Обвинение за кражба: наказания, доказателства и защита

Обвинение за кражба: доказателства и адвокатска защита

Обвинението за кражба не означава, че ще бъдете осъден. За осъдителна присъда трябва да се докаже, че именно Вие сте отнели чужда движима вещ без съгласието на лицето, което я владее, и с намерение противозаконно да я присвоите. Изчезването на вещта или намирането ѝ у Вас се преценява заедно с останалите доказателства — трябва да се установят кой я е отнел, как е станало това и с какво намерение.

За кражбата по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) наказанието е до осем години лишаване от свобода. Това е законовият максимум, а не наказание, което се налага във всеки случай. Ако сте призован или задържан, уточнете дали Ви търсят като свидетел или като обвиняем и за какво деяние. Като обвиняем можете да откажете обяснения и да разговаряте насаме със защитник — адвоката, който Ви защитава по делото. Запазете връчените документи, оригиналните записи и съобщения, както и документите за плащане, които могат да изяснят случая.

Какво да направите преди първия разпит?

Преди разпита уточнете дали ще бъдете разпитан като свидетел или като обвиняем и прочетете връчените Ви документи. Призовката, заповедта за задържане и постановлението за привличане като обвиняем имат различно значение. Самото повикване в полицията не означава, че вече сте привлечен като обвиняем.

Уточнете защо Ви викат. Попитайте дали Ви викат като свидетел, като обвиняем или за сведения. Правата и задълженията не са едни и същи.
Прочетете конкретното обвинение. Проверете вещта, времето, мястото, начина на отнемане и посочения член. Вземете препис от постановлението или съответния документ за привличането.
Обсъдете обясненията със защитник. По чл. 55 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) обвиняемият може да даде или да откаже обяснения. Консултацията помага да решите кога и по кои въпроси да говорите.
Запазете доказателствата, без да ги променяте. Посочете камерите, съобщенията, плащанията и хората, които могат да изяснят случая. Прочетете всеки протокол преди подпис и поискайте неточностите и възраженията Ви да бъдат отразени.

Не изтривайте разговори и не търсете свидетели, за да съгласувате версии. Когато има запис, който може да бъде заличен, кажете своевременно на адвоката откъде да бъде изискан. Подробностите за самия разпит са в ръководството за правата на обвиняемия при разпит.

Какво трябва да докаже обвинението?

Не сте длъжен да доказвате, че сте невинен. По делата от общ характер — тези, в които обвинението се повдига и поддържа от прокуратурата — то се доказва от прокурора и разследващите органи. При дело по частна тъжба доказването е задължение на пострадалия, който е подал тъжбата до съда. Отказът Ви да дадете обяснения не може сам по себе си да се използва срещу Вас — чл. 103 НПК.

За осъдителна присъда не стига предположение. Член 303 НПК изисква обвинението да бъде доказано по несъмнен начин. При кражба това означава да се установят както самото отнемане, така и извършителят, липсата на съгласие и намерението за присвояване.

Какво е кражба по чл. 194 НК?

Член 194 НК урежда отнемането на чужда движима вещ от владението на друго лице, без неговото съгласие, с намерение тя да бъде противозаконно присвоена. „Владение“ тук означава фактическата власт върху вещта. Човекът, от когото тя е взета, не е задължително да е нейният собственик.

Пари в брой, телефон, стоки, инструменти и бижута могат да бъдат предмет на кражба. Вещта може да е чужда и само отчасти — съсобствеността не изключва автоматично този състав. При безкасови пари, електронни операции и данни трябва да се провери конкретният механизъм; не всяко посегателство се квалифицира като кражба.

Имало ли е отнемане без съгласие?

Трябва да е прекъсната досегашната фактическа власт и да е установена нова власт върху вещта. Не е необходимо вещта да е продадена или използвана. Ако е била поверена за ползване, пазене или ремонт, трябва да се установи дали е отнета от чуждо владение, или е присвоена, след като вече е била предоставена. Разликата между кражба и обсебване е обяснена по-долу.

