Европейска заповед за арест: процедура, права и основания за отказ

Ако сте задържан в България по Европейска заповед за арест, предаването Ви на другата държава не е автоматично. Българският съд трябва да провери дали заповедта отговаря на закона, дали има основание да откаже предаването и дали са нужни допълнителни гаранции.

Поискайте адвокат веднага и не давайте съгласие за предаване, преди да разберете какво точно се иска и какви възражения могат да бъдат направени. Съгласието ускорява процедурата и след изтичането на срока за оттеглянето му решението за предаване е окончателно.

Процедурата накратко

Точният ред зависи от начина, по който е получена заповедта, и от това дали давате съгласие за предаване.

01Задържане

Проверяват се основанието, срокът и документите.

02Адвокат и превод

Имате право на адвокат, информация и при нужда преводач.

03Съдебна проверка

Съдът проверява условията за предаване и възможните основания за отказ.

04Съгласие или общ ред

Съгласието ускорява производството, но променя възможностите за защита.

05Решение

По общия ред има обжалване; при неоттеглено съгласие решението е окончателно.

Какво е Европейска заповед за арест

Европейската заповед за арест, съкратено ЕЗА, е съдебно решение на държава от Европейския съюз, с което друга държава членка се иска да задържи и предаде определено лице.

Заповедта може да е издадена, защото срещу лицето се води наказателно производство, или защото вече има присъда, която трябва да бъде изпълнена. Това разграничение е важно, защото част от възможностите за защита са различни.

ЕЗА не е обикновена екстрадиция. Между държавите от ЕС действа по-бърз режим, основан на взаимното признаване на съдебни решения. Това обаче не означава, че българският съд само формално потвърждава чуждото искане.

Ако Ви търси държава извън ЕС, обикновено не става дума за ЕЗА. Тогава се прилага друг ред за екстрадиция.

Кога може да бъде издадена ЕЗА

ЕЗА не се използва за всяко нарушение. Законът поставя минимални прагове според предвиденото или вече наложеното наказание.

По чл. 36 ЗЕЕЗА, когато лицето се търси за наказателно преследване, деянието трябва да е наказуемо в издаващата държава с лишаване от свобода или друга мярка, изискваща задържане, с максимален срок поне една година. Ако вече има наложено наказание или мярка, срокът трябва да е поне четири месеца.

Трябва ли описаното деяние да е престъпление и в България

Не винаги. За определени категории тежки престъпления законът не изисква да се проверява дали същото поведение е престъпление и по българския закон, ако са изпълнени законовите условия.

При останалите случаи тази проверка може да е решаваща. Тя се нарича двойна наказуемост. Не се търси непременно същото наименование на престъплението в двете държави. Важното е дали описаното фактическо поведение съставлява престъпление и в България.

За ориентация по българския наказателен състав може да използвате практическата карта на Наказателния кодекс.

Какво става след задържането в България

Процедурата може да започне в рамките на часове. Затова първо трябва да се установи на какво основание сте задържан и какъв документ е издаден.

Според начина, по който ЕЗА е получена, законът допуска различни начални действия. В определени случаи полицията може първоначално да задържи лицето до 24 часа, а след проверка съдът или прокурорът могат да осигурят задържане до 72 часа. След това съдът се произнася и по мярката за неотклонение.

Не приемайте автоматично, че това е същият режим като обичайното 72-часово прокурорско задържане по НПК. Производството по ЕЗА има собствени правила по ЗЕЕЗА.

За общата ориентация по сроковете вижте и справочника за процесуалните срокове.

Какви права имате след задържането

Имате право на адвокат още след задържането. Ако не владеете български език, трябва да бъде осигурен и преводач.

Трябва да бъдете информиран защо сте задържан и какво се иска с Европейската заповед за арест. Законът предвижда и декларация за правата на разбираем за Вас език.

право на адвокат в България;
право на преводач, когато е необходим;
право да бъдете запознат със заповедта и основанието за задържане;
право да бъдете изслушан от съда;
право да представите възражения и доказателства;
право да дадете или да откажете съгласие за предаване;
право при общия ред да обжалвате решението за предаване;
право да посочите адвокат и в издаващата държава, който да подпомага защитата в България.

