Закана за убийство по чл. 144 НК: кога е престъпление и как се доказва
Накратко: Не всяка груба реплика, караница или изблик на гняв е престъпление. При закана за убийство по чл. 144, ал. 3 НК се проверява дали заплахата е достигнала до конкретния човек и дали, в обстановката, в която е отправена, е могла реално да бъде възприета като сериозна.
Не е необходимо пострадалият действително да е изпаднал в паника. Не е нужно и човекът, отправил заканата, вече да е решил да извърши убийство. Решаващи са точните думи или действия и контекстът около тях.
Ако заплахата е текуща и има непосредствен риск, първата стъпка е безопасността: отдалечете се от опасната ситуация, обадете се на 112 и запазете наличните съобщения, записи и данни за свидетели.
Кога е престъпление
В ежедневния език по-често казваме „заплаха“. Наказателният кодекс използва термина „закана“. За да има престъпление, не е достатъчно да е казано нещо обидно, грубо или агресивно.
При закана с убийство по чл. 144, ал. 3 НК съдът проверява дали думите или действията действително са носили послание за отнемане на живот и дали в конкретната обстановка са могли да породят основателен страх, че това може да се случи.
Какво трябва да се докаже
Най-важните въпроси са четири. Те звучат просто, но всеки от тях трябва да се прецени според доказателствата по конкретния случай.
- Имало ли е закана с убийство? Тя може да бъде изразена с думи или с действия.
- Достигнала ли е до конкретния човек? Заканата трябва да е възприета от адресата.
- Могла ли е да бъде възприета като сериозна? Проверява се цялата обстановка, а не само една отделна реплика.
- Съзнавал ли е деецът какво прави? Трябва да е съзнавал съдържанието на заканата и че тя достига до заплашения като действителна заплаха.
Това не означава, че прокуратурата трябва да докаже, че човекът вече е бил решил действително да извърши убийство. Не се изисква и доказване, че пострадалият е изпитал точно определена степен на страх.
Как се преценяват думите
Реплика като „Ще те убия“ може да е закана с убийство, но не автоматично. Съдът проверява как е казана, какво се е случило непосредствено преди и след нея и как би звучала тя за човек в същата ситуация.
Особено значение могат да имат физическа агресия, оръжие или опасен предмет, предходни заплахи, преследване, отношенията между страните, мястото и времето на конфликта и поведението след него.
Практическият въпрос е не само „какви думи са казани“, а „какво са означавали тези думи в конкретната обстановка“.
Затова тежка реплика не води непременно до осъдителен извод. В Решение № 435/05.08.2024 г. на ВКС конкретните думи и действия са оценени в контекста на вече ескалирал физически конфликт и ВКС оставя в сила оправдателната въззивна присъда.
Трябва ли човекът да се е уплашил
Не. Законът не изисква да се доказва паника, безсъние или медицински проблем. Проверява се дали заканата, според обстановката, е могла да породи основателен страх, че ще бъде изпълнена.
Това е и разликата между действителното преживяване на конкретния човек и правната преценка на съда. Реакцията на пострадалия има значение като част от доказателствата, но сама по себе си не решава дали престъплението е извършено.
Как се доказва
Не е задължително да има аудиозапис или видео. Заканата може да се доказва чрез различни източници, които съдът трябва да разгледа заедно.
Какво може да има значение
- показанията на човека, към когото е отправена заканата;
- свидетели, които са чули или видели случилото се;
- SMS, Viber, WhatsApp, Messenger, имейл или други съобщения;
- аудио или видео, когато такова съществува и може да бъде проверено;
- сигнал на 112 и полицейски документи;
- снимки и медицински документи при съпътстваща физическа агресия;
- предходни отношения и действия, когато помагат да се разбере смисълът на конкретната закана.
Актуалната практика на ВКС показва защо доказателствата не трябва да се четат изолирано. В Решение № 23/15.01.2026 г. по н. д. № 852/2024 г., II н. о. ВКС отменя оправдателна въззивна присъда, защото доказателствата за твърдяната закана са били оценени изолирано. Съдът подчертава, че трябва да се гледат заедно показанията, кой реално е могъл да чуе думите, физическото нападение и останалата обстановка.