Има значение и докъде са стигнали действията. Опитът за кражба също може да бъде наказуем. Това, че нищо не е изнесено, не изключва отговорност, ако изпълнението е започнало и е останало недовършено по независещи от извършителя причини.

Как се установява намерението за присвояване?

Обвинението трябва да докаже, че човекът е съзнавал чуждия характер на вещта и е искал да се разпорежда с нея като със своя. Съдът преценява начина на вземане, укриването, продажбата, съобщенията и останалото поведение, а не само използваните от страните думи.

Объркване на сходни вещи, фактическа грешка или действителна убеденост, че вещта е собствена, могат да променят оценката. Такава версия се проверява заедно с останалите данни. Това не прехвърля тежестта на доказване върху обвиняемия.

За ориентация по отделните състави и свързаните въпроси можете да използвате практическата карта на Наказателния кодекс.

Какви наказания се предвиждат за кражба?

За кражба законът предвижда различни наказания според начина на извършване, стойността на вещта и другите обстоятелства. Приложимият член и алинея — правната квалификация — определят в какви граници съдът може да наложи наказание. Основните рамки по чл. 194–196а НК са:

Основна кражба — чл. 194, ал. 1: до осем години лишаване от свобода.
Маловажен случай — чл. 194, ал. 3: до една година лишаване от свобода, пробация или глоба от 51,13 до 153,39 евро — превалутираният размер на посочените в нормата 100–300 лв.
Квалифицирана кражба — чл. 195, ал. 1: от една до десет години лишаване от свобода.
Кражба в големи размери — чл. 195, ал. 2: от три до петнадесет години; съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото.
Опасен рецидив — чл. 196, ал. 1: от две до десет години за основната кражба; от три до петнадесет години за случаите по чл. 195, ал. 1 и 2; от пет до петнадесет години за специалния случай по чл. 195, ал. 3.
Особено големи размери и особено тежък случай — чл. 196а: от десет до двадесет години и конфискация на цялото или част от имуществото. Двете условия трябва да са налице едновременно.

Пробацията е наказание с определени мерки за контрол и въздействие, без лишаване от свобода. Конфискацията означава принудително отнемане в полза на държавата на цялото или част от имуществото на осъдения. Тя е различна от връщането на откраднатата вещ. Посочените рамки не изчерпват всички специални хипотези.

Защо виждате едновременно левове и евро? В проверения консолидиран текст на НК тези санкции още са изписани в левове. След въвеждането на еврото паричните стойности се прилагат с превалутиране по § 5, ал. 1 и чл. 12–13 от Закона за въвеждане на еврото. Използван е официалният курс 1 евро = 1,95583 лв.: 100 ÷ 1,95583 = 51,13 евро и 300 ÷ 1,95583 = 153,39 евро след закръгляване до втория знак. Това не е увеличение или намаление на наказанието.

Какво може да направи кражбата по-тежко наказуема?

Сред признаците по чл. 195, ал. 1 са повреждане на преграда, използване на техническо средство, моторно превозно средство или специален начин, предварителен сговор, повторност и кражба на автомобил. Всеки посочен признак трябва да бъде доказан, заедно с допълнителните условия на съответната точка.

Например предварителният сговор по т. 5 и повторността по т. 7 изискват случаят да не е маловажен. Не всяко участие на двама души доказва предварителна уговорка. А маловажният случай по чл. 195, ал. 4 се отнася само до хипотезите на ал. 1, т. 2 и т. 6, не до всяка квалифицирана кражба.

„Опасен рецидив“ също не означава просто наличие на предишна присъда. Проверяват се условията по чл. 29–30 НК, видът и изпълнението на наказанията и съответните срокове.

Ако върнете вещта, отпада ли обвинението?

Не автоматично. Връщането не заличава вече извършеното, но може да доведе до по-лека наказателна рамка или да е условие за друг начин на приключване на случая.

