Адвокат по наказателно право в София
Обадете се: 0884 074 421
BG EN
Обадете се на адвоката
Правно ръководство Интернет измами

Онлайн измама: къде да подадете сигнал и какво да запазите

Ако вече сте изпратили пари, данни за карта или парола, първата задача е да ограничите вредите. Свържете се с банката си, блокирайте картата или достъпа, ако това е необходимо, и не изпращайте повече пари независимо какво Ви обещават.

След това запазете следите и подайте сигнал. Не е необходимо да знаете истинското име на измамника или точния член от Наказателния кодекс. Профилът, телефонът, чатът, линкът към обявата, банковата сметка и документът за плащането вече са полезна отправна точка.

Най-важното е да не изтриете информацията от яд, притеснение или срам. Именно неща, които изглеждат дребни — потребителско име, час на съобщение или номер на операция — могат по-късно да помогнат за свързването на профил, сметка и конкретен човек.

Какво да направите веднага

Не всяка онлайн измама изисква едни и същи действия. Най-важно е какво вече сте предоставили — пари, данни за карта, парола, код за потвърждение или достъп до устройство.

  1. Спрете плащанията. Не изпращайте допълнителна „такса“, „данък“, „комисиона“ или сума за „освобождаване“ на вече изпратените пари.
  2. Свържете се с банката. Ако има плащане или компрометирани банкови данни, направете това възможно най-бързо.
  3. Не трийте разговора. Запазете целия чат, а не само съобщението, в което са поискани парите.
  4. Запазете профила, обявата и сайта. След сигнализирането те могат да бъдат изтрити или променени.
  5. Сменете компрометираните пароли. Ако една и съща парола е използвана и другаде, сменете я и там.
  6. Подайте сигнал. Не е необходимо Вие да издирвате извършителя.

Внимавайте и за втора измама. След загуба на пари може да се появи човек, който обещава да ги „възстанови“ срещу предварителна такса. Не плащайте само защото някой твърди, че има специален достъп до банка, борса, полиция или международна система.

Ако сте изпратили пари

Обадете се на банката възможно най-бързо. Това не означава, че сумата непременно може да бъде върната, но бързата реакция може да има значение.

Обяснете точно какво е станало:

  • Вие ли сте наредили превода, след като сте били подведени;
  • има ли операция, която изобщо не сте извършвали;
  • дали сте номер и данни на банкова карта;
  • предоставили ли сте еднократен код;
  • дали сте на някого дистанционен достъп до телефона или компютъра си.

Това са различни ситуации и възможните действия на банката също могат да бъдат различни.

Ако Вие лично сте наредили превода, това не означава автоматично, че няма измама. Именно при измамата човек често изпраща парите сам, защото е повярвал на невярна история, фалшива оферта или чужда самоличност.

Не изпращайте на непознат PIN, CVV, парола за банкиране или код за потвърждение — включително на човек, който твърди, че ще Ви помогне да върнете парите.

Какво да запазите

Запазете повече, а не по-малко. Не се опитвайте още в началото сами да решите кое ще е важно за полицията или прокуратурата.

Целия разговор

Не пазете само последното съобщение. Началото на разговора може да показва как е спечелено доверието Ви и как постепенно сте били убедени да изпратите пари или данни.

Направете скрийншотове, но когато приложението позволява, запазете и самия разговор или го експортирайте.

Данните за профила

Запазете:

  • името на профила;
  • потребителското име;
  • директния линк;
  • телефонния номер;
  • имейл адреса;
  • други видими данни за профила.

Името и снимката лесно могат да бъдат сменени. Затова линкът, потребителското име и телефонният номер могат да са по-полезни от това как се е представил човекът.

Обявата или сайта

При измама с покупка запазете текста на обявата, цената, снимките, номера на обявата и точния интернет адрес.

При фалшив сайт запазете точния домейн и страницата, на която сте въвели информация или сте извършили плащането.

Платежните данни

Запазете:

  • IBAN или друга сметка на получателя;
  • името на получателя, ако е посочено;
  • сумата;
  • датата и часа;
  • основанието на превода;
  • платежното нареждане;
  • банковото извлечение;
  • референтния номер на операцията.

Имейлите

Ако можете, пазете оригиналния имейл, а не само снимка на текста. В него може да има техническа информация, която не се вижда на екрана.

Телефонните разговори

Запишете номера, датата, приблизителния час и как се е представил човекът.

Преди да блокирате профила или да докладвате обявата, първо запазете информацията. След премахването ѝ може и Вие да загубите достъп до част от съдържанието.

Къде да подадете сигнал

Хората често търсят „къде се подава жалба за измама“. При типичен случай не е нужно да знаете как юридически се нарича документът. Важното е да съобщите фактите на орган, който може да започне проверка.

Полиция

Можете да подадете сигнал в районно управление на МВР. Не е необходимо да знаете къде живее или се намира човекът, който Ви е измамил.

„Киберпрестъпност“ при ГДБОП

При измама в интернет, фишинг, злоупотреба с онлайн профили, криптовалути или друга схема в дигитална среда може да бъде подаден сигнал и чрез специализирания канал за киберпрестъпления.