Същото решение показва и нещо практично: фактът, че точните заканителни думи не са описани в първоначалния сигнал, сам по себе си не означава, че по-късните свидетелски показания са недостоверни. Трябва да се оцени целият доказателствен материал.
При електронни съобщения е полезно да се пази оригиналната кореспонденция на устройството, а не само отделен изрязан screenshot. Не редактирайте файловете и не изтривайте съобщенията около спорния разговор. Повече практически насоки има в „Какво да запазя като доказателство?“.
Не публикувайте доказателствата в социалните мрежи. Това може да разкрие лични данни, да създаде допълнителен спор и да затрудни последващата проверка на съдържанието.
Ако сте заплашен
При непосредствен риск за живота или здравето Ви първо потърсете безопасно място и се обадете на 112.
След като непосредствената опасност е овладяна, запазете наличните доказателства и запишете фактите, докато са пресни. За първоначален сигнал е полезно да посочите:
- точните думи или действия, доколкото ги помните;
- датата, часа и мястото;
- кой е присъствал и кой може да е чул или видял случилото се;
- има ли съобщения, записи, снимки или други материали;
- има ли предходни заплахи, насилие или преследване, които са свързани със случая.
Не е нужно да сте събрали „цялото дело“, за да подадете сигнал. При закана с убийство по чл. 144, ал. 3 НК наказателното преследване е от общ характер и сигнал може да бъде подаден до полицията или прокуратурата.
Ако Ви обвиняват
Защитата не трябва да се свежда до „казах го, но не съм искал да го направя“. Това само по себе си не изключва престъплението.
По-важно е да се установи какво точно е казано или направено, кой го е възприел и каква е цялата обстановка. При електронна комуникация трябва да се гледа целият разговор, а не само отделен screenshot или една извадена реплика.
Какво обичайно се проверява
- точният израз или действие, посочени в обвинението;
- кой действително е могъл да ги чуе или възприеме;
- има ли пълен запис или само откъс;
- как е започнал и как е протекъл конфликтът;
- какво е било поведението на страните непосредствено преди и след случилото се;
- има ли противоречия между свидетелските показания и обективните данни.
Кога може да е друго престъпление
Една заплаха не винаги се квалифицира само по чл. 144 НК. Целта, с която е отправена, може да промени правната оценка.
Ако заплашването се използва, за да бъде принуден човек да направи, да не направи или да търпи нещо против волята си, може да се обсъжда принуда по чл. 143 НК. Ако целта е човекът да се разпореди с имущество или право или да поеме имуществено задължение, може да е относимо изнудване по чл. 213а НК.
При системно следене, нежелана комуникация или друго повтарящо се заплашително поведение може да възникне въпрос и за системно следене по чл. 144а НК. Точната квалификация зависи от доказаните факти, а не от това как страните сами са нарекли поведението.
При домашно насилие
Заканата може да бъде част от домашно насилие. Чл. 144, ал. 3 НК предвижда по-тежкия състав и когато деянието е извършено в условията на домашно насилие.
За наказателното дело законът използва собствено определение за „домашно насилие“ в чл. 93, т. 31 НК. То не трябва автоматично да се смесва с кръга на лицата и правилата по Закона за защита от домашното насилие.
Отделно от наказателното производство може да има основание и за защита по Закона за защита от домашното насилие. По действащия чл. 10 молбата за защита се подава до три месеца от акта на домашно насилие, а при обективна невъзможност — не по-късно от шест месеца.
По-подробно за заповедта за защита и доказателствата вижте „Домашно насилие: защита и доказателства“.
Какво наказание се предвижда
За закана с убийство чл. 144, ал. 3 НК предвижда лишаване от свобода до шест години. Това е максималният размер по закона, а не автоматично наказание за всеки случай.
Конкретното наказание зависи от фактите по делото, съдебното минало, начина на извършване, съпътстващото насилие и останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Закана с друго престъпление и закана с убийство не са едно и също. Общият състав по чл. 144, ал. 1 НК е сред престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия. Заканата с убийство по ал. 3 не е включена в този частен ред и се разследва по общия ред.
Какво приема ВКС
Трите решения по-долу показват различни страни на един и същ въпрос: как се преценяват думите, контекстът и доказателствата.
Решение № 307/11.09.2023 г.
Съд: Върховен касационен съд, III наказателно отделение, н. д. № 179/2023 г.