Член 197 НК се прилага за изрично изброени състави, когато вещта е върната или заместена до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция. Това е етапът, в който съдът събира и проверява доказателствата, а не всяко време преди окончателното приключване на делото.

За основната кражба по чл. 194, ал. 1 горната граница по чл. 197 става пет години. За маловажните случаи по чл. 194, ал. 3 и чл. 195, ал. 4 са предвидени пробация или глоба в превалутирания размер от 51,13 до 153,39 евро. Правилото не се пренася автоматично към всяка по-тежка квалификация.

Обсъдете със защитника как да се извърши и документира връщането или заместването. Протокол, разписка или банков документ трябва да показва какво действително е предадено или платено. Не използвайте контакта с пострадалия, за да искате промяна на показания или да упражнявате натиск.

Какво променя ниската стойност на вещта?

Ниската стойност не означава непременно, че няма престъпление или че наказанието ще е само глоба. Тя има значение за няколко различни правила. Маловажният случай остава престъпление, малозначителното деяние не е престъпно, а административна глоба се налага само при предвидените в закона условия.

Маловажен случай: престъпление, но по-леко наказуемо

Маловажен е случаят с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на същото престъпление. По чл. 93, т. 9 НК се отчитат незначителните вредни последици или липсата им и другите смекчаващи обстоятелства. Цената на вещта е важна, но не е единственият критерий. При основната кражба маловажният случай е уреден в чл. 194, ал. 3.

Малозначителност: деянието не е престъпно

При чл. 9, ал. 2 НК извършеното формално отговаря на описанието на престъпление в закона, но поради малозначителността си не е общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна. Тогава деянието не е престъпно. Малката цена или връщането на вещта сами по себе си не са достатъчни за този извод.

Административна глоба по чл. 218б НК

За маловажната кражба по чл. 194, ал. 3 и случаите по чл. 195, ал. 4 може да се приложи административният ред по чл. 218б, когато стойността е до две минимални работни заплати към датата на деянието и предметът е възстановен или заместен. Глобата е 51,13–153,39 евро, съответстващи на 100–300 лв. в текста на нормата.

Тези условия не са достатъчни, ако е налице изключение по ал. 2 — определена повторяемост, предходно осъждане или административно наказване, както и специален предмет като оръжие, боеприпаси или наркотични вещества. Следователно „под две минимални заплати“ не означава автоматично „само глоба“.

Освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК

Това е отделен ред за освобождаване от наказателна отговорност с административно наказание. За пълнолетен извършител на умишлено престъпление едно от условията е законът да предвижда до три години лишаване от свобода или по-леко наказание. Наред с това се проверява дали лицето не е осъждано за престъпление от общ характер, дали не е освобождавано по този ред и дали имуществените вреди са възстановени. При предишни осъждания или освобождаване по чл. 78а е необходима отделна преценка на правните им последици. Прилагат се и изключенията по ал. 7.

При обвинение по чл. 194, ал. 1 НК чл. 78а не се прилага, защото законът предвижда до осем години лишаване от свобода. Липсата на предишни осъждания или възможността за условна присъда не променя този законов максимум.

Общата глоба по чл. 78а, ал. 1 е 511,29–2556,46 евро — превалутирани 1000–5000 лв. За състави, наказуеми само с глоба или с глоба и друго по-леко наказание, се проверява специалното ограничение по ал. 5. Член 218б и чл. 78а имат различни условия. Не можете да изберете единия само защото предвижда по-ниска глоба; проверява се кой ред е приложим към доказаното деяние.

Разлика между кражба, грабеж, обсебване и измама

Не всяко невръщане на чужда вещ е кражба. При кражбата вещта е отнета без съгласието на лицето, което я владее. Ако за отнемането е използвана сила или заплашване, може да е налице грабеж. Ако вещта вече е поверена на човека, който я присвоява, се проверяват правилата за обсебване. При предаване вследствие на заблуждение може да става дума за измама.