Прокуратура

Сигнал може да се подаде и до прокуратурата. Опишете фактите хронологично и оставете действителни данни, на които можете да бъдете намерени.

Не е нужно в сигнала да пишете „престъплението е по чл. 209 НК“. Разкажете какво е станало и приложете доказателствата. Кой точно текст от закона се прилага се определя след проверка на случая.

Други институции

При някои случаи може паралелно да има основание да уведомите и друг орган — например Комисията за защита на потребителите или финансов регулатор.

Ако обаче има данни за престъпление, това не заменя сигнала до полицията или прокуратурата.

Какво да напишете в сигнала

Не Ви е необходим юридически стил. По-полезна е ясната хронология.

Напишете:

  1. Кога започна контактът.
  2. Къде се осъществи. Например Facebook, Instagram, OLX, Viber, WhatsApp, Telegram, имейл или конкретен сайт.
  3. Как се представи другият човек.
  4. Какво Ви каза или обеща.
  5. Защо решихте да му повярвате.
  6. Какво направихте след това. Например преведохте пари или предоставихте данни.
  7. Колко пари сте загубили.
  8. Къде са изпратени.
  9. Какво се случи след плащането.
  10. Какви документи и записи прилагате.

Номерирайте приложенията. Така сигналът се проследява по-лесно: „Приложение 1 — платежно нареждане“, „Приложение 2 — чат“, „Приложение 3 — обява“.

Как се доказва измамата

На най-разбираем език се проверяват три неща: какво невярно Ви е казано, защо сте повярвали и дали точно заради това сте изпратили пари или друго имущество.

Например човек публикува обява за телефон, убеждава Ви, че телефонът съществува и ще бъде изпратен веднага след плащането. Вие превеждате парите, защото вярвате на това. След превода профилът изчезва и стоката никога не е съществувала.

Това е типът връзка, която разследването трябва да провери.

Важно е обаче и обратното: не всяка неизпълнена сделка е престъпна измама. Възможно е двама души действително да са сключили сделка, но по-късно да възникне спор за изпълнението ѝ. Тогава проблемът може да е граждански.

Затова се проверява дали още когато е получил парите, човекът Ви е заблуждавал, или първоначално е имало реално намерение сделката да бъде изпълнена.

За общите правила за събиране и оценка на доказателства вижте и „Доказателства по наказателни дела“.

Измама през обява или социална мрежа

При измама през Facebook, Instagram, сайт за обяви, Viber, WhatsApp или Telegram първият импулс често е веднага да блокирате профила.

Първо го запазете.

  • направете снимки на профила;
  • копирайте линка;
  • запазете целия разговор;
  • запазете обявата;
  • запишете телефоните и имейлите;
  • пазете всички данни за плащането.

След това можете да докладвате профила или обявата на платформата.

Не се опитвайте сами да разследвате човека и не го заплашвайте. Това рядко помага и може просто да го накара по-бързо да изтрие профили и комуникация.

Ако сте дали парола или данни за карта

При фишинг схемите често не Ви искат директно пари. Получавате линк към страница, която прилича на банка, куриер, държавна институция или известна компания, и сами въвеждате данните си.

Ако това вече е станало:

  1. Свържете се с банката.
  2. Блокирайте картата, ако е необходимо.
  3. Сменете компрометираната парола.
  4. Сменете я и в други профили, ако сте използвали същата.
  5. Включете двустепенна защита.
  6. Проверете за непознати операции и влизания.
  7. Запазете съобщението и точния адрес на фалшивия сайт.

Ако сте инсталирали програма за дистанционен достъп по указание на непознат, кажете това изрично на банката и в сигнала.

Ако сте изпратили криптовалута

Плащането с криптовалута не е причина да се отказвате от сигнал.

Запазете:

  • адреса на портфейла;
  • вида на криптовалутата;
  • сумата;
  • датата и часа;
  • идентификатора на трансакцията — transaction hash;
  • данните за използваната борса или платформа;
  • цялата комуникация, довела до плащането.

Ако сте използвали крипто борса или друга платформа, уведомете и нея възможно най-бързо и пазете номера на подадения сигнал или заявка.

Какъв може да е правният случай

„Онлайн измама“ описва как е извършена схемата, но не казва автоматично кой член от закона се прилага.

В един случай човекът Ви заблуждава и Вие сами му изпращате парите. Това може да постави въпрос за обикновена измама по чл. 209 НК.

В друга ситуация са използвани електронни данни, чужд достъп или манипулиране на компютърна система. Тогава може да се поставят и други наказателноправни въпроси, включително за компютърна измама.

За пострадалия практическото правило е по-просто: не се опитвайте сами да изберете правилния член. Опишете какво е направено, как сте били подведени, какви пари или данни сте предоставили и какво е последвало.

Какво става след сигнала

След подаването му може първо да бъде извършена проверка. Това означава, че могат да поискат допълнителни документи, информация от банка, платформа или други данни, преди да бъде решено дали да се образува досъдебно производство.