Не подписвайте съгласие за предаване само защото Ви е представено като формалност. Преди това трябва да знаете за какво престъпление сте търсен и дали има реално основание да се възрази срещу предаването.

Как протича делото пред българския съд

Компетентен е окръжният съд по мястото, където се намирате. За София това е Софийският градски съд.

Законът предвижда бърза процедура. Съдът насрочва заседание в 7-дневен срок от задържането от полицията. Делото се разглежда в открито заседание с участие на прокурор, исканото лице и адвоката му.

Това дело не решава дали действително сте виновен за престъплението. Българският съд проверява дали заповедта отговаря на изискванията, дали са налице основания за отказ, дали трябва да бъдат дадени гаранции и дали има причина предаването да бъде отложено.

Ако информацията в ЕЗА не е достатъчна, съдът може да поиска допълнителни сведения от издаващата държава.

Кога съдът трябва да откаже предаването

При основанията по чл. 39 ЗЕЕЗА съдът няма избор: ако законовите условия са налице, ЕЗА не се изпълнява.

Амнистия в България

Когато престъплението е амнистирано в България и попада под българската наказателна юрисдикция.

Вече има окончателно решение за същото деяние

При условията на закона се прилага забраната едно лице да бъде преследвано или наказвано отново за същото деяние.

Лицето е малолетно

Съдът отказва, ако исканото лице е малолетно според българското право.

Кога съдът може да откаже предаването

При чл. 40 ЗЕЕЗА съдът има право на преценка. На юридически език това са факултативни основания за отказ. Наличието на едно от тях не означава автоматично, че съдът ще откаже предаването.

Сред по-важните случаи са:

в България вече се води наказателно производство за същото престъпление;
такова производство е било прекратено при условията на закона;
е изтекла приложима давност и случаят попада под българска юрисдикция;
има окончателно осъждане в държава извън ЕС за същото престъпление при законовите условия;
ЕЗА е за изпълнение на присъда, а лицето е български гражданин или живее трайно в България и наказанието може да бъде изпълнено тук;
деянието е извършено изцяло или отчасти в България;
при случаите, в които се изисква, липсва двойна наказуемост;
присъдата е постановена в отсъствие и не са осигурени необходимите гаранции за защита.

Тук фактите са решаващи. Не е достатъчно само да се посочи, че формално е налице някоя от хипотезите. Трябва да се обясни защо в конкретния случай отказът е оправдан.

Ако деянието е извършено в България, има ли автоматичен отказ

Не. Фактът, че престъплението е извършено изцяло или частично в България, може да има значение, но сам по себе си не задължава съда да откаже ЕЗА.

СЕС, C-712/25 PPU, Растошев, 12.02.2026 г.

Съдът на ЕС приема, че изпълнението на ЕЗА е правилото, а отказът е изключение. Когато националният закон предвижда основание, при което съдът може да откаже, той трябва действително да прецени конкретните обстоятелства.

За Вас това означава: възражението „част от деянието е в България“ не е достатъчно само по себе си. Трябва да се посочат конкретни причини защо наказателното производство следва да остане в България.

Може ли ЕЗА да не бъде изпълнена заради риск за основните права

Възможно е, но са нужни конкретни доказателства. Общо твърдение, че условията в затворите или съдебната система на другата държава са лоши, не е достатъчно.

Практиката на Съда на ЕС изисква първо надеждни и актуални данни за реален проблем, а след това индивидуална преценка дали точно това лице ще бъде изложено на сериозен риск след предаването.

При условията на задържане основни решения са Aranyosi и Căldăraru и Dorobantu.

Практически важно: полезни са официални и актуални данни за конкретното място на задържане, както и информация за личното здравословно състояние или други обстоятелства, които увеличават риска.

Може ли български гражданин да бъде предаден по ЕЗА

Да. Българското гражданство само по себе си не спира предаването.

Ако ЕЗА е за наказателно преследване на български гражданин или лице, което постоянно пребивава в България, законът предвижда гаранция при приложимите условия: след приключване на производството в издаващата държава лицето да бъде върнато в България за изтърпяване на евентуално наложеното наказание.