Затова трябва да се установи не само у кого е намерена вещта, а как е била взета или предадена и с какво намерение е действало лицето. Само неизпълнен договор или спор за собственост не е достатъчен, за да се приеме кражба.

Грабеж, а не кражба

При грабеж по чл. 198 НК чуждата вещ се отнема с намерение за противозаконно присвояване, като за това се използва сила или заплашване. Грабеж е и кражбата, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази откраднатата вещ. В тази хипотеза е важно за какво е използвана силата — не всяко спречкване само по себе си установява този състав.

Обсебване на поверена вещ

При обсебването по чл. 206 НК човекът вече владее или пази чуждата вещ, а след това противозаконно я присвоява — започва да се разпорежда с нея като със своя. При кражбата, обратно, той я отнема от фактическата власт на друго лице. Ако спорът е за невърнат нает автомобил, предоставен лаптоп или поверен инструмент, трябва да се изяснят условията на предаване и последващите действия. Самото закъснение при връщането не доказва присвояване.

Предаване вследствие на измама

При измамата по чл. 209, ал. 1 НК човек е въведен или поддържан в заблуждение с цел имотна облага и в резултат на това е причинена имуществена вреда. Когато поради заблудата той сам предаде вещта, се проверява какво му е било представено невярно и дали именно това го е накарало да я предаде. Неизпълненото обещание само по себе си не доказва измама.

Намерена или погрешно получена вещ

При действително изгубена вещ може да се приложи чл. 207 НК. Алинея 1 предвижда отговорност, ако намерилият чужда движима вещ не съобщи за нея в едноседмичен срок на собственика, на човека, който я е изгубил, или на властта. Алинея 2 урежда отделно противозаконното присвояване на вещ, попаднала у лицето случайно или по погрешка.

Телефон, оставен върху маса, не е непременно изгубен. Собственикът може още да упражнява фактическа власт върху него, макар да не го държи в ръка. Затова твърдението „намерих го“ не е достатъчно — трябва да се изясни къде е бил телефонът и при какви обстоятелства е взет.

Автомобил: присвояване или временно ползване

Ако целта е автомобилът да бъде присвоен, може да е налице кражба по чл. 195, ал. 1, т. 12. При отнемане без съгласие с цел ползване се проверява чл. 346 НК. Връщането след това не доказва само по себе си какво е било намерението в началото.

Спор по договор или за собственост

Спорът за плащане, връщане на вещ или собственост може да се решава по граждански ред, без да е извършено престъпление. Но договорът не изключва наказателна отговорност, ако са доказани признаците на кражба, обсебване, измама или друго престъпление. Важни са действителната уговорка, начинът на предаване и последващите действия с вещта.

Кои доказателства са важни при обвинение за кражба?

Видеозаписите, показанията на свидетели, иззетите вещи и експертизите могат да изяснят кой е взел вещта, кога и при какви обстоятелства. Те се преценяват заедно; един отделен факт не трябва да се разглежда откъснато от останалите доказателства.

Видеозаписи, съобщения и документи за плащане

При видеозапис се проверяват източникът, качеството, непрекъснатостта, часът и възможността да се разпознае човекът. Присъствие близо до вещта не е същото като заснето отнемане. Съобщения и платежни документи могат да изяснят съгласието или произхода ѝ. Запазете оригиналите, не само отделен кадър или откъс.

Свидетели и разпознаване

Значение имат разстоянието, осветеността, продължителността на наблюдението и дали свидетелят е познавал човека преди това. При разпознаване се проверява редът на провеждане и дали предварително показване на лице или снимка е могло да повлияе на резултата.

Следи и намерени вещи

Пръстов отпечатък или ДНК следа върху предмет може да свърже човек с него, без непременно да установява кога е оставена следата и при какви обстоятелства. Намирането на вещта у обвиняемия има значение, но се съпоставя с времето, достъпа на други лица и останалите данни. Няма правило, че притежаването само по себе си доказва извършена кражба.