Състав: председател Лада Паунова; членове Валя Рушанова и Христина Михова.
Практически извод: съдът не проверява дали човекът непременно се е уплашил, а дали заканата в конкретната обстановка е могла да бъде възприета като сериозна. Не е необходимо и деецът вече да е решил действително да извърши убийството.
Пълен текст на решението във ВКС
Решение № 435/05.08.2024 г.
Съд: Върховен касационен съд, I наказателно отделение, н. д. № 384/2024 г.
Състав: председател Ружена Керанова; членове Румен Петров и Светла Букова.
Практически извод: тежките думи не се оценяват отделно от конфликта. При установената по делото обстановка ВКС приема, че репликите и действията са непосредствено агресивно отреагиране, а не заканително поведение по чл. 144, ал. 3 НК, и оставя в сила оправдателната въззивна присъда.
Пълен текст на решението във ВКС
Решение № 23/15.01.2026 г.
Съд: Върховен касационен съд, II наказателно отделение, н. д. № 852/2024 г.
Състав: председател Биляна Чочева; членове Петя Шишкова и Пламен Дацов.
Практически извод: доказателствата трябва да се оценяват заедно. Липсата на точните заплашителни думи в първоначален сигнал не обезсилва автоматично по-късните свидетелски показания. ВКС отменя оправдателната въззивна присъда и връща делото за ново разглеждане заради неправилен доказателствен подход.
Пълен текст на решението във ВКС
За още подбрани решения вижте „Съдебна практика по наказателни дела“ и „Наказателен кодекс: практическа карта“.
Често задавани въпроси
Достатъчно ли е някой да каже „Ще те убия“?
Не автоматично. Съдът проверява как са изречени думите, какво ги е предшествало и последвало и дали в конкретната обстановка са представлявали действителна закана, която е могла да бъде възприета като сериозна.
Трябва ли да има запис на заплахата?
Не. Заканата може да се доказва със свидетелски показания, съобщения, записи, данни от 112, полицейски документи и други относими доказателства. Записът е само един от възможните източници.
Може ли да има закана без думите „Ще те убия“?
Да. Заканата може да бъде изразена с думи или действия. Важното е от поведението да се разбира заплаха за отнемане на живот, тя да е достигнала до конкретния човек и в обстановката да е могла да бъде възприета като сериозна.
Какво да направя при заплаха по Viber, WhatsApp или Messenger?
Не изтривайте разговора и не редактирайте съдържанието. Запазете оригиналната кореспонденция на устройството и, когато е възможно, резервно копие. При непосредствен риск се обадете на 112.
Заканата за убийство частно дело ли е?
Не. Заканата с убийство по чл. 144, ал. 3 НК се преследва по общия ред. Частният ред по чл. 161, ал. 1 НК се отнася до общия състав по чл. 144, ал. 1 НК.
Какво е наказанието за закана с убийство?
Чл. 144, ал. 3 НК предвижда лишаване от свобода до шест години. Конкретното наказание се определя според всички обстоятелства по делото и данните за дееца.
Правни източници и обхват на проверката
- Наказателен кодекс — проверени чл. 143, чл. 144, чл. 144а, чл. 161, чл. 213а и чл. 93, т. 31 по действащата към 27.09.2026 г. редакция.
- Закон за защита от домашното насилие — проверен чл. 10 относно срока за молба за защита.
- ВКС, III н. о., Решение № 307/11.09.2023 г. по н. д. № 179/2023 г. — състав: председател Лада Паунова, членове Валя Рушанова и Христина Михова.
- ВКС, I н. о., Решение № 435/05.08.2024 г. по н. д. № 384/2024 г. — състав: председател Ружена Керанова, членове Румен Петров и Светла Букова.
- ВКС, II н. о., Решение № 23/15.01.2026 г. по н. д. № 852/2024 г. — състав: председател Биляна Чочева, членове Петя Шишкова и Пламен Дацов.
Проверката е извършена към 27 септември 2026 г. Подборът на съдебна практика е целеви по въпросите в публикацията и не е изчерпателен преглед на всички решения по чл. 144 НК.
Правна бележка: Материалът е обща правна информация. За конкретен случай трябва да се проверят точните думи или действия, контекстът, отношенията между лицата, наличните доказателства, процесуалният ред и приложимата редакция на закона.