Състав: председател Корнелия Колева, членове Десислава Чалъкова и Славка Димитрова. Публичен пълен текст чрез Dela.bg · официални данни за делото в ЕПЕП.
Апелативен съд – Варна, III състав, Протоколно определение № 143/26.05.2026 г. по ВЧНД № 167/2026 г. Състав: председател Иваничка Д. Славкова, членове Павлина Г. Димитрова и Румяна Панталеева. Проверени са изводът за изтекъл максимален срок, приложението на чл. 62, ал. 7 и чл. 63, ал. 4 НПК и постановеното незабавно освобождаване. Публичен пълен текст чрез Dela.bg · официални данни за делото в ЕПЕП.
Конституционен съд, Решение № 13/05.10.2021 г. по к. д. № 12/2021 г.. Председател Гроздан Илиев; членове Георги Ангелов, Филип Димитров, Анастас Анастасов, Надежда Джелепова, Мариана Карагьозова-Финкова, Павлина Панова, Константин Пенчев, Атанас Семов и Красимир Влахов. Проверени са диспозитивът и относимите мотиви за съдебния контрол и ефективната защита.
Съд на ЕС, Решение от 14.05.2024 г. по дело C-15/24 PPU „Стачев“, ECLI:EU:C:2024:399. Първи състав: председател A. Arabadjiev; съдии T. von Danwitz, P. G. Xuereb, A. Kumin и I. Ziemele. Проверено е значението на правото на достъп до адвокат и оценката на доказателства при определяне на адекватна мярка за неотклонение.

Обхват на проверката: нормативната уредба и посочените правни изводи са проверени на 29.09.2026 г. По двете определения на апелативните съдилища от 2026 г. ЕПЕП потвърждава официалните данни за делата, но публичният текст на актовете е използван чрез Dela.bg; този вторичен източник е обозначен изрично.

Правна бележка: Материалът е обща правна информация. За конкретен случай трябва да се проверят точният акт, обвинението, актуалните доказателства, началният момент на задържането, приложимият максимален срок, процесуалното поведение и личните обстоятелства на обвиняемия.