Ако бъде образувано дело и Вие сте пострадал, поискайте изрично да участвате в досъдебното производство и посочете адрес в страната, на който да получавате съобщенията.

Това Ви дава възможност, в рамките на закона, да:

  • получавате информация за производството;
  • представяте доказателства;
  • правите искания и възражения;
  • имате адвокат като повереник;
  • обжалвате актове, когато законът допуска това.

Ако прокуратурата откаже

Първо можете да поискате отказът да бъде проверен от по-горестоящ прокурор.

Ако и той потвърди отказа, в някои случаи законът позволява въпросът да бъде проверен и от съд. Това зависи от престъплението, за което е подаден сигналът.

При получено постановление за отказ го проверете веднага. Сроковете за следваща жалба могат да бъдат кратки и не е добре документът да остава необработен седмици.

Могат ли парите да бъдат върнати

Понякога е възможно, но никой не може коректно да Ви обещае предварително, че сумата ще бъде възстановена.

Значение имат:

  • колко бързо сте реагирали;
  • как сте платили;
  • къде са постъпили парите;
  • дали още се намират по проследима сметка;
  • дали са прехвърлени нататък;
  • дали банката или платежният оператор разполага с процедура за конкретната операция;
  • дали извършителят и негово имущество могат да бъдат установени.

Наказателното производство може да помогне за установяване на извършителя и движението на средствата, но подаването на сигнал само по себе си не гарантира връщане на парите.

Чести грешки

  • Изтриване на чата от срам или яд.
  • Блокиране на профила, преди данните му да бъдат запазени.
  • Пазене само на един скрийншот вместо на целия разговор.
  • Изпращане на още пари, за да бъдат „освободени“ първите.
  • Късно уведомяване на банката.
  • Публикуване на всички доказателства публично.
  • Даване на PIN, парола или еднократен код на човек, който обещава помощ.
  • Плащане на неизвестна „фирма за възстановяване на средства“.
  • Отказ от сигнал, защото сумата е малка.
  • Опит сами да издирите и заплашите извършителя.

Често задавани въпроси

Къде се подава жалба за онлайн измама?

Можете да подадете сигнал в полицията, до прокуратурата или чрез специализирания канал за киберпрестъпления. Не е необходимо да знаете точния член от закона или самоличността на измамника.

Какво трябва да запазя като доказателство?

Запазете целия разговор, профила и линковете, обявата или сайта, телефоните и имейлите, както и всички документи за плащането. Когато е възможно, пазете оригиналното електронно съдържание, а не само скрийншот.

Изпратих пари. Какво да направя първо?

Свържете се незабавно с банката или платежния оператор. След това запазете документите за операцията и подайте сигнал за измамата.

Трябва ли да знам кой е измамникът?

Не. Подайте всички данни, които имате — профил, телефон, имейл, банкова сметка, линкове, крипто адрес и комуникация. Установяването на човека е част от проверката и разследването.

Един скрийншот достатъчен ли е?

Полезен е, но рядко е най-добрият вариант самостоятелно. Запазете целия разговор, линка, профила, датите и оригиналните съобщения, когато това е възможно.

Може ли банката да върне парите?

Зависи от начина на плащане и конкретната ситуация. Затова уведомете банката веднага, но не приемайте обещания, че сумата непременно ще бъде върната.

Какво става, ако измамникът е в чужбина?

Това не е причина да не подавате сигнал в България. Онлайн измамите често използват чуждестранни номера, профили, сметки и платформи. Международният елемент може да направи разследването по-сложно, но не обезсмисля сигнала.

Какво да направя при отказ на прокуратурата?

Първо отказът може да бъде обжалван пред по-горестоящ прокурор. Ако бъде потвърден, трябва да се провери дали за конкретното престъпление законът допуска и съдебна проверка и какъв е срокът за нея.

Често задавани въпроси

Правни източници и обхват на проверката

Правната и практическата проверка е извършена на 05.10.2026 г. Проверени са действащите правила за измамата и компютърната измама, правата на пострадалия, редът при отказ да се образува досъдебно производство и официалните указания относно онлайн измамите и запазването на електронни доказателства.

  • Наказателен кодекс — чл. 209–212а.
  • Наказателно-процесуален кодекс — правата на пострадалия и редът при отказ да се образува досъдебно производство.
  • Министерство на вътрешните работи — информация и препоръки за онлайн измами.
  • Дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП — сигнали за престъпления в интернет.
  • Прокуратура на Република България — подаване на сигнали и електронни услуги.

Правна бележка: „Онлайн измама“ е общо описание на начина, по който е извършена схемата. Точният текст от Наказателния кодекс зависи от фактите. При конкретен случай се проверяват какво е било казано на пострадалия, как е бил убеден да изпрати пари или данни, как е извършено плащането и какви електронни и банкови следи са останали.

Споделете публикацията

Конкретен случай

Нужна Ви е преценка по Вашия случай?

Ако разполагате с документ, посочете какъв е, кой го е издал и има ли предстоящ срок. При задържане или предстоящ разпит използвайте телефона.