Адвокатът проверява и описите, серийните номера, опаковките, съхранението и начина на изземване. За тези действия вижте претърсване и изземване по НПК.

Оценката на вещта

Съществена е пазарната стойност към датата на деянието, не непременно цената на нова вещ или сумата, която пострадалият посочва. При употребяван или повреден предмет експертизата трябва да отчете състоянието му. Стойността има значение при преценката за маловажен случай, за приложението на чл. 218б и за кражбата в големи размери. При маловажността тя се оценява заедно с останалите обстоятелства.

Привличане като обвиняем и права по делото

При събрани достатъчно доказателства за виновността на определено лице и липса на основание за прекратяване разследващият орган докладва на прокурора и го привлича като обвиняем по чл. 219 НПК. Обвинението се посочва в постановление. Законът допуска привличане и чрез протокола за първото действие по разследването срещу лицето. В документа се описва какво престъпление му се приписва.

Имате право да узнаете обвинението, да се защитавате с адвокат, да представяте доказателства и да правите искания и възражения. Подробности има в материалите за привличането като обвиняем и етапите на досъдебното производство.

Когато сте призован като свидетел

Свидетелят дава показания, а обвиняемият — обяснения. По правило свидетелят е длъжен да разкаже добросъвестно и точно какво знае. По чл. 121 НПК той може да не отговаря на въпроси, които биха уличили него или посочените в закона негови близки в престъпление. Отделно чл. 119 дава на определени близки на обвиняемия право изцяло да откажат да свидетелстват. Свидетелят има и право да се яви на разпит с адвокат по чл. 122, ал. 2.

Ако по време на разпита свидетелят започне да дава показания, които го уличават в престъпление, чл. 139, ал. 7–11 предвижда прекратяване на разпита, разясняване на правата и условия за евентуалното му продължаване. Те са част от измененията в НПК, обнародвани в ДВ, бр. 59 от 30.06.2026 г. Разговорът „само за сведения“ не бива да се приема като обещание, че казаното няма правни последици.

Задържане и мерки за неотклонение

Обвинението за кражба не води автоматично до задържане под стража. Съдът проверява дали доказателствата подкрепят обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, и дали има реална опасност да се укрие или да извърши престъпление. Член 63 НПК предвижда и случаи, в които опасността се предполага до доказване на противното. Видът на мярката и редът за обжалване се преценяват отделно от въпроса за вината.

Полицейското задържане до 24 часа и прокурорското задържане до 72 часа са различни режими. От 1 август 2026 г. чл. 64а НПК урежда самостоятелно съдебно обжалване и на прокурорското постановление. Жалбата се подава чрез прокурора след връчването; изпращането и разглеждането са незабавни. Определението подлежи на въззивно обжалване в тридневен срок от съобщаването.

Ако обвиняемият е непълнолетен

Дете под 14 години не носи наказателна отговорност. Между 14 и 18 години отговорност има при условията на чл. 31, ал. 2 НК — ако лицето е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Защитникът е задължителен, а наказанията и производството следват специалните правила за непълнолетни.

Как може да приключи делото?

В зависимост от доказателствата и законовите основания делото може да бъде прекратено или да завърши с оправдателна или осъдителна присъда. Възможно е и споразумение. Промяната към по-леко обвинение не е равнозначна на оправдаване.

Прекратяване, оправдаване или по-лека квалификация

Когато няма достатъчно доказателства за обвинението или деянието не е престъпно, се преценява основанието за прекратяване, а в съдебната фаза — за оправдателна присъда. В други случаи отнемането е доказано, но липсва обстоятелство, което прави кражбата по-тежко наказуема. Тогава може да се приложи по-лек състав. Отделно се проверява дали престъплението е довършено, или е останало опит.

