Призован като свидетел: права, адвокат и разпит

Накратко: Ако сте призован като свидетел по наказателно дело, по правило трябва да се явите и да кажете какво лично знаете за случая. Но свидетелят не е без права: в определени случаи може изцяло да откаже да свидетелства, а в други — да не отговори на конкретен въпрос, който би уличил него или определени негови близки в престъпление.

Можете да се явите на разпита с адвокат. Това е особено важно, ако въпросите засягат и Ваше поведение, ако не сте сигурни в какво качество Ви разпитват или ако има риск казаното от Вас да бъде използвано срещу Вас.

Подготовката не означава да научите „правилна версия“. Подгответе фактите, които действително помните, отделете личните си възприятия от това, което сте чули от други хора, и не гадайте, когато не знаете или не помните.

Трябва ли да се явите

Да. По чл. 120 НПК свидетелят е длъжен да се яви пред органа, който го е призовал, да изложи какво знае по делото и да отговаря на поставените въпроси, освен когато законът му дава право да откаже.

Ако не се явите без уважителна причина, законът предвижда глоба до 300 лв. и принудително довеждане. Ако има уважителна причина, глобата и довеждането се отменят. При болест или инвалидност свидетелят може да бъде разпитан там, където се намира.

Ако не можете да се явите: уведомете посочения в призовката орган възможно най-рано и пазете документите, с които може да се установи причината.

Какви права имате

Свидетелят има задължение да съдейства на разследването или съда, но това не означава, че трябва да отговори на всеки въпрос при всякакви обстоятелства.

Сред основните Ви права са:

в определени случаи да откажете изцяло да свидетелствате;
да не отговаряте на въпрос, ако отговорът може да уличи Вас или посочени в закона Ваши близки в престъпление;
да се явите на разпит с адвокат и при условията на закона да се консултирате с него;
да използвате бележки за цифри, дати и други подобни данни, свързани с показанията Ви;
да получите възнаграждение за загубения работен ден и направените разноски;
да поискате защита, ако във връзка със свидетелстването възникне реална опасност за живота или здравето Ви или на определени Ваши близки.

Кога може да откажете да свидетелствате

Чл. 119 НПК дава право изобщо да не свидетелстват определени близки на обвиняемия: неговият съпруг, родители и други възходящи, деца и други низходящи, братя и сестри, както и човекът, с когото обвиняемият живее във фактическо съжителство.

Това е право на пълен отказ от свидетелстване. То не се разпростира автоматично върху всеки роднина или близък човек. Ако попадате в някоя от посочените категории, органът трябва да Ви разясни правото да откажете.

Кога може да откажете конкретен отговор

Това е различно от пълния отказ да свидетелствате. По чл. 121, ал. 1 НПК всеки свидетел може да не отговори на конкретен въпрос, ако отговорът би уличил в престъпление него, негов родител или друг възходящ, дете или друг низходящ, брат, сестра, съпруг или човек, с когото живее във фактическо съжителство.

На обикновен език: ако един въпрос започне да Ви поставя в положение да давате данни срещу самия себе си, не сте длъжен просто да продължите да отговаряте, защото на призовката пише „свидетел“.

Не смесвайте двете права: чл. 119 НПК може да Ви даде право изобщо да откажете да свидетелствате заради близката връзка с обвиняемия. Чл. 121 НПК Ви позволява да откажете конкретен самообвиняващ отговор.

Може ли да бъдете с адвокат

Да. Чл. 122, ал. 2 НПК изрично предвижда право свидетелят да се яви на разпит с адвокат. Ако смятате, че отговор на поставен въпрос може да засегне правото Ви да не се уличавате в престъпление, можете да се консултирате с адвокат, а при направено искане разследващият орган или съдът трябва да осигури тази възможност.

Адвокатът на свидетеля не е „защитник“ в същия смисъл, както при обвиняемия. Неговата роля е да следи да не бъдат нарушени правата Ви и да Ви помогне да разберете кога един въпрос вече засяга собствената Ви наказателноправна позиция.

Неявяването на адвоката без уважителна причина не спира автоматично разпита.