Ако ЕЗА е за изпълнение на вече постановена присъда, положението е различно. При законовите условия българският съд може да откаже предаването и наказанието да бъде изпълнено в България.

Какво става, ако присъдата е постановена без Ваше участие

Задочната присъда не води автоматично до отказ. Съдът проверява дали правото Ви на защита е било действително гарантирано.

Значение има дали сте били уведомени за процеса, дали сте били защитаван от адвокат, дали сте знаели, че делото може да приключи без Вас, и дали след предаването ще имате реална възможност за ново разглеждане или обжалване по същество.

Трябва ли да дадете съгласие за предаване

Не вземайте това решение преди да бъдат проверени основанията за защита. Съгласието може да е разумно в определени случаи, но ускорява процедурата и след определен момент решението става окончателно.

По ЗЕЕЗА даденото съгласие може да бъде оттеглено в 3-дневен срок. Ако не бъде оттеглено, съдът се произнася по съкратената процедура.

Отделно може да се постави въпросът дали да се откажете от т.нар. принцип на особеността. Казано просто, това правило по начало ограничава възможността след предаването да бъдете преследван или задържан за други по-стари престъпления, които не са били включени в ЕЗА, освен в предвидените от закона случаи.

Може ли решението за предаване да се обжалва

Да, ако производството е по общия ред. Решението на окръжния съд може да бъде обжалвано пред съответния апелативен съд в 5-дневен срок от обявяването. Прокурорът също може да протестира решението.

Апелативният съд разглежда жалбата или протеста в кратък срок и неговото решение е окончателно.

При дадено и неоттеглено съгласие положението е различно: съдебното решение по съкратения ред е окончателно.

Сроковете са кратки. Ако вече имате решение, веднага трябва да се провери кога е обявено и по кой ред е постановено.

Какво трябва да провери адвокатът по дело за ЕЗА

При конкретен случай защитата не започва с въпроса „ще ме предадат ли“, а с проверка на документите и фактите.

Защо е издадена ЕЗА: за наказателно преследване или за изпълнение на присъда.
Кой я е издал и на какъв национален съдебен акт се основава.
Описани ли са достатъчно ясно деянието, времето, мястото и участието на лицето.
Спазени ли са законовите прагове за наказанието.
Нужна ли е двойна наказуемост и ако да, налице ли е.
Има ли задължително основание за отказ.
Има ли основание, при което съдът може да откаже, и какви факти го подкрепят.
Има ли задочна присъда и какви гаранции за защита са дадени.
Нужна ли е гаранция за връщане в България.
Има ли конкретен риск за основните права.
Законосъобразно ли е задържането и каква мярка е определена.
Има ли смисъл да се даде съгласие за предаване.

Ако нямате цялата преписка, не отлагайте първата консултация. Полезни са документът за задържане, копие или информация за ЕЗА, декларацията за правата и всички съдебни книжа, с които разполагате.

За повече решения по темата вижте практиката на Съда на Европейския съюз по наказателни дела.

Често задавани въпроси

Задържан сте по Европейска заповед за арест?

За първата преценка са важни издаващата държава, целта на ЕЗА, документите за задържането, престъплението, за което се иска предаване, и дали вече има насрочено съдебно заседание.

Подгответе консултацията Контакти

Правни източници и обхват на проверката

Рамково решение 2002/584/ПВР — европейската правна рамка за ЕЗА.
Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест — проверени са относимите правила за изпълнение, отказ, гаранции, съгласие и обжалване.
СЕС, C-712/25 PPU, Растошев — териториалната връзка с България не води сама по себе си до автоматичен отказ.
СЕС, Aranyosi и Căldăraru — риск от нечовешко или унизително третиране.
СЕС, Dorobantu — конкретна оценка на условията на задържане.

Обхват на проверката: нормативната рамка и посочената практика са прегледани към 20 септември 2026 г. Подборът не е изчерпателен преглед на всички решения по Европейската заповед за арест.

Правна бележка: Материалът има общ информационен характер и не замества индивидуална правна консултация. В конкретно дело защитата зависи от съдържанието на ЕЗА, целта на заповедта, издаващата държава, фактите, процесуалната история и наличните доказателства.