Тази промяна се нарича преквалифициране: към доказаните факти се прилага различна правна разпоредба. За чл. 197, чл. 218б и чл. 78а допълнително трябва да са изпълнени условията, обяснени по-горе.

Споразумение

Дело за кражба по принцип може да приключи със споразумение по чл. 381–384 НПК. Проверяват се законовите ограничения, а причинените имуществени вреди трябва да са възстановени или обезпечени. Обвиняемият признава вината си и се отказва от разглеждане по общия ред.

Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Затова решението не бива да се взема само за да приключи всичко по-бързо. Преди него се сравняват доказателствата, възможните възражения и последиците от осъждането.

Съкратено съдебно следствие

При чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият признава изцяло фактите в обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Когато признанието е подкрепено от доказателствата и са изпълнени условията, при осъждане определеното лишаване от свобода се намалява с една трета по чл. 58а НК.

Признанието пред полицията само по себе си не дава това намаление. Съкратеният ред изисква признаване на всички факти от обвинителния акт, затова трябва да бъде обсъден внимателно, ако отричате да сте взели вещта или оспорвате други основни факти. Ако определяне на наказанието по чл. 55 НК е по-благоприятно, се прилага този ред, а не допълнително намаление с една трета върху него.

Условна присъда

По чл. 66 НК съдът може да отложи изпълнението на наложено лишаване от свобода до три години. Общото правило изисква лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да прецени, че ефективното изтърпяване не е необходимо. Ако има предишно осъждане, проверява се дали е настъпила реабилитация — заличаване на осъждането и по правило на последиците му за бъдеще.

Липсата на предишни осъждания не гарантира условна присъда. При условно осъждане съдът налага лишаване от свобода, но отлага изпълнението му за изпитателен срок. Пробацията е различен вид наказание. И в двата случая има осъждане, а не оправдаване.

Какво показва проверената съдебна практика?

Опитът е наказуем и когато парите не са намерени

В Решение № 15 от 24.02.2020 г. по н. д. № 1027/2019 г., II н. о. на ВКС е разгледан опит за кражба: изпълнението е започнало, но търсените пари не са открити. Съдът потвърждава значението на прекъсването на досегашното владение и установяването на ново за довършването на кражбата.

За защитата това означава: трябва да се проверят конкретните действия и докъде са стигнали. Липсата на изнесена вещ не е достатъчна сама по себе си за извод, че няма наказуемо деяние.

Кои части от Постановление № 6/1971 г. остават приложими

Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК на ВКС обсъжда актуалността на Постановление № 6 от 26.04.1971 г. на Пленума на ВС. Принципните положения за кражбата запазват значение, но раздел III от диспозитива е обявен за изгубил сила. Трябва да се отчита и отпадналото старо разграничение в защитата на обществената и личната собственост.

Затова позоваването на постановлението изисква проверка на конкретното указание, последващата практика и действащия закон, а не пренасяне на целия стар текст без уточнения.

Споразумение с един от няколко подсъдими

С Тълкувателно решение № 1/2025 от 27.05.2026 г. по тълк. д. № 1/2025 г., ОСНК на ВКС е прието, че за одобряване на споразумение с един или някои подсъдими за съвместна престъпна дейност не е нужно съгласието на останалите подсъдими и техните защитници по чл. 384, ал. 3 НПК.

Изискванията за съгласие на други страни, допуснати да участват в делото и засегнати от споразумението, остават приложими, когато законът ги предвижда. Споразумението на един участник не предрешава вината на останалите. При обвинение за кражба с повече лица всеки защитник трябва да прецени отделно положението на своя подзащитен.

Често задавани въпроси

По различен ред ли се разглежда кражба от роднина или човек от същото домакинство?

Да, в случаите по чл. 218в, т. 2 НК делото се води по тъжба на пострадалия — писмено искане до съда, с което той поддържа обвинението. Това се отнася до кражба на частно имущество, когато пострадалият е съпруг, роднина по права линия (родител, дете, баба, дядо, внук и др.) или брат или сестра на извършителя, живее с него в едно домакинство или е негов настойник или попечител. Роднинството не означава, че вземането на вещта е позволено.