Ако въпросите започнат да засягат Вас

Това е една от най-важните промени в НПК през 2026 г. След измененията в ДВ, бр. 59/2026 г., ако по време на разпита започнете да давате показания, които Ви уличават в конкретно престъпление, органът е длъжен да прекрати разпита и да Ви разясни правата Ви.

Трябва да бъдете информиран, че казаното от Вас Ви уличава, за правото по чл. 121 НПК, за правото да бъдете с адвокат и за условията за правна помощ. Ако упражните тези права, законът вече изрично дава на адвоката право да се срещне насаме с Вас, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави искания, бележки и възражения. Това трябва да бъде отразено и в протокола за разпит.

Практическият извод е прост: наименованието „свидетел“ не позволява човек да бъде разпитван срещу себе си без гаранциите, които законът предвижда, когато вече се появява конкретно самоуличаване.

Как протича разпитът

Преди разпита се установява самоличността Ви и отношенията Ви с обвиняемия и другите участници. Разясняват се отговорността за неверни показания и правото Ви по чл. 121 НПК. Ако сте сред близките по чл. 119 НПК, трябва да Ви бъде разяснено и правото изцяло да откажете да свидетелствате.

След това свидетелят първо разказва свободно какво знае. После могат да бъдат задавани въпроси за уточняване. Въпросите трябва да са ясни, конкретни и свързани с делото и не трябва да подсказват или да Ви водят към определен отговор.

Най-сигурното правило е да говорите само за това, което действително сте възприели. Ако не помните — кажете, че не помните. Ако знаете нещо само от друг човек — посочете откъде го знаете.

Как да се подготвите

Добрата подготовка не е репетиция на показанията. Целта е да знаете къде отивате, какво е качеството Ви и кои Ваши права могат да се окажат важни.

Прочетете призовката. Проверете кой орган Ви призовава, по кое дело или преписка, на коя дата и в какво качество.
Подредете хронологията. Припомнете си кога и къде сте възприели събитията и кое сте видели или чули лично.
Не запълвайте празните места. Несигурният спомен не става по-точен, ако го превърнете в предположение.
Използвайте бележки само разумно. Законът допуска бележки за цифри, дати и други подобни данни; не подготвяйте текст, който да рецитирате.
Не уговаряйте показания. Не съгласувайте „обща версия“ с други свидетели или участници.
Преценете дали Ви е нужен адвокат. Това е особено важно, ако фактите засягат и Ваши действия или има риск да бъдете поставен в различно процесуално положение.

Ако не сте сигурни какъв точно документ сте получили, може да използвате страницата „Какъв документ получих?“. За по-обща ориентация по етапите на делото вижте „Къде съм в наказателното производство?“.

Преди да подпишете протокола

Този въпрос е особено важен при разпит в досъдебното производство. След действието протоколът трябва да Ви бъде предоставен, за да се запознаете с него, или по Ваше искане да Ви бъде прочетен. Имате право да поискате поправки, изменения и допълнения, а исканията Ви трябва да бъдат вписани.

Показанията се записват в първо лице и по възможност дословно. С подписа си удостоверявате, че са записани правилно; ако протоколът е на няколко страници, подпис се полага на всяка.

Практически: не подписвайте механично. Прочетете дали е записано това, което действително сте казали. Ако има съществена неточност или пропуск, поискайте корекция преди да удостоверите с подпис, че протоколът е правилен.

Ако сгрешите или не помните

Не всяка неточност е лъжесвидетелстване. Чл. 290 НК наказва свидетел, който съзнателно потвърди неистина или затаи истина пред съд или друг надлежен орган на властта.

Затова няма причина да „поправяте“ паметта си с догадки. Ако не помните точна дата, дума или последователност, кажете го. Съзнателната лъжа е различна от честното „не помня“ или от неволна грешка.

За лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 НК законът предвижда лишаване от свобода до пет години.

Ако се страхувате за безопасността си

Ако във връзка със свидетелстването възникне или може да възникне реална опасност за живота или здравето Ви или на определени Ваши близки, чл. 123 НПК предвижда мерки за защита. Това трябва да бъде заявено своевременно пред прокурора или съда, за да се прецени конкретният риск и подходящата мярка.

Какво приема ВКС

Съдебната практика отдавна поставя граница между истинския свидетел и човек, който формално е разпитван като свидетел, но фактически вече е заподозрян.

Решение № 155/12.11.2019 г.

Съд: Върховен касационен съд, II наказателно отделение, к. н. д. № 579/2019 г.

Състав: председател Татяна Кънчева; членове Бисер Троянов и Петя Шишкова.

Практически извод: ВКС приема, че лице, първоначално потърсено като свидетел, не може да бъде разпитвано като такова, след като възникне конкретно подозрение срещу него. В разглеждания случай съдът приема, че от този момент разпитът е трябвало да бъде прекратен и че сведенията, получени без необходимите гаранции, не могат да се използват за осъждането.

Пълен текст на решението на сайта на ВКС

Промените в чл. 139 НПК от 2026 г. вече уреждат изрично какво трябва да направи органът, когато свидетелят започне да дава самоуличаващи показания.

Често задавани въпроси

Мога ли да не отида, ако не искам да свидетелствам?

Не. Самото нежелание не освобождава свидетеля от задължението да се яви. Отделен въпрос е дали след явяването имате право изцяло да откажете да свидетелствате по чл. 119 НПК или да откажете конкретен отговор по чл. 121 НПК.

Мога ли да отида на разпит с адвокат?

Да. Чл. 122, ал. 2 НПК изрично дава на свидетеля право да се яви на разпит с адвокат. При риск от самоуличаване адвокатът има особено важна роля за упражняване на правата по чл. 121 НПК.

Мога ли да откажа въпрос, който ме уличава?

Да, когато отговорът би уличил Вас или посочените в чл. 121, ал. 1 НПК Ваши близки в престъпление. Това е право да не отговорите на конкретния въпрос и не трябва да се смесва с правото на определени близки на обвиняемия изцяло да откажат свидетелстване.

Мога ли да кажа, че не помня?

Да, ако действително не помните. Свидетелят трябва да каже истината за това, което е възприел, а не да допълва липсващ спомен с предположения.

Трябва ли да подпиша протокола веднага?

При досъдебен разпит първо се запознайте с протокола. Законът Ви дава право да поискате поправки, изменения и допълнения. С подписа удостоверявате, че показанията Ви са записани правилно.

Какво става, ако по време на разпита започнат да ме подозират?

Ако започнете да давате показания, които Ви уличават в конкретно престъпление, чл. 139 НПК след измененията от 2026 г. задължава органа да прекрати разпита и да Ви разясни правата, включително правото по чл. 121 НПК, правото на адвокат и на правна помощ.

Правни източници и обхват на проверката

Наказателно-процесуален кодекс — проверени чл. 119–123, чл. 128–130, чл. 138–139 и чл. 236–237 по действащата към 29.09.2026 г. редакция.
ЗИД на НПК, ДВ, бр. 59 от 30.06.2026 г. — проверени новите правила по чл. 139, ал. 7–11 за свидетел, който по време на разпит започва да дава самоуличаващи показания.
Наказателен кодекс — проверен чл. 290 относно лъжесвидетелстването.
ВКС, II н. о., Решение № 155/12.11.2019 г. по к. н. д. № 579/2019 г. — състав: председател Татяна Кънчева, членове Бисер Троянов и Петя Шишкова; проверено относно границата между свидетел и фактически заподозряно лице.

Проверката е извършена към 29 септември 2026 г. Съдебната практика е подбрана целево по въпроса за самоуличаването и промяната на фактическото положение на свидетеля и не представлява изчерпателен обзор на всички решения относно свидетелския разпит.

Правна бележка: Материалът е обща правна информация. За конкретен случай трябва да се проверят съдържанието на призовката, процесуалното Ви качество, въпросите, които могат да засегнат собствената Ви наказателна отговорност, отношенията Ви с обвиняемия и приложимата редакция на закона.