По чл. 81, ал. 3 НПК тъжбата по правило се подава в шестмесечен срок от узнаването за престъплението. Ако вече образуваното наказателно производство е спряно, защото престъплението се преследва по тъжба на пострадалия — чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК — законът свързва срока с получаването на съобщението за спирането. Затова са важни както моментът на узнаване, така и получените документи.

Достатъчно ли е пострадалият да каже, че вече няма претенции?

Не. Когато обвинението се поддържа от прокуратурата, изявлението „нямам претенции“ само по себе си не прекратява делото. То може да има значение за установяването на възстановените вреди и за определянето на наказанието. При дело по частна тъжба оттеглянето на тъжбата или помирението се разглеждат по отделни правила.

Подписът върху протокол означава ли признание?

Не непременно — важно е какъв документ подписвате и какво пише в него. Подписът за получено копие удостоверява получаването. Подписът под протокол за разпит потвърждава записаното в него, затова проверете дали думите Ви са отразени точно. Протоколът за доброволно предаване също трябва да се прочете: предаването на вещ не е равнозначно само по себе си на признание на вина, но съдържащите се в документа изявления могат да имат значение по делото.

Трябва ли да събера всички документи преди консултация?

Не. За първия разговор са полезни видът на обвинението, органът, който Ви е потърсил, и датата на следващото действие. Подгответе наличните призовки, постановления, протоколи и документи за вещта. Кажете и какво липсва, за да се прецени откъде да бъде изискано.

Имате призовка, постановление или предстоящ разпит за кражба?

За първоначална преценка посочете какъв документ сте получили, кой орган го е издал и кога е следващото действие. Ако разполагате с протоколи, записи, съобщения или документи за собственост и плащане, те могат да помогнат, но не е нужно да изчаквате да съберете цялото дело, преди да обсъдите защитата.

Контакти Онлайн консултация

Правни източници и обхват на проверката

Правните източници са посочени за проверка на разгледаните правила. При редакцията на 15 септември 2026 г. са сверени разпоредбите на НК и НПК, свързани с уточнените обяснения. Цитираните съдебни актове са запазени от предходната редакция; не е извършено ново изчерпателно проучване на практиката.

Наказателен кодекс — Министерство на правосъдието: чл. 2, 9, 18, 29–31, 42а, 44, 55, 58а, 66, 78а, 85, 93, 194–198, 206–207, 209, 218б–218в и 346.
Наказателно-процесуален кодекс — Министерство на правосъдието: чл. 24–25, 55, 63–64а, 81, 94, 103–107, 119–122, 139, 219, 303–304, 371–373 и 381–384.
Закон за изменение и допълнение на НПК, ДВ, бр. 59 от 30.06.2026 г.: гаранциите при разпит и новият съдебен контрол по чл. 64а, в сила от 01.08.2026 г.
Закон за въвеждане на еврото — текст, публикуван от БНБ: чл. 12–13 и § 5, ал. 1 относно превалутирането на глобите. ЕЦБ — дата на въвеждане и официален курс.
ВКС, Решение № 15/24.02.2020 г. по н. д. № 1027/2019 г., II н. о.: опит за кражба и момент на довършване.
ВКС, Тълкувателно решение № 1/24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК: актуалност на старите постановления, включително Постановление № 6/26.04.1971 г. на Пленума на ВС.
ВКС, Тълкувателно решение № 1/2025 от 27.05.2026 г. по тълк. д. № 1/2025 г., ОСНК: съгласие при споразумение с един или някои от подсъдимите.

Практическите насоки са адвокатски коментар, а не обещание за изхода на конкретно дело. Приложимата редакция на НК се определя според датата на деянието и евентуалния по-благоприятен закон до влизане на присъдата в сила. За индивидуална преценка са необходими фактите и доказателствата по случая.